Възстановително правосъдие в затворите


В навечерието на международната седмица на Възстановителното правосъдие (19 – 26 Ноември) избрах да Ви представя текст, който е част от статиите на електронното университетско сп. Право, Политика, Администрация на ЮЗУ „Неофит Рилски“ и силно свързан с личната ми практика в два български затвора, PFI и PF Bulgaria – общноста за помирително правосъдие.
Текстът е отражение на дългогодишните ми търсения за помирение между две основни, и в някакъв смисъл противостоящи си функции на пенитенциарната институция: наказание и превъзпитание. Базисни задачи, поставени от Законодателя, като израз на общественото желание и очакване за възмездие,  справедливост и превенция, но изключително трудно осъществими в контекста на познатите ни наказателни системи в модерното общество. 
Надявам се, че текстът може да предизвика дискусия и постави на фокус смисълът от наказанието „лишаване от свобода“ и възможностите за трансформация на личността, които се пропускат по време на изтърпяване на наказанието. Благодаря на редакторския екип за включването на този текст, както и за оценката му като авангарден.  Антрето на гл.редактор, проф.д-р Добирнка Чанкова, както и текстовете в броя, четете на  http://www.lpajournal.com/en/volume-4-issue-42017/
Възстановително правосъдие в затвора
Резюме
За целите на представянето на възстановителните практики в затвора се ползват някои формулировки от най – ранното развитие на възстановителното правосъдие, направени от Алберт Еглаш. Разглеждат се основните концепции в съвременното развитие на възстановителното правосъдие. За илюстрация на различните възстановителни практики в Европа се ползва опит от два европейски проекта, реализирани в периода 2014 – 2016 г. в мрежата на Prison Fellowship International: Building Bridges и European Communities of Restoration, реализирани с финансовата подкрепа програмата за наказателно правосъдие на ЕС.
Ключови думи: Алберт Еглаш, съзидателна компенсация, възстановителен диалог, възстановителни затвори, възстановителни общности.

Исторически Възстановителното правосъдие възниква като един естествен отговор на осъзнаването, че конвенционалното правосъдие и свързаната с него наказателна система не са ефективни. Макар че неговите корени се крият в традиционното право, като едно ново течение в модерното правосъдие, то започва да набира скорост през 70-те години на ХХ в. в Северна Америка и Нова Зеландия. Малко по-късно в Европа се появяват негови силни гласове и застъпници, начело с Нийлс Кристи, разширяващи влиянието на Възстановителното правосъдие в правната континентална практика и свързаните с нея социални системи за подкрепа на жертви, корекция на правонарушители, общностни центрове за социални усулги.  За първи път обаче, понятието „Възстановително правосъдие“ е произнесено в контекста на наказателното правосъдие през 1956 г. от психолога Алберт Еглаш, който в поредица от статии описва практиката си и заключенията, до които стига в работата си с правонарушители. Еглаш остава незаслужено в забвение до привличане на вниманието към него от Даниел Ван Нес и Карен Стронг в книгата им „Възстановяващо правосъдие“ (1997). Все повече изследователи се обръщат към неговите публикации от 50-те до 70-те години, откривайки в тях поставени множество въпроси, все още ненамерили отговор в корекционните системи (затвори, пробация и други алтернативни мерки), в това число и в полето на възстановителните практики.

Още в първите си публикации Еглаш прави важни бележки за работата с правонарушители и поставя възстановителното правосъдие в центъра на корекционната дейност с  правонарушители. Моруна счита, че именно това е една от причините Алберт Еглаш да остане встрани от интереса на общественото мнение и академичната общност бързо ентусиазирала се от идеите на възстановителното правосъдие, значително развити по-късно от Хауърд Зер и други пионери. Нещо повече: в една от статиите си, публикувани през 70-те, Еглаш заявява, че никога в неговия професионален интерес не са влизали жертвите на престъпления. Това е доста изненадващо споделяне, тъй като когато представя идеите си, Еглаш не изолира жертвите от вниманието си[1].

Даниел Ван Нес обобщава предложенията на Еглаш  за разглеждането на правосъдието през следните три призми: „1) Правосъдие, основаващо се на възмездието / наказанието; 2) Дистрибутивно правосъдие, основаващо се на терапевтичното третиране на правонарушителите и 3) Възстановително правосъдие, основаващо се на възстановяването“[2]. За последното Еглаш ползва термина „съзидателна компенсация/възстановяване“[3], която отива далеч отвъд старото или традиционното разбиране на понятието „компенсация“.

