Как работят помирителните кръгове?


Всяка една от практиките на Възстановителното правосъдие, всъщност е история за 12186262_740879759351193_8360674600460585047_oедна нелека „среща“. Срещата, като акт, седи в центъра на Възстановителното правосъдие и е „крайъгълен камък“ в процеса на възстановяване на засегнати от престъплението страни. Срещата не е лека, защото не е обикновена. Това е среща след събитие, което изважда всяка една от страните, жертвата по-често, от обикновеният й начин на живот. Събитие, което разтърсва света ти, защото показва, колко уязвим може да бъде всеки – ти, близките ти, домът ти, който възприемаш като крепост, всичко…. Или колко – ако си в ролята на нарушителя – колко лесно човек може да премине всякакви граници.  Разбирането за „Доброто“ и „Злото“ – в най-чистият им вид, проявени през престъпния акт –  нахлуват  и „заглушават“ всяка проява на разум. Остават да кънтят само въпроси, срам и чувство за вина….
Светоусещането ти за нормалност е подложено на изпитание.

Тогава, възможна ли е подобна среща?  И ако да   – как става възможна? 

Описанието на процесът, който протича на практика в помирителните кръгове (направен от Kay Pranis) дава отговор на въпроса Как става възможна подобна среща.  Сигурна съм, че колеги работещи в терапевтичен, образователен, консултативен контекст с групи ще разпознаят сходствата дори еднаквостта в управлението на процесът и принципите, които са предпоставка, за определена динамика в отношенията, развиващи се в една група. Заради, което искрено се надявам, че ще намерим съмишленици сред тях в разпространението и прилагането на Помирителни кръгове в училища, затвори, клиники. От друга страна, бих искала веднага да ги призова да бъдат по-внимателни и не толкова крайни в оценките си относно това дали е правилно да „срещнеш“ жертва и правонарушител. Не защото това не заслужава изследване, а защото текстът по-долу е извадка, която представя процесът и как той се организира в подобна практика, за да бъде възможна автентична „среща“ и е много малка част от информацията, върху, която да правят заключения.

И в заключение на този така дълъг увод – тази практика се основава на древни традиции в човешкото общества, чиято естественост ги прави приложими  и резултатни 

Как работят помирителните кръгове? (Извадка от The Little book of Circle Processes)

Помирителните кръгове създават пространство, в което има възможност за свобода: свобода да говорим за нашата истина, свобода да свалим маските и защитите, свобода да се представим като човешко същество, свобода да разкрием и най-дълбоките си копнежи, свобода да признаем грешките и страховете си, свобода да действаме съобразно нашите основни ценности.

Участниците сядат в кръг, без маси. Понякога, темата която събира групата се поставя в центъра, за да напомня на групата за общите ценности и темата, която е събрала участниците. Физически, форматът на кръга символизира споделено лидерство, равнопоставеност, връзка и включване на участниците. Кръгът също предпоставя насоченост, уважение  и участие от всички.

Ползвайки съвсем умишлено структуриращи елементи – церемония, последователно говорене, фасилитатор или „пазител на кръга“, ръководни принципи и консенсус във вземането на решения – кръговете целят да създадат пространство, в което участниците са в безопасност да изразяват автентично себе си.

Церемонията – кръговете съзнателно ангажират всички аспекти на човешкия опит – духовен, емоционален, физически и ментален. Кръговете ползват церемонията или специално насочени дейности в отварянето и затварянето на кръга, за да отбележат ограниченото в кръга пространство и време, в което участниците се представят един на друг и сами себе си, по начин който е различен в една обикновена среща.

Последователно говорене – чрез правилото за последователно говорено, или в даден момент, говори само един участник, чийто ред е дошъл,  Кръгът регулира диалогът, който преминава от човек на човек през кръгът. Човекът, който е на ред да говори, има вниманието на всички участници и има право да говори без прекъсване. Ползването на последователното говорене, позволява пълно изразяване на емоциите, задълбочено изслушане, рефлексия и достатъчно време за всеки. Освен това, последователното говорене създава пространство за хора, които изпитват трудност в говоренето пред група, но и никога не изисква от участника, чийто ред е дошъл за говорене – да го прави задължително.

Фасилитаторът или „пазителят на кръга“– Фасилитаторът, често наричан „пазител..“, подпомага групата в създаването и поддържането на общо пространство, в което всеки участник да може се чувства сигурен да говори честно и открито, без неглижиране и проява на каквато и да било неуважение към него и другите. „Пазителят на кръга“ съблюдава равнопоставеността в колективното пространство и стимулира рефлексията в групата чрез въпроси или предложения за теми.  Той не контролира темите произлизащи от групата и не се опитва да придвижи групата към определен резултат, но той може да предприема стъпки, за поддържането на определен тон в груповите взаимоотношения.

Основни принципи – Участниците в кръга имат основна роля в изграждането на тяхното собствено пространство, чрез съставянето на основни принципи за начина, по който протича тяхната дискусия. Съставените от тях основни принципи, са обещание, което си дават еди пред друг за това как ще участват в диалога, протичащ в кръга. Основните принципи са  описание на поведения, които участниците чувстват, че ще направят пространството в кръга сигурно и безопасно за свободна изказване на собствената им истина. Основните принципи не са правила и не се ползват за осъждане на човешкото поведение. Те се ползват като напомняне на участниците за тяхната обща отговорност в създаването на сигурно пространство за един труден разговор.

Вземане на решения чрез консенсус – това е начинът за вземане на решения в помирителните кръгове. Консенсусът не изисква ентусиазъм към решението или планът, но изисква всички участници да са съгласни с взетото решение и да подкрепят неговото прилагане.

В кръговете изграждането на отношенията между участниците, отвъд контекста на задачата предхожда дискусията по задачата, като такава. Почти половината от времето на кръга може да бъде изразходвано за създаване на основата към един дълбок и честен диалог, посветен на  конфликта или трудностите, предхождащи началото на диалога. Дискутирането на ценности, създаването на основни принципи и споделянето на неизвестни за нашите личности аспекти, са все част от създаването на основите за диалог, с които са ангажирани участниците – емоционално, душевно и интелектуално.

Мъдростта в кръга е постижима чрез личните истории. В него житейския опит е по-ценен от съветите. Участниците споделят своя опит на радост и болка, трудности и триумф, уязвимост и сила в разбирането на проблема „от първа ръка“. Защото разказването на историите ангажира участниците по много начини – емоционално, духовно, физически и ментално – слушателите възприемат историите различно от даването и приемането на съвети.

Advertisements