Защо случаят Elmira (Елмайра) е емблематичен


Няма книга за Възстановителното правосъдие / RJ, която да не разглежда Случаят „Елмира“(Елмайра). В мрежата могат да се намерят филми, разкази на реалните участници, статии на професионалистите, които правят възможен този случай.

В тази публикация ще ползвам разказът за този случай на Lorraine Stutzman Amstutz   описан в  Little Book of Victim Offender Conferencing: Bringing Victims And51de59jzxsl-_sx321_bo1204203200_ Offenders Together In Dialogue .

∗∗∗

Представената тук извадка от  книгата The Little Book of  Victim Offender Conferencinig се представя на български с изричното разрешение на  Good Books,  отпечатана от Skyhorse Publishing, Inc. (Всяко препечатване и публикуване без разрешението на издателя се приема като нарушение.)

∗∗∗

Какво се случи?

„Аз имах сгъваем нож, а моят приятел един остър кухненски нож, с които успяхме да спукаме гумите на 24 коли. Разрязахме още седалките на една от колите и счупихме радиаторът й. Хвърляхме камъни по прозорците на къщите и по витрината на един магазин за бира. Изтеглихме една лодка до едно дърво, пробихме я и я обърнахме върху него – буквално я закачихме върху него. Счупихме една беседка и светофар на кръстовище и витраж в местната църква. Ползвахме бирени бутилки, за да трошим прозорците и огледалата на колите,  хвърлихме една маса в басейн и разрушихме дворна ограда. Като цяло, 22 частни имота бяха повредени за около 2 часа. Когато накрая приключи тази лудост, ние се върнахме в апартамента и буквално припаднахме“

Това са думите на Russ Kelly, един от двамата правонарушители, в така известният „Случай Елмира“ (Елмайра), от Онтарио, през 1974г.

Mark Yantzi, пробационен служител, заедно с един от доброволците на  Mennonite Central Committee (MCC)  и още един от служителите на MCC – Dave Worth били шокирани от начина по който правонарушителите преминавали през системата, без да поемат отговорност за това, което са причинили на своите жертви и общността. Предложили на съдията, в този случай, двете момчета да се върнат и срещнат хората, чиято собственост са разрушили. След известно колебание, съдията решил това да е наказанието на правонарушителите. Kelly продължава със своята история.

„Срещата с хората, чиято собственост бяхме разрушили, беше едно от най-тежките неща, които ми се бяха случвали, до този момент, в моя живот. В компанията на Mark Yantzi и Dave Worth, ние заставахме пред вратите на засегнатите от нашите прояви и се извинявахме, като трябваше да чуем какво имат да ни кажат и те, като определяха и стойността на щетите. Искахме прошка и  уверявахме, че те не са били специална цел на нашите действия. Това беше един случаен акт на вандализъм. 

Някои от хората ни прощаваха, докато други искаха да ни дадат „добър урок“. Както и да е, оцеляхме в срещите с жертвите на нашето престъпление и се върнахме няколко месеца по-късно, със „сертифицирани чекове“, за да възстановим разходите за стореното от нас. Важното беше, че средствата за това, излизаха от собствените ни джобове, не от застраховки. Това бе условието.“

b821553766z-1_20140311215743_001_gri16qi3r-4_contentДнес Russ Kelly е служител на Community Justice Initiative of Waterloo , Онтарио и усърдно популяризира философията на Възстановителното правосъдие

Съдията взел това съдбовно решение, за двамата  млади правонарушители – Gord McConnell, е член на Управителния съвет на  Community Justice Initiatives in Kitchener

Mark Yantzi сега е изпълнителен директор на CJI, автор е на множество книги и статии свързани с възстановителното правосъдие

Всички въвлечени в първият документиран случай, в който правната система на Канада участва във възстановителен процес, все още са въвлечени и много активни в популяризирането на философията на ВП.

Едно от изключителните неща, които правят този случай емблематичен, е че  „сре12186262_740879759351193_8360674600460585047_oщата“ между правонарушител и жертва става „основен / ключов“ елемент от съдийското решение за наказанието, наложено на двамата младежи. Този така ключов елемент във ВП става „видим“, влизайки в официално съдебно решение. До тогава, практиките на ВП седят в полето на „неформалното“ правосъдие, прилагани в различни общностни, църковни и социални програми.

Включването на срещата между двете страни води до пряк досег на младежите с ефектът, който е произвел тяхното поведение върху конкретни хора, с конкретни реакции относно техните постъпки и вандалско поведение. Именно това се сочи, от самите тях, като основна причина за осъзнаването на вината и поемане на отговорност за стореното. „Да виждам гнева им и погнусата, която бе изписана на лицата им, ме караше да се срамувам изключително“    

„Ако не беше това съдебно решение, вероятно щях да свърша в затвора“ казва 30 години по-късно Russ Kelly

Видео с разказът на Mark Yantzi, за случаят Elmira

https://www.youtube.com/watch?v=9vBHgeWs0Uk&t=90s

Save

Save

Advertisements