Табл.1 Съзидателната компенсация на А. Еглаш, спрямо традиоционното разбиране за възстановяването/компенсацията[4]

Възстановяването, разбирано като синоним на обезщетение, компенсация Съзидателната компенсация, разпростираща се върху личността на правонарушителя  и бъдещите му действия
Финансово обезщетение Всяко конструктивно действие
Неговото съществуване е ограничено Съзидание, без ограничения
Определя се от съда Осъзнато, самоопределено от личността поведение
Индивидуален акт Може да се основава и на групата

 

Така, възстановяването добива смисъл и води до корекция, когато е конструктивно усилие, в което правонарушителят дава нещо от себе си, повече от реалната стойност на нанесената вреда или щета. Възстановяването е пряко свързано с нанесените вреди/щети и е неограничено. Този втори ракурс акцентира върху директното поправяне на конкретно нанесената вреда/щета, на конкретно засегнатата личност – жертвата. Еглаш подчертава, че в съществуващото разбиране престъпното поведение се противопоставя на- и съотнася към цялото общество, но така жертвата остава изолирана, а наложеното наказание се преживява и от жертвата и от правонарушителя като безсмислено и несъотносимо към деянието. Третото измерение на възстановяването в един по-широк смисъл изисква въвличане на креативността, съучастието на правонарушителя в определяне и изпълнение на наказанието. Или: докато той е в пасивната позиция на личност, върху която съдът налага наказание, позитивният ефект от „получаването на заслуженото“ се губи.  Желаният от обществото ефект на „поправянето“ е недостижим, поради засилващото се отдалечаване на правонарушителя от смисъла на наказанието. Четвъртото измерение на възстановяването е поставянето му в групов контекст. „В наказанието човек е сам. Но възстановяването е съзидателен акт и начинът да се отвори групова дискусия“[5].

Налагането на наказанието, в това число и изплащането на компенсации или осъществяването на компенсаторни действия към жертвата от страна на правонарушителя, е първата стъпка към поправяне на стореното. Втората и по-важна за промяната на личността на правонарушителя е осъществяване на действия, които водят до възстановяване на доброто и хармонията в един по-широк групов и социален контекст. И именно тогава имаме постигане на пълно възстановяване чрез “creative restitution”.  Само правонарушителят може да посочи как и какво може да направи, за да допринесе за „трезвеността на останалите като него“[6].  Като резултат, често пълното възстановяване всъщност е подобрение на първоначалната ситуация, предхождаща престъпния акт.   

Друго изключително ценно хрумване на Еглаш като практик и изследовател е предположението му, че възстановителното правосъдие може да помири двете, често противостоящи си в правосъдието и наказателните системи тенденции – тази на рестрикцията и наказанието и тази на терапевтирането (промяната, превъзпитанието) чрез отделяне на въпроса за вината за миналото[7] от въпроса за отговорността за бъдещето.

Или, съзидателната компенсацияе възможна единствено като проекция в бъдещето, след установен престъпен акт и/или вече наложена наказателна мярка. Съдебното решение е разделителната линия между противостоящите си тенденции и нагласи –наказание и/или рехабилитация/поемане на отговорност за възстановяване.

След тези първи текстове на Еглаш, в постоянно развиващото се движение за възстановително правосъдие се оформят няколко различни концепции[8], като при всяка една от тях проекцията в бъдещето свързана с конкретни действия е с различна отдалеченост, продължителност на действията.

  • Концепция за Възстановителното правосъдие, поставяща в центъра срещата между засегнатите страни. Това, което е най-важно за този процес е, че осигурява активно участие на жертвите, правонарушителите и други засегнати страни в правосъдния процес и вземането на решение. Както казва Кристи, конфликтът се връща в ръцете на реалния собственик: участващите в спора страни – и така бива решен по един по-справедлив и адекватен начин. Възстановителните практики, които се разполагат тук, са медиацията между жертва и правонарушител, възстановителният диалог и дори фамилните групови конференции. За практикуващите, принадлежащи към тази концепция на Възстановителното правосъдие, е важно постигането на справедливо решение, като не се цели повече. Независимо, че като резултат от едно удовлетворяващо всички страни решение, може да има поправяне на отношения и прошка, то това не е цел на разполагащите се в тази концепция практики, а допълнителен резултат. Може да се каже, че целите на тази концепция съвпадат с целите на правосъдния процес, като е сменен подходът.
  • Концепция за Възстановителното правосъдие, поставяща в центъра поправянето. Привържениците на тази концепция, възприемат за цел на Възстановителното правосъдие поправянето на стореното и нанесените вреди / щети. Като това често включва срещи между страните, но целите са отвъд справедливото решение. В срещите се търси отговор на възникналите в резултат от престъпното деяние нужди и потребности. Търси се лечение, както за жертвите, така и за правонарушителя. Привържениците на тази концепция възприемат обществото като отговорно за всички свои членове и в този смисъл то следва да е отговорно и подкрепя поправянето, както на жертвите, така и на правонарушителите. В центъра стоят вредите и произтичащите от тях нужди, както и „повредените“ отношения. Сложните въпроси, които повдига тази концепция, създават и редица трудности за нейното интегриране в наказателната система. Стига се до извода, че следва да се преосмисли изцяло наказателният характер на системата и тя да започне да се мисли и реформира като възстановителна. Въпрос, който се решава в различните национални практики по различен начин,  понякога доста трудно и с различни темпове. Възстановителните практики, които се разполагат тук, включват и срещи като омиротворяващи кръгове, конференциите правонарушител – жертва, фамилни групови конференции. В подкрепа посрещане нуждите на страните се разширяват мерките със съпътстващи терапевтични, консултативни или други решения с цел поправяне. Една от разликите между тази концепция и концепцията, поставяща в центъра си срещата е, че се включва и един по-широк кръг от общностите на засегнатите и обществото.
  • Концепция на Възстановителното правосъдие, поставяща в центъра трансформацията. Това е най-амбициозната концепция, тъй като разбирането, което се съдържа в нея, касае интегриране на възстановителното правосъдие в ежедневието ни, превръщането му в начин на живот за всеки един. Това означава трансформация на човешката ни същност.

