Закон (2002:445) за медиация в следствие на престъпление, Швеция


Представеният по-долу текст на закона е преведен от Горяна Търницова, чиято статия „Медиация при престъпление: Шведският модел“ бе публикувана миналата седмица. 

Предварителните бележки също са нейни. Това, към което искам да ви привлека отново вниманието е, че медиацията е практика и понятие, което не е от континуума на Възстановителното правосъдие, освен в случаите когато става въпрос за „медиация между жертва и извършител“, с цел посрещане нуждите на страните, възникнали в резултат на престъпен акт. Подчертавам това, тъй като в България отдавна има Закон за медиацията (2004),  но практиката до момента не може и не бива да се бърка с практиките на възстановителното правосъдие. Или както казва Хауърд Зер в предговора на българското издание на неговата „Малка книга за възстановителното правосъдие“: „ВП и медиацията имат какво да научат един от друг, но те са различни и не трябва да се смесват“. Историческото развитието в Европа и на двете направления: медиация и ВП също показва, че те доста започват да се доближават. Но въпреки това, или именно заради това, съществуват рискове от объркване, както сред професионалистите, така и сред потенциалните ползватели на всяка една от практиките.

Но нека да видим как изглежда „Законът  за медиация, в следствие на престъпление“ на Швеция, който по своят замисъл е възстановителен и как се възприема от практикуващ, в неговите рамки.  

…….

Горяна Търницова, социален работник и медиатор в Център за подкрепа на жертви "Бъдеще Стокхолм", гр. Стокхолм.
Горяна Търницова, медиатор в Център за подкрепа на жертви „Бъдеще Стокхолм“, гр. Стокхолм,

„Идеята с регламентираната медиация при престъпление в Швеция е да бъде от полза за двамата участници. Основополагащо, разбира се, е това, че процесът е доброволен за двете страни, както и, че се изисква признание от страна на извършителя. Този тип извънсъдебна практика е свързана с теорията на възстановителното правосъдие в смисъла на това, че участниците имат своята главна роля в един процес, в който извършителят признава вина и поема отговорност за действията си спрямо жертвата. Фокус в законовия текст не е основно върху жертвата и законодателите са били много предпазливи в това да формулират ясно какъв е търсеният ефект за двете страни.

Както споменах в публикацията по-рано, налице е може би известно противоречие. Законът представя жертвата и извършителя като равностойни участници в медиационния процес. Не се поставят законови граници за това коя от страните може да поеме първата крачка и прояви интерес за диалог, не е упоменато нищо за евентуални рискове за жертвата от една (допълнителна) среща с извършителя. Същевременно обаче, на практика извършителите са тези, които много по-често получават информация за правото си да поемат отговорност в директен разговор с жертвата. Жертвите са тези, които много рядко знаят за правото си на среща и диалог с извършителя, за възможността да зададат своите въпроси, ако пожелаят. И това вероятно се дължи на една вградена в системата предпазливост (и/или несигурност у професионалистите?) от това да се повдига с жертвата темата за една евентуална нова среща с извършителя.

Шведският закон е повърхностно формулиран, остава много пространство за тълкувания, както ще видите. Има разбира се и позитиви, и негативи този подход, понеже остава място за преценката на медиаторите, които срещат предварително двете страни и от които се очаква да преценят дали е подходящо процесът да продължи. Кога и дали е редно медиаторите да вземат решение, че една медиация не е редно/подходящо да се състои, и как това се свързва с теорията на възстановителното правосъдие, са основни дилеми в практическата работа, които – както сега, така и за в бъдеще – е добре да се обсъждат в различни форуми.”

Закон (2002:445) за медиация в следствие на престъпление, Швеция

1§ Настоящият закон обхваща медиация, която се предлага и организира от държавата или от община, в следствие на престъпление.

2§ С понятието медиация в настоящия закон се визира среща между извършител и жертва, в присъствието на медиатор, в която се обсъждат престъплението и последиците от него.

3§ Медиацията трябва да се извършва в интерес на двете страни. Търсеният резултат е да се намалят негативните последици от престъплението. Цели на медиацията са извършителят да получи по-пълна представа за последиците от престъплението, а жертвата да получи възможност за преработване на преживяното.

4§ За медиатор следва да бъде избрано компетентно и добросъвестно лице. Медиаторът трябва да е безпристрастен.

5§ Участието в медиация трябва да е доброволно за извършителя и за жертвата. Престъплението, което е повод за медиация, трябва да е докладвано на полицията. Освен това, извършителят трябва да е признал престъпното деяние или своето участие в него. Медиация може да се осъществи в случаите, когато, с оглед на всички обстоятелства, това се сметне за подходящо. Ако извършителят е под 12 години медиация може да бъде извършена само ако има специфични причини за това.

6§ Процедурата по медиация следва да бъде осъществена бързо. Ако медиацията ще се проведе преди завършване на досъдебното производство, медиаторът трябва да се консултира с разследващия орган. Ако медиацията ще се извърши след това, но преди да се е достигнало до крайна присъда, медиаторът трябва да се допитва до прокурора.

7§ Извършителят и жертвата трябва да получат информация за това какво представлява медиацията и да бъдат подготвени в степента, която е необходима.

8§ На родител/настойник на извършителя и жертвата следва да бъде дадена възможност да присъстват на срещата за медиация, освен ако няма специфични причини това да не се направи. На други лица също може да бъде дадена възможност да присъстват, ако това се прецени за подходящо и съвместимо с целта на медиацията.

9§ На срещата за медиация на жертвата се дава възможност да разкаже за своето преживяване на престъплението и за последиците от него. Извършителят има възможност да разкаже защо действието е било извършено и да опише своята ситуация. Жертвата може също да поиска компенсация, а извършителят може да отправи извинение за действията си.

10§ Медиаторът може да подкрепи евентуално споразумение за компенсация, само ако е очевидно, че искането не е неоснователно. В случай, че извършителят не изпълни своята част от споразумението, медиаторът трябва да информира прокурора, освен ако това не е ненужно.

Advertisements