Подход и практики на Възстановителното правосъдие / Restorative Justice

 Вчера ми зададоха въпрос, в разговор протичащ в съвсем различен контекст и свързан с други мои професионални интереси и роля.

„Защо психиатри, социални работници и психолози се вълнуват от една толкова „политическа тема“, свързана с правосъдната система и съдебната власт. Как тези професионалисти се свързват с тази тема“. 

Аз бих добавила още, антрополози, философи, теолози, криминолози, педагози, социолози, политолози и пр. Списъкът може да се окаже доста дълъг

Първоначалната ми реакция бе на изненада и отдръпване, защото първото, което  „чух“  бе определението „политическа тема“. Бързо си дадох сметка, че това е най-естествената гледна точка на човек, все още непознаващ философията и практиката на ВП, но познаващ българския политически контекст, живеейки в него.

Реалност,  в която  правосъдието, директно се свързва  с „политическата игра“, а така желаната „правосъдна реформа“ -се ползва за сваляне на правителства и сформирането на нови. От друга страна  ВП е вече част от самата реформа, чрез проекто-законът за детското правосъдие и нови  предложения за редакции и допълнения на НК (в НК следва да се провери какво е прието и какво не, но така или иначе тези предложения са показателни, че в  българската правната мисъл, вече има гласове и конкретни предложения за въвеждане на възстановителни практики и модели). 

Поставеният въпрос, или по-скоро поставянето на тези два въпроса: „Защо не само юристи, но и всякакви други (ако препрочетем оригиналният въпрос) и „Как те могат да участват в един правосъден процес?“ (отново прочит в „междуредието“),  ми се струват много добри отправни точки за представяне на практиките на ВП.

И отговорът се крие в подходът. Прилаганият подход в един възстановителен процес,  осмислят правосъдието през теорията и практиката на трансформирането на конфликта (неговото разрешаване за всяка една от страните) и осигуряването на разбирателство. Както казва H.Zehr, повечето конфликти циркулират около, или самите те пораждат чувство за несправедливост. Тяхното трансформиране или решаване преминава,  през частично или пълно удовлетворяване на страните (интереси, потребности), което прави възможно „решаването на конфликта“, възстановявайки усещането за частична или пълна справедливост. И независимо, че в полето на решаването  / трансформирането на конфликтите има познание за това, концепцията за справедливостта не е много ясно изразена. Принципите на ВП / RJ обаче могат да осигурят конкретна рамка за „справяне“ с несправедливостта – възстановяването на справедливостта, в рамките на даден конфликт. И тук, няма значение ранга и обхвата на конфликта. Той може да е между две личности, личности и общност (представете си Вашата малка общност от съседи в блока и младежите, които ви изглеждат странно облечени и с които се карате постоянно, заради ежедневния шум и грозните надписи по стените), до конфликт между различни етнически и религиозни общности, протичащ на територията на отделни държави (от геноцида в Руанда, до съвсем близко случилият се в Косово и Сърбия).

И ако отидем още малко по-нататък ще видим, че теорията и практиката за решаване на конфликти и тяхното трансформиране, се позиционират в теорията и практиката за човешките взаимоотношения и тяхната динамика на индивидуално, групово и общностно ниво.

Познанието за динамиката на междуличностните отношения, може да даде обяснение, защо толкова често съдебните спорове и свързаните с тях решения, не носят удовлетвореност у страните и усещането за справедливост. Понякога, дори у „спечелилата“ спора страна, остава усещане за несправедливо решение.

Като, че ли това дава много ясен отговор на въпросът „Защо“ не само юристи, които са пряко свързани с формалната регулация на отношенията и възникването на спорове / конфликти, между индивиди, групи, организации и държава. (Без значение от контекста, в който е регулацията и спорът – административен, граждански, търговски или наказателен).

„Как“  професионалисти от различни сфери се „свързват“ / включват във възстановителният процес можем да намерим в практиките на ВП.

Най популярни и разпространени са:

1. Конференциите „лице в лице“ между жертва и правонарушител (VOC)
2. Фамилни групови конференции (FGC)
3. Кръгът (Circle approach )

Всяка една от тези практики е възможна чрез „срещата“ между засегнатите страни. Разбира се, срещата „тук и сега“,  не е  абсолютно условие. Прилага се, съобразно нуждите, готовността и целесъобразността на възстановителния процес за всяка страна. Предпочита се срещата “ лице – в – лице“, но само ако е възможна, без риск за някоя от страните.

Тези срещи се водят от фасилитатори, които наблюдават и подпомагат процеса, съблюдавайки равнопоставеното и балансирано участие на всички, включени в срещата. За разлика от един арбитър, фасилитаторът в кръгът или конференциите, не предлага и не налага решения. Фасилитаторът осигурява възможност на всяка една от страните да изложи факти, изрази и сподели чувствата си и да предложи решения.

И за да не се създаде грешно впечатление – няма професионален профил на фасилитаторите, в смисъл на изискване те да са психолози, социални работници, психиатри или друг вид терапевти. Напротив, има изискване само за умения и познаване на процеса на водене на такъв тип среши / възстановителни конференции и по -скоро за личностна зрялост, а не за професионална подготовка.

Често обаче фасилитатори стават професионалисти от изброените вече професионални области, поради факта, че те носят онова познание и разбиране за човешките взаимоотношения, както и за страданието, което би могло да произлезе от нарушаването им, което ги прави по-чувствителни към философията и ценностите на ВП.

***

След създаването на концепцията на ВП през 70-те и бързото й развитие през 80-те години в САЩ и Канада, ВП / RJ  бързо напуска арената на наказателното правосъдие и става част от проблеми свързани с работното място  или въпроси важни за една по-голяма общност.

Практики на ВП / RJ започва много бързо да се адаптира и насочват към различни  институции: полиция, затвори, организации свързани със защита на жертвите, но и  към училища, настоятелства на различни общностни организации, общини – един  по-широк кръг от общности и социални въпроси.

Защо RJ е толкова широко приложимо, може да видите в краткото видео с Fr. Michael Lapsely, за който Нелсън Мандела казва, че  „неговият живот примерът за това  един чужденец, идвайки в Южна Африка, претърпява пълна трансформация ….чийто живот се вплита в много дългото пътуване и битки на народа ни“