Често тези три концепции трудно могат да се разграничат, особено когато повечето  възстановителни практики се прилагат и в трите, като в зависимост от това, какви са нагласите на практикуващите и тяхната професионална принадлежност се акцентира върху определящия за концепцията елемент. Първите предложения и конструкти, направени от Еглаш, изглежда, че са най-близо до концепцията свързана с поправянето и се доближават до концепцията за трансформацията на личността, що касае правонарушителите.  Това е особено валидно за онази част от неговото предложение, свързано с разширяване разбирането за компенсацията и възприемането й като осъзнато, самоопределено от личността поведение, съзидателен акт без времево ограничение. Това означава личностна трансформация на правонарушителя[9].

Независимо от първоначалните предложения на Еглаш, възстановителни практики поместващи се и в трите концепции на Възстановителното правосъдие се развиват и разполагат основно извън наказателните мерки. Малко са националните съдебни и наказателни системи, които бързо инкорпорират[10] практики на Възстановителното правосъдие.  Когато това се случва, възстановителните практики обикновено  се разполагат в работата с млади правонарушители[11] или осъдени на пробация.  В Европа, в това число и в България, Възстановителното правосъдие се въвежда във формалната правна рамка през различни форми на медиация[12]. Повечето възстановителни практики през всичките тези години остават в полето на социалните мерки и услуги (в зависимост от националната правораздавателна уредба и съпътстващите я социални системи), осъществявани в местните общности – формално и /или неформално.  Времево най-често  те се реализират преди или след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или по време на изтърпяване на мярка пробация. Примерите за възстановително правосъдие в затвора са ограничени, като тенденцията за тяхното правно регулиране е същата. Има възстановителни практики, но те се реализират на база партньорство между затворите и местни общности или техни организирани форми – НПО, църкви, университети, общински социални служби. Правното основание е подкрепяното от законодателя взаимодействие между затвор и различни доставчици на социални услуги и програми, свързани с целите на реинтеграция на осъдените.

Практиката очертава четири подхода[13] за прилагане на възстановително правосъдие в затвора:   1) Прилагане на конкретни възстановителни практики – кръгове и конференции, целящи възстановяване на жертви и правонарушители; 2) Прилагане на възстановително правосъдие по отношение на казуси и нарушение на отношенията, възникващи от ежедневието на затвора. Прилагат се същите възстановителни практики, но сред засегнатите страни от затворническата популация; 3) Възстановителните практики се прилагат и в постоянно изникващите конфликти между служители и осъдени; 4) Възстановителен начин на живот. Този подход се приближава до  концепцията, фокусирана върху трансформация на личността и системите: правонарушителите и затвора, като възстановителните ценности и принципи се вплитат в ежедневието.

За реализацията на възстановителни практики в затвора има още една особеност, която е силно свързана с основните цели на възстановителното правосъдие, а именно: участието на всички страни в установяването на справедливост. В повечето случаи, ако това не се е случило в предсъдебна и съдебна фаза (а то често не се случва), това означава едно очакване за отложено активно доброволно участие от страна на всички засегнати и представлява лишаване или отлагане на възможност за навременно поправяне на нанесените вреди / щети,  увеличаване риска от продължаващо увреждане в следствие на престой в затвора – когато говорим за личността на правонарушителя или трайно неглижиране и засилване усещането за несправедливост вследствие на формален съдебен процес – когато говорим за личността на жертвата. Понякога това отлагане във времето може да се измерва в години. Тази характеристика изисква внимание, тъй като тя придава особена сложност в прилагането на практиките на възстановителното правосъдие в контекста на лишаване от свобода и възпрепятства до известна степен изпълнението на един пълноценен възстановителен процес. От друга страна, когато е изпълнено условието за споразумение между страните, благодарение на медиация между жертва и правонарушител и един от резултатите за правонарушителя е отпадане, отлагане или намалена ефективна присъда, остава въпросът за неговата мотивация за участие в медиацията и осъзнатостта и свързаното с това самоопределяне на поведението в бъдеще.

