Нива на прилагане – по-добрият подход при определянето на възстановителните практики.

След краткото представяне и описание на възстановителните практики, както и изясняване на въпроса как и кога можем да определим една практика като възстановителна, най-сетне стигнах и до един от любимите ми модели за описание на възстановителните практики и според мен, най-всеобхватния, що касае практиките и тяхното  определяне като Възстановителни.

Допускам, че след запознаването с модела представен от Barb Toews в Restorative Justice for People in Prison, ще  откриете с изненада, че в собствената си практика, институция, организация или малка общност Вие прилагате възстановителна практика, без дори да я определяте като такава.

Отново предпочитам да ви представя извадка от оригиналният текст, за да може непосредствено, без излишни интерпретации да се докоснете до това прекрасно систематизиране на възстановителните практики

Представената тук извадка от  книгата The Little Book of  „Restorative Justice for People in Prison“ се представя на български с изричното разрешение на  Good Books,  отпечатана от Skyhorse Publishing, Inc. (Всяко препечатване и публикуване без разрешението на издателя се приема като нарушение.)

∗∗∗

Възстановителното правосъдие е философия, която може да бъде практикувана по много различни начини. Възстановителните практики зависят от това кой се включва и как потребностите на този индивид са посрещнати. Нещо повече, възстановителните практики постигат обвързване на всеки от един участниците и целят и поемане на отговорности лечение. Ценности като уважение, грижа, доверие и човечност, са преобладаващи във възстановителните практики и процес. Като краен резултат, възстановителните практики целят възстановяване на мрежата.

Има няколко начина за разбирането на възстановителните практики. Единият е да се търсят и измерват колко от елементите за възстановяване се използват в дадена практика. Някои практики могат да ползват повече елементи и така да се доближават повече до определението „изцяло“ или „напълно възстановителни“, отколкото останалите. Другият начин е да се определят възстановителните практики съобразно нивата, на които се осъществява въздействието от техните интервенции – индивидуално, междуличностно и обществено.

Възстановителните практики възстановяват справедливостта сред участниците чрез:

• Уважение на техните потребности
• Осигуряване на лечение и поемане на отговорност
• Поддържане на уважение, доверие, грижа и смирение
• Възстановяване на мрежата

Нива на възстановителните практики

Диаграмата по-горе предлага начин на възприемане и разбиране на различните нива на практиките. В центърът на диаграмата, където трите кръга се пресичат, са практиките или програмите, които са социално възстановителни. Тези практики, не само отговарят на потребностите на всички участници в процеса по един справедлив начин, но също така създават възможност за решаване на по широк кръг от обществени въпроси, отнасящи се или произтичащи от акта на престъпление. Извън този център попадат практиките, които можем да определим като междуличностно възстановяване. Тези практики отговарят на възникналите потребности на двете основно засегнати страни и участници. Другите части на кръга представят възстановителни практики насочени към отделни индивиди, и които не включват взаимодействие с другите участници засегнати от  престъплението.

Много от практиките, разположени в центъра на тази диаграма – на ниво обществено и междуличностно възстановяване – събират хората, включвайки членове на общността, които заедно говорят за случилото се и възникналите от него потребности и нужди. Независимо от това, възстановителните практики не е задължително да прилагат разговори „лице – в – лице“. Това, което е изискуемо, като минимум, е всички потребности и възникнали от престъплението проблеми на участниците да бъдат посрещнати, чрез ползването на възстановителните принципи и ценности в дадена практика.

Външният кръг на диаграмата представя общността. Общността заобикаля всяко едно от трите нива, символизирайки нейната подкрепа и отговорност. Този кръг, също така, представя общността като един основен и важен партньор и понякога участник, във всяка една от практиките. Връзката между общността и вътрешните кръгове – изобразяващи различните нива се осъществява от  застъпници. Тоест, диаграмата представя общност, която взема на сериозно отношенията между всеки един от участниците и предоставя система за общностна промяна.

Възстановителните принципи и ценности обхващат общността. Общността е зависима от участниците и процесите, основаващи се на тези принципи и ценности. И като цяло, всички участници вътре в кръгът, дори практиките насочени към индивидуално възстановяване, са водени от възстановителните принципи и ценности. Една изцяло възстановителна правосъдна система, би следвало да прилага всички нива на възстановителните практики.

Този модел включва само някои общи и добре разпространени практики. Изследванията показва че има много начини за прилагането на възстановителните ценности и посрещането на възникналите от престъплението или конфликта потребности на всеки един от засегнатите / участващите.

∗∗∗

Имайки предвид дадения от BARB TOEWS модел, наистина става изключително лесно да се определи всяка практика дали е и до колко е възстановителна. Чрез предложения от нея модел, няма изключване на практики от възстановителния континуум на база елементи, а има класифициране по нива на въздействие. И тогава дебата дали и до колко една практика е възстановителна, не се концентрира върху обхвата на участниците, например (жертви или правонарушители ), а се фокусира върху принципите и ценностите на възстановителния процес.

 Или когато се опитваме да изясним, като специалисти, прилагащи някои програми, модели, практики – къде попадат те в множеството концепции и теоретични обосновки, лесно можем да подходим по следният начин:

1. Да установим нормативните ценности на нашата практика 
2. Да установим оперативните ценности на нашата практика
3. Следва ли / отговаря ли на основните принципи на Възстановителното правосъдие
4. Да установим към кого е насочена, кой участва в нея
5. Участват ли всички засегнати или само основните страни
6. Да я разположим в кръга на общността – за да видим, нивото на въздействие от прилаганата практика  

Ако нашата практика следва принципите и ценностите на възстановителното правосъдие, то спокойно можем да я определим като възстановителна. Остава да я разположим в съответното ниво на въздействие – индивидуално, междуличностно и общностно. Те зависят от отговорът на въпроса – кой участва. И като професионалисти да помним и си даваме сметка, че колкото по-близо е практиката до центъра на кръга, толкова вероятността възстановяването да е по- пълно и успешно, по -висока.