Вдъхновяваща иновация – срещи с вдъхновяващи професионалисти в IWRJ 2018. Част II


Ако трябва само с три думи да определя IWRJ 2018 за блога, бих ползвала: бързо, разнообразно и в развитие.  Някак всичко си изглеждаше на мястото …

В част първа на тази статия ви представих д-р Василев, който ме покани да представя философията на възстановителното правосъдие в една от редовните си лекции с негови студенти в НБУ. Сега искам да ви разкажа за моята среща с Анет Маринова, клиничен социален работник, психолог и психотерапевт. Професионалист, който преди това бях срещала спорадично на събития на Българското дружество на психолозите и на Българската асоциация по психотерапия. От тези ни срещи вече знаех, че Анет Маринова е силно свързана с образователната система и че немалка част от професионалната си компетентност и експертиза е инвестирала в 23 СОУ „Жолио Кюри“, където и сега е училищен психолог.

Вече споменах, че професионалистите, чията практика е свързана със страданието, причинено от нарушени отношения в резултат на конфликт или престъпен акт, реагираха най-бързо и се включиха с предложения за съвместни дейности в Международната седмица на възстановителното правосъдие 2018.

Анет бе вторият човек, свързан с образованието, който реагира бързо и предложи да работим възстановително по случай на ученици от един прогимназиален клас. Позитивната й реакцията към анонса за тазгодишната IWRJ 2018 бе една много приятна изненада и подкрепа към усилията за популяризиране и разпространение на философията и принципите на ВП и то в сферата на образованието.

С нея също нямахме предварителни срещи и дълги обсъждания, а по-скоро един предварителен разговор, в който уточнихме, че с децата ще проведем кръгов процес, в който да поставим основите на един възстановителен диалог. Среща, в която да подпомогнем едно „по-добронамерено и автентично“ свързване помежду им. Или: това, което предприехме с Анет, бе прилагане на модела на кръга в преодоляването на задълбочаваща се криза в отношенията между съученици. Оформени на групички, отстояващи себе си, но и капсулирани в групите по принадлежност, определяна от епитети като: „лоши -добри“, „умни – глупави“, „момчета – момичета“, „нови-стари“, „силни-слаби“. Вътрешните конфликти на младите, произтичащи от лоялността към приятелската група и желанието да се свързват с много и различни други. Ежедневни лутания между всяка една от тези тенденции.

23 СОУ „Жолио Кюри“, София

Няма да скрия, че бе трудна, но и много приятна задача. В кръга се постави историята на един единен някога клас, изправен пред криза, поради развитието и израстването на всеки един от неговите индивидуални членове. Процесите, развили се в кръга, бяха съпътствани от чувства на тъга, мечтание по загубеното минало – запомнено като цялост и хармония в класа и настъпващото израстване, разкриващо все повече различията между съученици. Амбиции, стремежи, произход, принадлежност към едната или другата клика. Обичта на другите и обичта на учителя. Присъстваха: ревност, обич, желание за свързване, страх от отхвърляне.

Но какво ме впечатли в съвместната ни работа с Анет Маринова. От малкото ми контакти с нея знаех, че мога да очаквам емоционално включване, топло посрещане и активно участие в процеса. Анет ме изнанада със способността си да се „оттегля“ и да предоставя пространството на другия, да изслушва и участва само тогава, когато е поканена или когато е необходимо. Бе съумяла да привлече за автентично включване класния ръководител и класа. Нещо, което не е много лесно в институция – особено в днешната образователна институция. Грижата й за процеса бе ненатрапчива и много приятна. А децата се включиха безстрашно и бързо преодоляха съпротивите си, които бяха видими, но и пълни със здрав разум.


„Не може да има никаква образователна реформа, ако емоциите и емоционалното благополучие на децата непрекъснато се изтикват извън училищния двор. И на възрастните там, също“. Анет Маринова представя „Агресията в училище и ролята на училищния психолог“ по покана на Център за психично здраве „Проф.Никола Шипковенски“, 10.12.2014.

Докато бях и водещ и наблюдател на процеса, си мислех за онова базисно доворение към другия, което е изключително важно за способността ни да влизаме в отношение. Анет го демонстрираше и излъчваше по начин, който осигури центъра – средата, в която да може да се разгърне един кръгов процес, началото на един възстановителен диалог. Децата забравиха за времето и желанието да си тръгнат по-рано. Общуването – срещата ги завладя. Имаше и напуснал сцената, но… точно навреме, точно тогава, когато трябваше да свърши и кръгът. Друг, който нямаше търпение да се изкаже, трябваше да „тренира“ търпение и стоически да издържи постояннния отказ да му се даде думата, докато не дойде неговият ред и „говорещата топка“ не стигна до него.

Истината е, че не знам как се е развил този процес по-късно и след това. Но когато си тръгвах, успях да видя, че „групичките“, видими в кръга, вече се бяха смесили и продължаваха да говорят разпалено и да изясняват „разни неща“, които ги вълнуваха. Дочух реплики, като: „хайде, до утре“, „разбра ли какво съм имала предвид“, „никога не съм искала да те заплашвам“, „ние се защитаваме“, „исках да сме приятели, това ми липсва“.

С Анет също разменихме думи след кръга. Радвам се на смислеността, която тя откри и си мисля, че в нейно лице Възстановителното правосъдие в образованието намери силен съмишленик.

Анет Маринова е член на УС на Българската асоциация по психотерапия, член на Българското дружество на психолозите, член на УС на Сдружение „Дете и пространство“. От учебната 2017 – 2018 преподава Психология на образованието в НБУ на магистри по детско развитие.

Основните теми с които Анет работи и се среща в своята практика са: агресия сред децата, деца със специални образователни потребности, приобщаващо образование. В периода 2010 -2013г. е съветник към МОН и член на екипа за управление на проект „Включващо обучение“, участва във формирането на новите образователни политики в полето на приобщаващото образование.

Но освен това Анет има и издадена стихосбирка „Рокли пачуърк“ и както самата тя казва „когато науката не достига, поезията е спасение“.

„Рокли пачуърк“ е първата стихосбирка на Анет Маринова, посветена на женската позиция, която се преживява различно от всяка жена.
Представените стихове са опитът й да намери думи за трудно назовими неща, улавяне на мигове в които имаме усещането, че знаем кои сме, къде ни е мястото и че сме ценни за някого по някакъв начин.

Интервюта и текстове на Анет Маринова

в студиото на Дарик, Източник Радио Дарик АД, Интервю Пролет Велкова

Кръговият процес в 23 СОУ „Жолио Кюри“ бе проведен на 20.11.2018г. В него водещото бе стартирането на възстановителен диалог в една малка общност, каквато е класът. В този смисъл участваха и ключови за нейното формиране и развитие, участници: ученици, класен ръководител и училищен психолог. Задаващата се криза бе разпозната от възрастните – един пример за поемане на отговорност от самите тях – съчетана с разбирането, че всичко свързано с децата следва да се разрешава със самите тях. Една от основните ценности на възстановителното правосъдие: „Всичко свързано с нас не може да се решава без нас“

Реклами