Как определяме дали и до колко една практика е възстановителна? Част втора

В първата част на темата от тази седмица, стана ясно, че възстановителните практики не са равнозначни на Възстановителното правосъдие.  Трудността при определянето на границите и природата на една практика е донякъде и семантична. Често, в литературата посветена на Възстановителното правосъдие, ще срещнете не много ясно разграничаване и често заместване на конструкти като: възстановително правосъдие, възстановителен подход, възстановителен процес и възстановителна практика. В хода на развитието на теорията на Възстановителното правосъдие вече се говори дори за Възстановяващо правосъдие, като аргументите за замяна на познатата формулировка са именно по-ясното определяне и свързване на тази модерна концепция с резултатът от нейното прилагане.

За улеснение ще се опитам да направя съвсем кратко, базисно разграничаване между всяко едно от понятията, без да посвещаваме настоящата публикация на това.

Възстановителното правосъдие е философия, начин на мислене, основаващи се на основни принципи и ценности;

Възстановителният подход е начин на действие / функциониране на дадена система, институция, организация, група или общност, базирани на философията, принципите и ценностите на Възстановителното правосъдие

Възстановителен процес е времево ограничена  трансформация, лечение, рехабилитация на някоя или на всяка една от засегнатите от конфликта / правонарушението страни и общности. Продължителността на възстановителния процес зависи от: тежестта на повредите и възникващите, като тяхно последствие нужди;  броят засегнати страни и тяхната готовност за участие в един подобен  процес – както индивидуално, така и съвместно.

Възстановителни практики са интервенциите, които се предприемат във възстановителния процес. Те могат да бъдат както формални, така и неформални. Институционално и законово подкрепени или само общностно подкрепени. Без значение, в коя част от континиума, ограничен между формално и неформално, те се намират,  представляват конкретна проява на възстановителния подход, инициираща, подкрепяща или изцяло реализираща възстановяването.

Всяко едно от тези определения, за да бъде приобщено към философията на Възстановителното правосъдие, следва най-малко, да бъде подчинено на принципите и ценностите на възстановителното правосъдие.

Така отговорът на поставения тази седмица въпрос “ Как определяме дали и до колко една практика е възстановителна?“ изглежда доста лесен: Тя е толкова възстановителна, до колкото нейното прилагане интегрира принципите и ценностите на възстановителното правосъдие.

Въпреки това дебат има. Въпреки това се говори за „относително“ възстановителни практики и „изцяло“ възстановителни. Изследвания търсят и посочват относителната или високата ефективност на всяка една от тях.

Да видим какви са основни принципи и ценности на Възстановителното правосъдие, за да можем през тях да се опитаме да направим  разграничение на разнообразието от практики, както и на разнообразието от  полета на тяхното прилагане. Тук ще ползвам принципите, така както са дадени във „Възстановяващо правосъдие“ от Даниел Ван Нес и Карен Х.Стронг

Принцип 1. Справедливостта изисква ние да работим за лечението на жертвите, правонарушителите и общностите, повлияни от престъплението

Принцип 2. Жертвите, правонарушителите и общностите трябва да имат възможност за активно участие в правосъдния процес, толкова рано и толкова пълно, колкото пожелаят;

Принцип 3. Ние трябва да преосмислим ролята на близките и отговорностите на правителството и общността; В насърчаването на правосъдието правителството е отговорно за запазване на един справедлив ред, а общността за установяването на справедлив мир.

Когато говорим за ценностите на Възстановителното правосъдие можем да ги разделим на нормативни и оперативни (Restoring Justice, p.49). Първите са свързани с начина на мислене и възприемане на света такъв, какъвто следва да бъде, а вторите с управлението на възстановителния процес.

Нормативни ценности:  1) активна отговорност, което означава  поемане на инициативата за опазване и насърчаване на възстановителните ценности и реванширане за поведение, което вреди на другите хора; 2) мирен обществен живот, което означава да се отговаря на престъплението по начин, който изгражда хармония, удовлетворение, сигурност и обществено добруване; 3) уважение – лечение на всички страни в престъплението, като  личности носещи собствено достойнство и стойности 4) Солидарност –  подкрепа и свързаност, дори на фона на значително несъгласие или различия.

Оперативни ценности: 1) Обезщетение -тези отговорни за нанесените вреди от престъплението са също отговорни и за тяхното поправяне, до колкото е възможно; 2) Подкрепа – засегнатите страни са подпомогнати в превръщането им в пълноценни членове на своите общности, независимо от последствията нанесени от престъплението; 3) Сътрудничество – засегнатите страни са поканени да участват в намирането на решение чрез взаимно, приемливо за всички решение; 4) Овластяване -засегнатите страни имат истинска  възможност да участват и ефективно да въздействат върху отговора на престъплението; 5) Среща – засегнатите страни получават възможност за среща с другите страни в сигурна среда, за да дискутират престъплението, вредите и подходящите отговори на това престъпление; 6) Включване – засегнатите страни са поканени директно да участват във възстановителен процес; 7) Морално образование – общностните стандарти се подсилват като ценностите и нормите се вземат предвид при определяне на  отговора на конкретно престъпление; 8) Защита – Физическата и емоционална сигурност на страните са водещи; 9) Реинтеграция – страните получават възможност и смисъл да се присъединят отново към своите общности, като пълноценни членове; 10) Решение – въпросите възникващи около акта на престъпление и неговите последствия са намерили своите отговори и засегнатите хора са подкрепени, толкова колкото е възможно.

Както Daniel W. Van Ness и Karen H. Strong  подчертават, от изброените 10 оперативни ценности четири изглеждат особено важни, а именно: Срещата, Обезщетението, Реинтеграцията и Включването.

В първата част, развита в предходната публикация, бе подчертано, че всъщност една от основните характеристики на Възстановителното правосъдие е срещата между засегнатите страни, ако е възможна или тяхното „опосредствано срещане“, каквото се прилага при определен тип престъпления и особености на правонарушителите и /или жертвите на конкретното престъпление.

И така, от гледна точка на възстановителните практики и тяхното определяне, като потенциално възстановителни и / или напълно възстановителни можем да обобщим, че независимо дали специалистите, доброволците и ключовите обществени фигури, ангажирани с възстановителния процес, изповядват и прилагат принципите и нормативните ценности на възстановителното правосъдие, то интервенциите, които прилагат, следва да съдържат всички 10 оперативни ценности, за да можем лесно да класифицираме тяхната практика като изцяло възстановителна. Липсата на част от ценностите я поставят някъде във възстановителния континуум между категориите „потенциално възстановителна“ или  „изцяло възстановителна“

Какво казва H. Zher за това