Възстановителното правосъдие (ВП / RJ) е пряко свързано с нуждите и ролите…“


Заглавието на настоящата статия е директен цитат от книгата на Howard Zehr  „Малка книга за Възстановителното правосъдие“ и е пряко свързан с философията на ВП. Няма как да започна статия посветена на философията и концепцията на Възстановителното правосъдие без да се спра на определения давани от един от пионерите и основните мислители на това движение за справедливост, правосъдие и нова правна мисъл. Затова и следвrj_zerhащият текст, вероятно ще прилича на едно постоянно  изреждане на цитати, но си мисля, че при липсата на достатъчно литература на  български език,  е по-добре да се спрем на оригиналните мисли, отколкото да си позволявам да преразказвам.

Представените тук извадки от  книгата The Little Book of Restorative Justice  се представя на български с изричното разрешение на  Good Books,  отпечатана от Skyhorse Publishing, Inc. (Всяко препечатване и публикуване без разрешението на издателя се приема като нарушение.)

∗∗∗

220px-howard_zehr Howard Zehr е наричан дядото на Възстановителното правосъдие. Той стартира и  развива първата програма за срещи на жертви и правонарушители в САЩ и е един от основните мислители и практици, развили концепцията на ВП.

„Възстановителното правосъдие първоначално започва като усилие за преосмисляне на нуждите и ролите, които поражда престъплението. Защитниците на ВП / RJ се концентрират основно върху нуждите, които не посреща един обикновен / традиционен съдебен процес.  Те също така считат, че преобладаващото разбиране за официалните участници или ползватели в правосъдието е прекалено ограничено.

ВП/RJ разширява кръгът на заинтересованите страни не само до онези засегнати от конкретното престъпно събитие или случай – освен  държавата и правонарушителя –  но включва жертвите и членовете на общността.

ВП е процес на въвличане, до колкото е възможно, на засегнатите от конкретно престъпление и идентифициране на общите нужди, възникнали в резултат на нанесените вреди / щети и отговорности за това, в смисъла на лечение и „поправяне на нещата  / отношенията“, до колкото е възможно.

Разбирането за нуждите и ролите е основен въпрос при възникването и развитието на ВП, а рамката, която създават „нуждите / ролите“ са базисни за концепцията и философията на ВП.  Процесът на развитие на концепцията на ВП показва, че анализът на потребностите на засегнатите страни не изглежда толкова лесен. Но въпреки това, може да се направи, макар и ограничен, кратък преглед на основните заинтересовани страни и техните потребности в един справедлив процес, свързан не само с решението за тежестта на наказанието, но и с процес на възстановяване и лечение на всички засегнати от акта на престъпление.

Жертвите –  техните нужди не се посрещат адекватно от наказателния процес. Жертвите почти винаги се чувстват игнорирани, неглижирани или дори изключени от съдебния процес. Това е резултат от самата дефиниция на престъплението, която не включва жертвите. „Престъплението е нарушаване на закона, т.е. акт срещу държавата, така че държавата заема мястото на жертвата“ (Някои текстове, четени от юристи може да звучат странно или некоректно спрямо нашето законодателство, макар резултатът за жертвите и другите засегнати страни да не е по-различен от описваният от H. Zehr).

Съгласно правното определение на престъплението и природата на наказателния съдебен процес изброените по-долу четири потребности на жертвите изглеждат особено неглижирани:

  1. Информация – жертвите се нуждаят от отговор на въпросите, които имат за престъплението – защо това се случи, какво го предизвика. Нямат нужда от правни разсъждения, а от истинска информация
  2. Казване на истина – един важен елемент в лечението и преодоляване на преживяното в престъплението е възможността  да разкажеш какво се е случило. Разказването на собствената история води до терапевтичен ефект – до лечение.
  3. Овластяване – Жертвите често изпитват чувство, че са загубили контрол в резултат на преживяното в престъплението – контролът върху тяхната собственост, тяхното тяло, емоции, мечти. Участието им в съдебният процес, свързан с техният случай, може да бъде начин за връщане на чувството им за контрол върху собственият им живот – повторното им овластяване.
  4. Компенсация / Възстановяване или реабилитация – Компенсацията от страна на правонарушителя, обикновено е много важна за жертвите, не само защото е възстановяване на действителната загуба, но и защото е символично признаване на вината и поемане на отговорност.