Двата примера, с които ще илюстрираме прилагането на възстановителни практики, са   програми, реализиращи се на територията на европейски затвори или в организации предоставящи алтернативна мярка на лишаване от свобода в общността, предимно от мрежата на Prison Fellowship International в Европа. Двете предложени практики се свързват пряко с първият и четвъртия подход за прилагане на възстановително правосъдие в затворите, описани от Барб Тоус.

Всяка една от тях може да бъде критикувана относно пълнотата на възстановителния процес. Тук ще вземем предвид самоопределението на някои от практикуващите тези програми, които ги поставят в континуума на възстановителното правосъдие и процес,  аргументирайки се с факта, че в тях са втъкани[14] ценностите, принципите и философията на възстановителното правосъдие и подобно на него те постоянно се развиват и обогатяват по посока възстановителния си характер.

Първият пример е свързан с програмата „Смокиново дърво“ (Sycamore Tree Project®), създадена от Prison Fellowship International през 1996 г., пилотирана първоначално в Англия и Уелс, САЩ и няколко държави от Латинска Америка. Днес STP® се прилага в 36 национални контекста. През 1998г. STP® е акредитирана от Борда за акредитация на програми в затворите в Англия и Уелс и е една от малкото финансирани от държавата програми, високо оценявана и с доказан ефект. Оригиналната програма ползва библейската история за Закхей, която се разглежда в 8 до 10 групови сесии, в които участват затворници и жертви на престъпление. Заедно, ползвайки за основна линия текста и историята на Закхей, в защитена среда и сесии, водени от обучен фасилитатор, и двете страни имат възможност да представят чувствата си, страховете, възникналите въпроси във връзка с престъпния акт или причините довели до него. Затворниците имат възможност да споделят личните си истории на виктимизация и история на криминализация. Успехът на тази програма е неоспорим. От една страна тя е краткосрочна с възможност за широко прилагане и висока ефективност. Това, до което води програмата като значим резултат, е възможността правонарушителят да разбере и осъзнае последиците, до които е довело неговото деяние[15]. За жертвите на престъпление един от важните резултати е да разберат, че не са виновни за това, което им се е случило, да получат отговори на множество въпроси, които през годините, не са могли да получат. Важно е да се знае, че в тези срещи това не са реалните жертви на престъпленията, извършени от правонарушителите, участващи в програмата. Това са хора, които наистина са станали жертва на престъпление, но то е извършено от трети лица. Тези участници, стават доброволци в програмата, след като минат предварителен подбор и подготовка, преди да бъдат включени в нея. Един от честите резултати от STP®  е инициирано желание от страна на правонарушителя да се извини на реалната жертва на неговото престъпно поведение и при възможност по време на присъдата или след това да се опита да поправи нанесената вреда / щета. През 2014 – 2016 девет организации от 7 държави реализират проекта Building Bridges[16], който ползвайки оригиналната програма на STP® промотира, изследва и прилага програмата в Испания, Португалия, Италия, Чехия, Германия, Унгария. Един от приносите на този проект е създаването на модел за прилагане на възстановителен диалог в затвора[17]. Проектът се фокусира върху едно от големите предизвикателства пред концепцията за ВП центрирана около срещата, а именно невъзможността за среща между страните по различни причини[18].

Тази програма е един изключителен пример за ползване на срещата между жертва и правонарушител в един отложен момент – след влизане в сила на ефективна присъда лишаване от свобода – с резултат едно реално осъзнаване и разбиране страданието на другия. Това прави възможно саморегулирането и осъзнато самоопределяне на бъдещо поведение от страна на правонарушителя. По смисъла на Еглаш, той става сътворяващ  не само собственото си възстановяване, но и на други като него и/или жертви на престъпление. STP® и доразвиващият го Building Bridges проект е чиста проява на възстановително правосъдие в затвора. Трудно може да се оспори възстановителният ефект, лечение и трансформиращи последици за участниците. Предизвикателството при него е работата с жертвите, привличането им за участие като доброволци в затвора. Особено внимателно следва да се изследват мотивите им за участие.

Втората програма, представляваща практика на възстановително правосъдие в затворите, са Европейските възстановителни общности (European Communities of  Restoration). Тази програма можем да съотнесем към четвъртия подход за прилагане на ВП в затвора – възстановителен  начин на живот, който трудно може да се случи  в среда, изпълнена със страдание, виктимизация и криминогенната субкултура. Следва да се  създадат условия за възстановителен начини на живот или да се създаде възстановителен затвор.

Барб Тоус счита, че „възстановителен затвор“[19] не съществува, поради факта, че мисията на затвора е наказание, а то неизменно произвежда страдание. По неясни причини в нейното полезрение не попадат отдавна развилите се и набиращи  популярност АPAC [20] затвори в Бразилия, някои американски щати и други държави по света. Първото, което прави методологията APAC, е изграждането на различни по същността си и целите затвори, които се управляват от граждански организации и доброволци. Тези самостоятелни общности са част от пенитенциарната система на Бразилия, но по никакъв начин не могат да бъдат определени или причислени към традиционния затвор[21]. Възстановителното правосъдие е втъкано в техния ежедневен живот.

