„Кой?“ и „Как?“ са два важни въпроса за правосъдието

Важни въпроси за правосъдието въобще, защото техните отговори дават рамката на процеса, след настъпването на конкретното криминално събитие.

И понеже в изясняване философията и ценностите на ВП/ RJ има риск от създаване на усещане за противопоставяне между разбирането на престъплението и последствията от него, от страна на „официалното“ правосъдие съблюдавано от държавата и нейните органи и това на ВП, сега ми се иска да отделя малко повече внимание на тези два въпроса, вписвайки техните отговори в един общ континуум, единствено и само от гледна точка на ангажираността на засегнатите страни в един последващ събитието процес.

В наказателното правосъдие този процес има няколко важни етапа: изследване на събитието (събиране на данни за виновност на едната страна и оценка на нанесените вреди / щети на другата страна), което представлява подготовката за следващата – съдебната фаза, в която страните се изправят една срещу друга, за да се отсъди справедливост, и да бъде наказан правонарушителят (като част от наказанието може да се включи и обезщетение, което следва да се изплати на жертвата или нейните близки). И третата фаза, която често остава извън полезрението на включените в съдебния процес участници – изтърпяването на наложеното наказание. В зависимост от дадения случай, наказанието е свързано с ограничаващи мерки, мерки свързани с преодоляването на причините водещи до престъплението, или крайната  форма на ограничаване  – лишаването от свобода. В този процес, преките участници в конфликта биха могли да се срещнат в съдебната фаза, като това въобще не е задължително условие.

ВП е вариативно, а многообразието от практики затрудняват семплото описание. Но от гледна точка на процеса и ангажираността на заинтересованите страни то може да се „задейства“ във всеки един от описаните в наказателният съдебен процес,  етапи.

Това, което е единствено необходимо, за да стартира процес съобразно философията и принципите на ВП е инициация на една от страните (жертви, техни близки, членове на общността, самия правонарушител), в това число и външните за конфликта страни, като: полиция,  прокуратура, съд (в някои правни традиции съдията може да прецени, че преди конкретния случай да попадне в съдебна зала, ще се даде възможност за решаване на конфликта през практика на ВП). След инициацията възстановителния процес и неговият изход, започват да зависят единствено от ангажираността на всички заинтересовани страни. В зависимост от готовността за участие се предприемат и конкретните възстановителни стъпки за всяка една засегната, участваща страна, в това число и общността. Както се вижда, той е един доста неформален процес, който може да има различни изходи. Също така, възстановителния процес няма предварително зададени времеви ограничения или условия. Неговата продължителност зависи от участниците в него.

Или, ако се върнем за малко на традиционният наказателен съдебен процес и предписанията от които зависи, то ще видим, че Законът задава за всеки етап от процесът, препоръчителни времеви ограничения, в това число и за продължителността на наказанието и /или за сроковете на неговото разглеждане – давност.

Във Възстановителното правосъдие  няма давност. Възстановителен процес може да стартира дори след изтичане на години  от конкретният акт на престъплението  и години след изтърпяване на наложеното наказание от правонарушителя.  Както и един Възстановителен процес може да започне и приключи, по един добър начин за всяка една от страните, още в пред-съдебна фаза, и независимо от това държавата да наложи предписаното от закона наказание.

Ако се обърнем отново към въпросите Как и Кой

Процесът  е свързан с въпросът „Как“

В наказателното правосъдие „Как“ се ограничава от предписанията на законът, а във Възстановителното правосъдие от готовността за участие на пряко засегнатите и участващи страни в конфликта (престъплението).

Засегнатите страни, участващите в събитието се свързват с въпроса  „Кой?

В наказателното правосъдие засегнатите страни не е задължително, и често не участват лично и пряко в процеса, а техните интереси се представляват от професионалисти / застъпници / защитници. Като тук се явява и една трета страна – в лицето на държавата, която в наказателното правосъдие винаги участва. Т.е. дори конкретната жертва да не иска да води съдебно дело, то такова се самоинициира от държавата, чийто закони са били накърнени.

Във възстановителното правосъдие всъщност е изключително важно участието на страните да не е опосредствано, извън случаите на невъзможност (какъвто е фаталния изход). Като под страни се има предвид само засегнатите от конкретното деяние и техните микро-общности, чийто взаимоотношения са накърнени от престъпния акт. И възстановителния процес е възможен и без участието на държавата.

Очевидно е, че натрупаният опит и резултати от прилагането на ВП / RJ, най- дълго в Северна Америк, Нова Зелания и в последствие в Европа, водят да едно преосмисляне на наказателния процес и неговото „отваряне“ към този така неформално изглеждащ Възстановителен процес.

Много законодателства вече са въвели възстановителното правосъдие в своята правна рамка, като описват видовете участие, възможности за отклоняване от съдебен и наказателен процес, при едни реален възстановителен процес. Най-често интегрирането на тези два подхода се среща в законите свързани с млади правонарушители и деца.  „Легитимацията“ на ВП е в ход и в България. Предстои разглеждане на проектът на Закон за детското правосъдие, включващ философията и практики на ВП. Остава да дочакаме дали и кога ще бъде гласуван.

Ето и връзка към видео, на  Restorative Justice UK,  в което може да се чуе гласът на жертвите за ВП