Директен цитат от предаването „Малки истории“ на БНТ от 11.03.2017г. Думите са на Евгения Димова – доброволец, участващ в една от програмите на PFBulgaria в затворите в страната „Пътешествието на затворника“.
Виж „Престъпление и Наказание“ в „Малки истории“ на БНТ
Предаването е много добър опит за представяне на повечето гледни точки в един акт на престъпление и последствията от него. Представена е гледната точка на жертвите, макар през експерта в студиото доц. д-р Неделчо Стойчев и един от героите в материала – Албена Димова (Председател на сдружение „Алтруист“).
Макар във фокуса да стоят престъпниците, през техните взаимоотношения и път след затвора предаването е пряка илюстрация на ограниченията, които стоят пред личности и общности, насочили усилия към прилагането на практики от възстановителното правосъдие. Например, трудността да възприемеш бившия затворник като равнопоставен, посочена от прот. Николай Георгиев; множествената виктимизация, която произтича от един единствен акт на престъпление – т.е не просто конкретната жертва, но и нейните страдащи близки и приятели, посочена от доц. Стойчев. Неразбиране философията на ВП и объркването, че то е заместител на наказателното правосъдие, чистосърдечно признато от водещата на предаването.
Към контекстът, който създава предаването и поставеният въпрос за надеждата, бих искала да добавя, че вдъхването и поддържането на надежда е решаващ фактор във всяка терапия (Ъ.Ялом). Казвам, го защото често това се поставя изцяло в контекста на вярата и често самоопределящият се като атеист и от тук едва ли не по подразбиране, вярващ единствено на науката, поради незнание предполага и предпоставя религиозното обяснение на света и отношенията в него, като недостоверни.
Възстановително правосъдие в България 