Европейските възстановителните общности (ЕВО / ECOR[22]), ползвайки методологията APAC, представляват опит за създаване на „възстановителен затвор“ или „възстановителна среда“ в  различни европейски държави и пенитенциарни системи.  За разлика от STP® и BB, European Communities of  Restoration (ECOR)[23] е дългосрочна програма със срок на реализация до и над 24 месеца, съдържаща 10 задължителни елемента, част от които са възстановителното правосъдие и разширяване познанието за преживяното от жертвите. Прилагането на модела ECOR изисква подкрепа и участие от страна на местната общност. Моделът може да бъде прилаган в различни етапи от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и в различни режими на сигурност: 1) „лишаване от свобода в общността“ – Възстановителната общност Seehaus (Германия)[24]; 2) по време на цялата присъда и/или като последен етап от изтърпяване на присъдата – ВО „Адаптационна среда“ на Пи Еф България (до 2016 ДРОПЛС) в затвор Враца[25];  3) като постпенитенциарна подкрепа, след изтърпяване на присъдата, какъвто е примерът с практиката в постпенитенциарния център „Ратниеки“[26], Рига, Латвия.

По своята същност ECOR е рехабилитационна програма, напомняща терапевтична общност. Тя е основно свързана с нуждите на осъдените, преодоляване на криминогенните фактори, водещи до престъпен начин на живот на личността.  От гледна точка на Възстановителното правосъдие, ECOR е пример, в който местните общности, където се разполагат поемат отговорност за всички свои членове, в това число и за правонарушителите[27].

Фигура 2. Модел на промяната на ЕВО, зони на въздействие и дейности[28]

model of change

Моделът съдържа множество микромеханизми, които целят създаването на възстановителен начин на живот и личностна трансформация. За да бъде възприеман като “изцяло възстановителна“ практика от континуума на възстановителния процес,  то той следва да води до проява на съзидателна компенсация/възстановяване, още по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В различните възстановителни общности този въпрос е решен по различен начин. В Германия, Унгария и България се прилагат някои практики от възстановителното правосъдие, като част от програмата на общността: конференции жертва-правонарушител, възстановителен диалог, кръгове на подкрепа и фамилни групови конференции. Така се предизвиква осъзнаване и инициация на възстановяване и поправяне на стореното (при възможност към конкретната жертва) и общността. Също така, членовете на програмата се включват в дейности, подпомагащи местните общности, с цел достигането на втората и по-важна според Еглаш стъпка към възстановяването, а именно осъществяване на действия, които водят до възстановяване на доброто и хармонията в един по-широк групов и социален контекст.

Моделът има две важни особености, които не са ясно изразени във фигура 2, но имат отношение към възстановителния характер на всяка една ЕВО: 1) Една среда е толкова възстановителна, колкото е нейната отдалеченост от ежедневието и субкултурата на затвора, 2) Нивото на автономност на ЕВО, зависи от обезпечаване на  дейностите в нея от външни на системата специалисти и /или участието на общността. Различните ECOR притежават в различна степен всяка една от тези характеристики. Първата характеристика се отнася до лечебната / трансформираща функция на възстановителната среда и нейното дистанциране от влиянието на субкултурата на останалата затворническа популация.  Втората характеристика се отнася до засилване възстановителния характер на наказателната институция, чрез осигуряването на достъп до нея от страна на общността и обратното. Осигуряване на възможности за реализация на съзидателна компенсация скоро след налагането на наказанието и намаляване на отлагането на този вид действие.  Проект ECOR показва, че възстановителна среда е възможно да се създаде във всеки режим на сигурност, стига да липсват обективни ограничения като пренаселване или законови пречки, свързани със статуса на осъдените[29]. Естествено, колкото по-висок е режима на сигурност, толкова по-ниска е автономността на възстановителната общност. Тогава ECOR[30] се доближават повече до определението за рехабилитационна програма с трансформиращ ефект, постигащ се благодарение на възстановителен начин на живот в рамките на  възстановителната общност. За тези ECOR е характерна  ориентация основно към нуждите на правонарушителя и отношенията в общността (квадрант 1 и 2 от модела на промяна на ЕВО) с очакване за проява на съзидателна компенсация след освобождаване или преминаване в по-лек режим на сигурност. Други[31], принадлежат повече към определението за възстановителна среда,  доближавайки се до идеята за „възстановителен затвор“ или алтернативна мярка за лишаване от свобода в общността[32].  За тях е присъщо, освен грижа за нуждите на правонарушителите и поемане на отговорност и конкретни действия още по време на изтърпяване на наказанието. Проект ECOR не установява ограничения за прилагането на възстановителни практики в различните видове ВО от гледна точка на степента на тяхната автономност спрямо пенитенциарната институция, но установява зависимост и ограничения, спрямо проявата на съзидателна компенсация  насочена към конкретната жертва, група и общност.

