За представянето на настоящото радио интервю, проведено с трима американски учители е „виновно“ едно мое участие и представяне на модела на Кръга (една от най-ползваните възстановителни практики в образователните системи на САЩ и Англия) в СУЕО „Ал. Пушкин“, гр. Варна. На 1 Юни имах удоволствието да работя с 54 ученика от осми клас, благодарение на поканата на училищното настоятелство и ръководството на това варненско училище. Наистина, децата са прекрасни и завладяващи, любопитни и отворени, готови да експериментират и добронамерени.
Включиха се в една нелека задача – да работим заедно, само за 90 минути, по подготовката на кръгов процес свързан с важна за училищната общност тема. Участваха още, двама от членовете на училищното настоятелство и двама учители. Нищо повече от това, което се случи там няма да ви разкажа, защото нямам уговорка с децата за това. Но работата с тях ме накара да се замисля, или да си припомня, колко по-предубедени сме ние възрастните, колко по-предпазливи и от колко повече „доказателства“ се нуждаем, за да предприемем каквото и да било „пътуване“, независимо колко примамлива може да е крайната цел…
Затова реших, че това интервю, което е просто някакъв щрих и трудно може да се постави под етикета „доказателства“, е подходяща илюстрация и би могло да послужи като окуражаваща стъпка за повече родителти и учители да се „доверят“ и да се опитат да погледнат на отношенията си с учениците и децата по един нов начин. „Да извадят собственото си аз от уравнението за кратко“, както казва един от интервюираните учители, и да бъдат малко по-любопитни към това „Защо се случва“ това, което се случва.
Оригиналното интервю може да прочетете / чуете на http://wmra.org/post/restorative-justice-classroom#stream/0
…
Възстановителното правосъдие съдържа в себе си идеята, че конфликтът възниква поради нарушени взаимоотношения. Ако взаимоотношенията могат да бъдат възстановени, конфликтът може да бъде решен без наказание, негодувание или продължителна враждебност. Кара Лофтън от WMRA радио, разговаря с трима учители, които въвеждат практиките на ВП в своите класни стаи.
В интернет пространството има множество видео клипове на учители и ученици, които си крещят един на друг. Често не става ясно какво се случва, след като видеоклипът приключи или какво се е случило преди началото на записа – това, което е накарало учителят да загуби равновесие. Така или иначе повечето коментари след видеоклиповете предполагат, че детето в крайна сметка напуска класа и получава някакво заслужено наказание.
Но какво би станало ако е възможно да се предотврати такъв сценарий?
Сестрите Алисън и Каролин Ейнс преподават английски език в две различни училища. Алисън в Харисънбърг, а Каролин в Харлем, Ню Йорк. И двете използват практики на възстановителното правосъдие в своите класни стаи, защото вярват, че конфликтът се проявява поради разбити взаимоотношения, а не защото учениците постоянно се опитват да бъдат „лоши“. Практиките на възстановителното правосъдие са алтернатива на политиките за „нулева толерантност“ в много училища, които учители като Роб Фенимор, друг учител от Харисънбург, казват, че не работят.
Роб Фенимор: Когато мисля за възстановителното правосъдие, първо мисля за посрещане на нуждите и за вредата, причинена на и от всички заинтересовани страни. Нека дам пример с дете, което е с лошо поведение в клас към всички, независимо дали става въпрос за негови съученици или учители.
Един от традиционните начини за решаване на този проблем е извеждането от класната стая или наказването на ученика, нарушаващ дисциплината.
Но Фенимор казва, че ако съумее да отстраним „себе си“ от уравнението (защото нарушаването на дисциплината в час, често се възприема много лично от учителите) и попитаме „защо детето действа по този начин?“, то това ще „очовечи“ детето и ще започнем да го възприемаме като сложно същество с трудности, което не може да предприеме нищо спрямо предлагащият му се в момента сценарий.
Роб Фенимор: И тогава дайте възможност на детето да каже защо той или тя действа по този начин. В такива моменти чувствам, че сякаш в този момент се случва някаква истинска магия, когато детето, което е извършило престъплението, може да чуе какво върши погрешно спрямо другите, въздействието, което извършва върху човека, който е разсеял, или спрямо мен като учител. В подобни моменти казвам, „Това, което правиш ме наранява“. Това е фраза, която използвам много с децата, а не „Излез!“ Или, „наистина ме ядоса“. След това давам пример и обяснение защо „това ме наранява“.
Но за да може този вид възстановително правосъдие да работи в класните стаи, трябва да има първо доверие между учениците и учителите.
В класната стая на шестокласниците на Алисън Еейнс в Харисънбург учениците подреждат столовете за предстоящият кръгов процес. Ейнс взима „говорещият предмет“ (нейният е малко метално слънце). Всеки, който държи говорещият предмет, е единственият в кръга, който може да говори.
Алисън Еейнс започва: Добре дошли в кръга. Напомняне насоките: ще проявяваме уважение към правото за споделяне, което дава „говорещият предмет“; ще говорим и ще слушаме с уважение; ще говорим и ще слушаме от сърце; ще се опитаме да представим нашата истина и ще зачитаме неприкосновеността на личния живот.
Ейнс прави кръгове веднъж седмично. За нея, те са начин да изгради доверие със своите ученици, като така улеснява създаването на открита, честна и сигурна комуникация. А учениците наистина харесват това.
Джафар Мансоор (един от учениците на Алисън): Това ни позволява да се научим как и до колко да се доверяваме на хората. Те може да са ни само познати или най-добри приятели, или все още да не сме им се доверили. Виждаме дали можем да им вярваме и дали можем да им кажем нещо.
Нега Салана (съученичка на Мансоор: Кръгът ми осигурява сигурно пространство, за да говоря открито и честно, без да се страхувам, че съучениците ще клюкарстват за мен и мнение, което съм изразила.
ЙОРДАН ПЕРЕЗ (трети ученик на Алисън): Едно от правилата ни е да почитаме неприкосновеността на личния живот в кръга и така хората знаят, че могат да се доверят, когато споделят неща, които не искат другите да знаят – знаят, че казаното в кръга остава там.
Каролин Ейнс преподава чрез социална работа. Тя каза, че младите хора непрекъснато са „затворени, дехуманизирани, маргинализирани и безсилни“.
Каролин Ейнс: За мен е ясно, че настоящата образователна система и нейните начини за работа и третиране на младите хора не работят и със сигурност не ги подготвя за нищо друго освен за бъдещи затворници в нашата система за наказателно правосъдие. За мен е безспорно, че училището функционира като един снабдителен канал на затворите. И то, не само заради множеството наши практики на войнствено заключване на училищата и принуждаването на децата към ред и дисциплина, с водеща цел вземане на „един милион теста“. Очевидно нищо от това не работи…..
Никой от тримата учители не твърди, че възстановителното правосъдие винаги ще работи или че това е единственият и най-добрият отговор на конфликта, но това е алтернатива, която те считат за изключително ефективна. Защото, когато това се случи, застъпниците на тази философия казват, че доверието е изградено, учениците остават в клас и учителите по-добре могат да направят това, което искат да направят – да преподават.
Възстановително правосъдие в България 