Всъщност теорията и практиката на ВП е изцяло повлияна от усилието да се посрещнат, именно тези нужди на жертвите.

Правонарушители

Това е втората основна сфера, която повлиява и развива ВП, акцентирайки върху поемането на отговорност от страна на правонарушителите.

На пръв поглед тази цел на ВП съвпада с целта на наказателната система и наказателния съдебен процес. Последният обаче, има грижа повече за това, какво наказание ще наложи и ще понесе правонарушителя. Малка част от процеса окуражава правонарушителя да осъзнае истинските последствия от своите действия и въздействието им върху конкретната жертва. Нещо повече, цялата „игра“ на процеса го насочват да мисли единствено за себе си. На правонарушителя не се дава почти никаква възможност за поемане на отговорност по един конкретен начин, както за него самия, така и за жертвата на неговото престъпление.

Неутрализиращите стратегии – стереотипите и рационализациите на правонарушителите водят до дистанцирането им от хората, които са наранили. За съжаление, наказателният процес и опитът в затвора, само засилват процеса на отчуждение на правонарушителя от неговата общност и обществото като цяло.

Истинското поемане на отговорност изисква изправяне пред стореното. Това означава да се окуражават правонарушителите в осъзнаването на въздействието, което има тяхното поведение – вредите, които са нанесли – и стимулирането им да предприемат стъпки за поправянето им, до колкото е възможно. Този тип отговорност (не просто да понесеш наказанието си) е по-добра за жертвите, за общество и за самия правонарушител.

Правонарушителите имат други нужди, отвъд поемането на отговорност пред жертвите и общностите. Ако очакваме от тях да поемат отговорност, да променя поведението си, да се превърнат в продуктивни членове на нашите общности, техните нужди, както казва ВП, трябва също да бъдат посрещнати. Ето някои от тези нужди изброени от H. Zerh

Правонарушителите се нуждаят от справедливост:

  • Отговорност, която
    • отговаря на нанесените вреди/щети
    • окуражава съчувствие и поемане на отговорност;
    • и трансформира срамът.
  • Окуражаването на стремеж към лична промяна, включваща:
    • лечение на техни собствени травми, водещи до престъпното им поведение
    • възможност за лечение от зависимости / или други техни проблеми
    • развитие на личните им компетентности
  • Окуражаване и подкрепа в процеса на интеграция в общността
  • за някои, най-малко временно ограничаване.

Общността

Членовете на общността имат нужди, произтичащи от акта на престъпление в общността им и затова те имат своята роля във ВП. Защитници на ВП като Judge Narry Stuart и Kay Prains дават следните аргументи за възприемането на общността като като една от заинтересованите страни в правосъдната система, защото когато държавата действа от наше име, това подкопава нашето чувство за общност. Общностите са засегнати от престъпленията и в много случаи трябва да бъдат възприемани като засегнати страни, като вторични жертви на престъплението. Членовете на общността имат важна роля и могат също така да поемат отговорност както към жертвите, към правонарушителите и към самите себе си.

Когато една общност бъде въвлечена в даден случай, това води до иницииране на обща работа, която усилва връзките в общността. Независимо, че тази тема е огромна, ще приведем само няколко примера:

Общностите се нуждаят от справедливост:

  1. Внимание / грижа за членовете им, които са жертви
  2. Възможност да изградят чувство за общност и взаимна отговорност
  3. Окуражаване да поемат собствена отговорност за благополучието на собствените им членове, в това число жертвите и правонарушителите, и създаването на условия за една здрава общност

Накратко, правосъдната и наказателната система са фокусирани около правонарушителят и това, което заслужава той – осигурявайки заслужено наказание. Възстановителното правосъдие е повече фокусирано върху нуждите на жертвите, на общностите и на правонарушителите.

Save

Save

Advertisements