Възстановителните общности се превръщат в контейнер на множество подходи, практики и „поправящи“ механизми, което води до затруднение в даването на еднозначен отговор, относно тяхната принадлежност към възстановителните практики. От друга страна, именно техният комплексен характер и обхват изпълват с нов смисъл съществуващото изискване от страна на законодателя за „превъзпитание“ на правонарушителите, по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. ECOR като цяло демонстрират това, което Еглаш посочва като възможност пред „creative restitution“ – помирение между наказателна и терапевтираща (превъзпитателната) функция на наказанието. Тези две постоянно борещи се за надмощие в пенитенциарния свят тенденции могат да се „срещнат“ на територията на възстановителното правосъдие и неговото пространство в затвора – възстановителната общност.

Малко след като се създават първите Европейски възстановителни общности м Емропа,    International Centre for Prison Studies, Kingston Collage, стартира проект „Възстановителен зтавор“.[33] Един от основните въпроси, които вълнуват изследователите, е преосмисляне функцията на затвора и неговото бъдеще, като наказателна институция.  Целите, до които стигат, се припокриват изцяло с целите на ЕВО: 1) Правонарушителите не бива да се превръщат в по-големи престъпници в резултат на престоя им в затвора; 2) Следва да бъдат стимулирани да се изправят срещу последиците от престъпните си действия; 3) Затворът следва да осигурява възможности за поправяне на нанесените щети /вреди и осигурява удовлетворение за жертвите; 4) Правонарушителите да получават възможност за поправяне и конструктивно развитие; 5) Да бъдат окуражавани да подготвят себе си за връщането им в общността.

Интересът към изграждането на „възстановителни затвори / общности/ среда, постоянно нараства и изглежда като една възможна реформа на затвора, в не толкова далечно бъдеще. В своя публикация от 2015г, Добринка Чанкова, представя правните изменения и най-новите тенденции в пенитенциарните политики, които все повече успяват да инкорпорират възстановителни практики, особено краткосрочни, позиционирани в концепциите за срещата и поправянето. Един от представените от Чанкова примери  за цялостна национална политика е амбициозен проект  на белгийската пенитенциарна система, за въвеждане на възстановителна култура във всички 32 белгийски затвора[34].

Заключение

Възстановителното правосъдие в затвора е процес, в който миналото се изследва, за да се установят нуждите и определи начин/ подход за  поправяне на вредите. То е процес, който обхваща една проекция в бъдещето съпътстваща изпълнение на наказанието, но в условия стимулиращи лечение на всяка една от страните и поредица от конструктивни актове от страна на правонарушителя към жертвите и общността, без времево ограничение. Холистичният подход към личността, без значение дали това е личността на жретвата или тази на правонарушителя поставя пред Възстановителното правосъдие задача, отиваща отвъд поправянето на  нанесените с конкретният криминален акт вреди. Неслучайно, след поправянето на вредите, често ситуацията е подобрена в сравнение с тази преди акта на престъпление. Справянето с това пердизвикателство изисква интердисциплинарен подход и анализ на практиката, както и по-голямо разбирателство сред практикуващите в различните концепции на възстановителното правосъдие. Вероятно неслучайно именно Еглаш е първият формулирал концепцията за въстановителното правосъдие, чрез концепцията за съзидателна компенсация / възстановяване. Професионалната му подготовка и практика на терапевт му дават специфично познание за страданието като първопричина за престъплението и за последващото го страдание, като резултат от него. Възстановителното правосъдие изисква работа с емоционалния свят на всяка една от засегнатите страни, но носи формални и измерими решения единствено в акта на компенсация /възстановяването и трайното отдалечаване на правонарушителя от престъпното поведение. Процесът на трансформация, който започва с осъзнато, самоопределено поведение и самоуправлението стига до трансформация на другите“.

 

[1] Еглаш няма практика с жертви на престъпление, което вероятно е довело до посоченото изказване.

[2] Van Ness, D. и Strong, K. „Restoring Justice“, Matthew Bender &Company, Third edition, 2006, стр. 22

[3] Creiative Restitution

[4] Eglash, A. „Creative Restitution – A Broader Meaning for an Old Term“, Journal of Criminal Law and Criminology, volume 48, issue 6, 1958, p. 619

[5] Moruna, Sh. The role of wounded healing in restorative, Justice: an appreciation Albert Eglash, RJIJ, Article · April 2014, DOI: 10.5235/20504721.2.1.9, стр. 13, Eglash, A. „Creative Restitution – A Broader Meaning for an Old Term“, Journal of Criminal Law and Criminology, volume 48, issue 6, 1958, p. 620

