„….. Самоорганизиращите се общности гледат на престъплението като на пробив в свързаността на хората помежду им“

Това е подзаглавието на статия, издадена в „Капитал“, на 24 Септември 2013г. Автор е д-р Румен Петров.

Желанието ми да насоча вниманието към тази не толкова нова статия, е свързано с една от характеристиките на Възстановителното правосъдие, а именно неговата интердисциплинарност, възможност за включване и участие на широк кръг от специалисти. Нещо повече, тази негова „пропускливост“, предпоставя  успешността на дадена възстановителна практика.  Интердисциплинарното участие и широко представяне на заинтересованите страни – жертви, правонарушители, общности – са основни характеристики на възстановителния процес.

Вероятно ВП е объркващо и пораждащо тревога в традиционните участници, заемащи конкретни и легитимно зададени им от един наказателен съдебен процес, роли. Да не забравяме, че в последният, преобладаващата експертиза е в полето на правната наука. Отношенията се концентрират около вината и наказанието и неговата тежест.

За ВП съдебния процес е само една стъпка (в някои национални практики и случаи, дори може да не се стига до нея) в цялостният процес на възстановяване на вредите и нарушените отношения.

Статията представлява „прочита“ на един психиатър и специалист в груповите отношения за основните принципи и философия на ВП и неговата възможност в нашата национална реалност, тогава. (2013г.) Днес, със сигурност, прочитът би бил по-различен.

За авторът, така както е представен в публикацията на Капитал.

Д-р Румен Петров е психиатър, психодинамичен психотeрапевт и асистент по групови отношения в НБУ. Защитил е докторантура в Университета на Западна Англия в Бристол, Великобритания. Научният му интерес е в сферата на социалната травма, социалното възстановяване, развитие на общностите, местна демокрация и гражданско участие. Преподава социална работа.

Към пълният текст на статитя: „Ценностите на възстановителното правосъдие“. Самоорганизиращите се общности гледат на престъплението като на пробив в свързаността на хората помежду им