Няма книга за Възстановителното правосъдие / RJ, която да не разглежда Случаят „Елмира“(Елмайра). В мрежата могат да се намерят филми, разкази на реалните участници, статии на професионалистите, които правят възможен този случай.
В тази публикация ще ползвам разказът за този случай на Lorraine Stutzman Amstutz описан в Little Book of Victim Offender Conferencing: Bringing Victims And
Offenders Together In Dialogue .
∗∗∗
Представената тук извадка от книгата The Little Book of Victim Offender Conferencinig се представя на български с изричното разрешение на Good Books, отпечатана от Skyhorse Publishing, Inc. (Всяко препечатване и публикуване без разрешението на издателя се приема като нарушение.)
∗∗∗
Какво се случи?
„Аз имах сгъваем нож, а моят приятел един остър кухненски нож, с които успяхме да спукаме гумите на 24 коли. Разрязахме още седалките на една от колите и счупихме радиаторът й. Хвърляхме камъни по прозорците на къщите и по витрината на един магазин за бира. Изтеглихме една лодка до едно дърво, пробихме я и я обърнахме върху него – буквално я закачихме върху него. Счупихме една беседка и светофар на кръстовище и витраж в местната църква. Ползвахме бирени бутилки, за да трошим прозорците и огледалата на колите, хвърлихме една маса в басейн и разрушихме дворна ограда. Като цяло, 22 частни имота бяха повредени за около 2 часа. Когато накрая приключи тази лудост, ние се върнахме в апартамента и буквално припаднахме“
Това са думите на Russ Kelly, един от двамата правонарушители, в така известният „Случай Елмира“ (Елмайра), от Онтарио, през 1974г.
Mark Yantzi, пробационен служител, заедно с един от доброволците на Mennonite Central Committee (MCC) и още един от служителите на MCC – Dave Worth били шокирани от начина по който правонарушителите преминавали през системата, без да поемат отговорност за това, което са причинили на своите жертви и общността. Предложили на съдията, в този случай, двете момчета да се върнат и срещнат хората, чиято собственост са разрушили. След известно колебание, съдията решил това да е наказанието на правонарушителите. Kelly продължава със своята история.
„Срещата с хората, чиято собственост бяхме разрушили, беше едно от най-тежките неща, които ми се бяха случвали, до този момент, в моя живот. В компанията на Mark Yantzi и Dave Worth, ние заставахме пред вратите на засегнатите от нашите прояви и се извинявахме, като трябваше да чуем какво имат да ни кажат и те, като определяха и стойността на щетите. Искахме прошка и уверявахме, че те не са били специална цел на нашите действия. Това беше един случаен акт на вандализъм.
Някои от хората ни прощаваха, докато други искаха да ни дадат „добър урок“. Както и да е, оцеляхме в срещите с жертвите на нашето престъпление и се върнахме няколко месеца по-късно, със „сертифицирани чекове“, за да възстановим разходите за стореното от нас. Важното беше, че средствата за това, излизаха от собствените ни джобове, не от застраховки. Това бе условието.“
Днес Russ Kelly е служител на Community Justice Initiative of Waterloo , Онтарио и усърдно популяризира философията на Възстановителното правосъдие
Съдията взел това съдбовно решение, за двамата млади правонарушители – Gord McConnell, е член на Управителния съвет на Community Justice Initiatives in Kitchener
Mark Yantzi сега е изпълнителен директор на CJI, автор е на множество книги и статии свързани с възстановителното правосъдие
Всички въвлечени в първият документиран случай, в който правната система на Канада участва във възстановителен процес, все още са въвлечени и много активни в популяризирането на философията на ВП.
Едно от изключителните неща, които правят този случай емблематичен, е че „сре
щата“ между правонарушител и жертва става „основен / ключов“ елемент от съдийското решение за наказанието, наложено на двамата младежи. Този така ключов елемент във ВП става „видим“, влизайки в официално съдебно решение. До тогава, практиките на ВП седят в полето на „неформалното“ правосъдие, прилагани в различни общностни, църковни и социални програми.
Включването на срещата между двете страни води до пряк досег на младежите с ефектът, който е произвел тяхното поведение върху конкретни хора, с конкретни реакции относно техните постъпки и вандалско поведение. Именно това се сочи, от самите тях, като основна причина за осъзнаването на вината и поемане на отговорност за стореното. „Да виждам гнева им и погнусата, която бе изписана на лицата им, ме караше да се срамувам изключително“
„Ако не беше това съдебно решение, вероятно щях да свърша в затвора“ казва 30 години по-късно Russ Kelly
Видео с разказът на Mark Yantzi, за случаят Elmira
https://www.youtube.com/watch?v=9vBHgeWs0Uk&t=90s
Възстановително правосъдие в България 
Трябва да влезете, за да коментирате.