[6] Вдъхновението на Еглаш за разработването на програми в пробационната служба на Детройт  идва от Анонимните алкохолици и тяхната 12-стъпкова програма. Еглаш си дава сметка, че потребностите на правонарушителите и механизмите, които водят до престъпни актове, се познават най-добре от самите правонарушители. Затова той счита, че попадайки в ситуация и роля на ментори с отговорността, която носи тази роля, могат да допринесат за възстановяването на доброто и хармонията за групата и общността. Създава Youth Anonymous програма за млади правонарушители. За повече подробности Mirsky, L “Albert Eglash and Creative Restitution: A Precursor to Restorative Practices”, 2003 http://www.iirp.edu/eforum-archive/4292-albert-eglash-and-creative-restitution-a-precursor-to-restorative-practices

[7] Въпросът за вината е пряко свързан с налагането на заслужено наказание съобразно престъпният акт и това е отправната позиция на прилагащите закона. Причините довели до престъплението, като част от  развитието на личността, почти винаги са свързани с дисфункционалността на различни от правонарушителя личности и системи, с които той е бил в отношения в миналото. Тази отправна позиция на занимаващите се с неговата промяна, рехабилитация и/или терапия поставят правонарушителя в една оневиняваща позиция, изискваща неговото подпомагане и терапевтиране.

[8] Johnstone, G., Van Ness, D., editors “Handbook of Restorative Justice”, Willian Publishing, 2007, стр. 9 -16

[9] Практиката на  Еглаш е с правонарушители, осъдени на пробация. Макар да дава примери за creative restitution и сред осъдени на лишаване от свобода, самият той не е прилагал програмите си в контекста на затвора. „Creative Restitution- A Broader Meaning for an Old Term“, Journal of Criminal Law and Criminology, volume 48, issue 6, 1958.

[10] Примерите за бързо инкорпориране идват предимно от правни системи, основаващи се на прецеденото право (Канада, САЩ, по-късно Англия и Уелс ).

[11] Най-популярният пример за ранно инкорпориране в национална съдебна и наказателна система е този на Нова Зеландия. Създаденият още през 80-те години модел за работа с младежи от маорската общност, намира отражение в реформа на младежкото правосъдие, осъществена през 1989г. Виж  MacRae, A., Zehr, H. “Family Group Conferences: New Zealand Style”, Good Books, 2004

[12] Закон за медиацията, Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 2004г., изм. ДВ. бр.86 от 24 Октомври 2006г., изм. ДВ. бр.9 от 28 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.27 от 1 Април 2011г.

[13] Toews, B. “Restorative Justice for People in Prison”, Good Books, 2006, стр.75

[14] Евстатиева, Е., Ръководство за добри практики – Европейски възстановителни общности, 2016 http://restorative-justice.eu/wp-content/uploads/2016/05/ECOR_Final%20Version%20EN.pdf

[15] В контекста на затвора, осъзнаването на стореното и неговото проявление е затруднено от затворническата субкултура и липсата на възможности за действие по посока конкретна и съзидателна компенсация.

[16] Финансират от програмата за Наказателно правосъдие към ЕС, JUST/2013/JPEN/AG/4479

[17]Restorative Dialogues between Victims and Offenders, A Guide to Establishing and Running the Building Bridges Programme www.restorative-justice.eu/bb

[18] Следва да подчертаем, че една от основателните причиниза избягване на срещата не е нежеланието на жертвата или на правонарушителя, а целесъобразността на това избягване от гледна точка на травмата и съпътстващата я терапия и лечение. Това е въпрос, с който всеки практик следва да се съобрази. Едновременно с това, възстановителният диалог е практика, която дава възможност срещата да е осъществи

[19] Toews, B. “Restorative Justice for People in Prison”, Good Books, 2006, стр.75

[20] APAC методологията възниква през 70-те години на XXв., почти по същото време когато започва и развитието и прилагането на възстановителни практики в Северна Америка. APAC затворите се създават по инициатива на д-р Марио Отобони, юрист и теолог, който успява да договори условия с тогавашното правителство  за създаването им и специални възстановителни условия в тях. В момента в Бразилия има над 58 APAC затвора и постоянно се увеличават и изграждат нови. Ottoboni, M. “Kill The Criminal, Save the Person: APAC Methodology”, Prison Fellowship International, 2000

[21] Наричат се затвори за улеснение при описанието им като част от националната пенитенциарната система на Бразилия.   

