Конференции „Жертва – правонарушител“ (Victim Offender Conferences)


 

Заглавието е буквален превод. Струва ми се, че един опит през „Срещи между жертви и правонарушители“, или „Съвещание на жертвата и правонарушителя“ би ни отпратило или в прекалена неформалност, или обратното – в свръх формалност на процеса, като и двете изяви не са характери за него в конференцията. Другото ми съображение е неудобството и объркването, което изпитвам, когато чета текстове на български за каквото и да било ново за действителността ни движение / концепция / теория и пр. Текстовете на български изобилстват от странни интерпретации, които ми стават ясни, само ако имам и английския текст  пред себе си.

Ето защо, ще оставя заглавието така, както е на английски. То е предназначено за един от най-разпространените (от най-общото разделение, което можем да направим на моделите, с множеството им вариации) в практиката на  Възстановителното правосъдие.

За справка, останалите два са Фамилни групови конференции и Кръговете (circle aproach). Общото наименование, под което могат да се срещнат трите модела е „Възстановителни конференции“.

Или изборът на модел и неговото прилагане  зависи от  „Кой“ и „Как“ участва.

Какво представлява конференцията „Жертва – правонарушител“

Конференцията  включва основно жертвата на престъпление и конкретния извършител на престъплението. При иницииране на подобна конференция, с двете страни се работи и преминава през подготовка, индивидуално. Едва след тяхното съгласие за участие и продължаване на този процес, те се срещат в Конференцията „лице в лице“. Срещата се води от обучен фасилитатор, който следи за балансираното участие и защитеност на средата и процеса, за всяка една от страните.

Семействата на жертвите и правонарушителите, могат да участват, но в този случай те имат по-скоро второстепенна,  подкрепяща роля. Представители на общността могат да бъдат въвлечени като фасилитатори и / или надзираващи програмата. Обикновено не участват в тези срещи, извън посочените роли.

Често, резултат от Конференциите „Жертви – правонарушители“ е подписването на споразумение за възстановяване на щетите / вредите, ако е възможно.  Целта е поправяне на вредите от стореното, което обаче не включва единствено акта на компенсация. Тук, както във всяка една от практиките на възстановителното правосъдие се цели посрещане на нуждите на всяка от засегнатите страни, поправяне на вредата и поемане на отговорностот страна правонарушителите и от страна на общността.

„Прототип“ на съвременните форми на Конференциите Жертва – Правонарушител е медиацията между жертва и правонарушител  ( Handbook of Restorative Justice, 2006 by Gerry Johnstone (Editor), Daniel Van Ness (Editor)

Като, че ли най-популярният случай, с най-голям отзвук, е известния по цял свят случай „Елмира“, който може да се нарече „раждането“ на Конференциите  Жертва – правонарушител. Това е случай с вандализъм, през 1974г., в Онтарио, Канада. В него пробационният служител, съдията и един доброволец решават, че би имало терапевтичен ефект върху младежите, които извършват серия вандалски прояви за една нощ, ако се срещнат със своите жертви – предимно възрастни хора и не просто лично да възстановят нанесените щети (или да ги заплатят), а и да се извинят на всеки по отделно.

https://vimeo.com/122456746

Очевидно случаят Елмира е онзи катализатор за САЩ  и Канада, който популяризира конференциите Жертва – правонарушител, първоначално наричани „Програми за помирение“. Популяризирането на модела и неговото навлизане в пробационните служби, ползването му от все повече държавни агенции и служители, води до замяна на името „помирителни конференции“ с „медиация“ или „диалог“. Стремежът на държавата е да минимизира всякакво религиозно внушение и опасение за намеса и влияние на религиозни общности и църкви.

Едновременно със случая „Елмира“, в Северна Америка и Англия съществуват и други експерименти (документалния филм на Phillipe Priestly   „Just One of Those Things“).  В Англия, първото пилотиране на Медиация между жертва и правонарушител, с финансовата подкрепа на правителството е в средата на 80-те.

Почти по същото време Нилс Кристи, публикува (1977 г.) своята въздействаща статия „Конфликтът, като собственост“.

Светът изглежда е бил подготвен за „Elmira Case“. В Европа –  първо в скандинавските страни 12186262_740879759351193_8360674600460585047_oи в Англия – днес във всяка страна, след 35 години на бурно развитие, има прилагане на някакви възстановителни практики.

В България следва да съберем практиката преди да направим заключения за Конференциите „Жертва – правонарушител“. Всеки може да допълва и да праща материали за блога или да коментира директно в полето под статията.

Важно уточнение

Възстановителното правосъдие не е медиация.

До 1989 Медиацията между жертви и правонарушители е единствения възстановителен процес, и естествено се превръща в обобщаващо понятие за многообразието от подходи. Този стремеж на държавата да изчисти терминологията на Възстановителните практики, които са изпълнени с религиозни понятия, води до това обединение и обобщаване, което в последствие поражда и много объркване и дебати сред практикуващите медиация и/или някои от Възстановителните практики.

Реклами