[22] В периода 2002 – 2003г. се създават едновременно 3 възстановителни общности, всяка от които работи с различна категория лишени от свобода, на различен етап от изтърпяване на присъдата.  В Германия, Baden-Württemberg, близо до Щутгарт, Sheehaus създава възстановителна общност за млади правонарушители с остатък от присъдата до 2 години. В България, ДРОПЛС (с ново име от 2016г. – „Пи Еф България – общност за помирително правосъдие“) създава първата си възстановителна общност в затвор София „Адаптационна среда“. В Латвия през същия период стартира възстановителната общност „Мириям “ в затвор за жени близо до Рига, многократно осъждани на лишаване от свобода. Повече за историята на възстановителните общности може да се види на

http://restorative-justice.eu/wp-content/uploads/2016/05/ECOR_Final%20Version%20EN.pdf

[23] Проектът е реализиран в периода 2014 – 2016 с финансовата подкрепа на програмата за наказателно правосъдие на ЕС, JUST/2013/JPEN/AG/4508

[24] Развитието и прилагането на тази възстановителна общност е един от примерите довел законодателя до разбирането и въвеждането на алтернативната мярка „лишаване от свобода в общността“, що касае млади правонарушители в провинция Баден –Вюртемберг, Германия

[25] „Адаптационна среда“, стартира през 2003г. в затвор София с осъдени за първи път. През 2006г. започва прилагането й в затвор Враца с многократно осъждани лица.  За осъдени с присъди до 3 години, програма „Адаптационна среда“ може да обхваща целия период на присъдата. За осъдени с присъди над 5 години тя обхваща последните 24 месеца от присъдата.

[26] Ползватели на програмата на „Ратниеки“ са:  осъдени с променена мярка лишаване от свобода  в  пробация; Осъдени на пробация с включени конкретни възпитателни мерки; бивши затворници в условията на постпенитенциарна грижа.

[27] Всички дейности във Възстановителните общности се реализират от външни специалисти и доброволци.

[28] Евстатиева, Е., Ръководство за добри практики – Европейски възстановителни общности, 2016, стр.44 http://restorative-justice.eu/wp-content/uploads/2016/05/ECOR_Final%20Version%20EN.pdf

[29] Усилено строг режим, при който осъдени не могат да бъдат смесвани с друи лишени от свобода, а работата в група и общност е от ключово значение за ВО.

[30] Възстановителните общности на Blau Cross в затворите в Brandenburg  и Luckau –Duben, Германия, на PF Hungary в затворите Tiszalöki Maximum Security и Emleklap в Унгария,

[31] „Адаптационна среда“ на ДРОПЛС в затвор Враца, „Мириям“ на PF Latvia в женския затвор в Рига,

[32] Seehaus в Leonberg и Seehaus в Stomatal, Германия

[33] Coyle A., “Understanding Prisons” Лекцията е изнесена по повод 25-годишнината на Prison Fellowship New Zeeland, 16 май 2008г. стр. 4. Пълният текст може да се види на http://restorativejustice.org/am-site/media/understanding-prisons.pdf

[34] Чанкова, Д., „За една нова възстановителна политика в пенитенциарната система“, бюлетин Затворно дело, 2015, бр.2, издание на ГД ИН

 

Библиография

 

  1. Van Ness, D. и Strong, K. „Restoring Justice“, Matthew Bender &Company, Third edition, 2006, стр. 22
  2. Eglash, A. „Creative Restitution- A Broader Meaning for an Old Term“, Journal of Criminal Law and Criminology, volume 48, issue 6, 1958, p. 619
  3. Maruna, Sh.The role of wounded healing in restorative justice: an appreciation of Albert Eglash RJIJ, Article · April 2014, DOI: 10.5235/20504721.2.1.9, стр. 13
  4. Barnett, B. Restitution: A New Paradigm for Criminal Justice, 87 Ethics 279 (1977)
  5. Mirsky, L “Albert Eglash and Creative Restitution: A Precursor to Restorative Practices”, 2003 http://www.iirp.edu/eforum-archive/4292-albert-eglash-and-creative-restitution-a-precursor-to-restorative-practices
  6. Johnstone, G., Van Ness, D., editors “Handbook of Restorative Justice”, Willian Publishing, 2007, стр. 9 -16
  7. MacRae, A., Zehr, H. “Family Group Conferences: New Zealand Style”, Good Books, 2004
  8. Евстатиева, Е., Ръководство за добри практики – Европейски възстановителни общности, 2016 http://restorative-justice.eu/wp-content/uploads/2016/05/ECOR_Final%20Version%20EN.pdf
  9. Restorative Dialogues between Victims and Offenders, A Guide to Establishing and Running the Building Bridges Programme http://www.restorative-justice.eu/bb
  10. Ottoboni, M. “Kill The Criminal, Save the Person: APAC Methodology”, Prison Fellowship International, 2000
  11. Coyle A., “Understanding Prisons” http://restorativejustice.org/am-site/media/understanding-prisons.pdf, 16 май 2008г. стр. 4
  12. Toews, B. “Restorative Justice for People in Prison”, Good Books, 2006, стр.75
  13. Чанкова, Д., „За една нова възстановителна политика в пенитенциарната система“, бюлетин Затворно дело, 2015, бр.2, издание на ГД ИН
  14. Ronel, N. Segev, D. “Positive Criminology”, 2015

 

Save

Save

Advertisements