Една от онези срещи, които наричаме неочаквани и която се радвам, че ще споделя с вас

„В началото на август, след лятна гонитба из България, най-сетне  успяхме да се срещнем и с д-р Даря Уайт на софийското лещите:). д-р Даря Уайт е студент на Хауърд Зер и тези от вас, които вече са прочели „Малка книга за възстановителното правосъдие“ познават и представянето на Хаурд Зер, направено от нея. Текст, който придава особена плътност  на представата за автора и усещане за познанство с него.“

Така съм представила моята среща с Даря през миналото лято, а всъщност тя – „срещата“ ни се случи доста по-рано през 2018г.. Писах си с Х. Зер, поради работата ми по неговата „Малка книга за възстановителното правосъдие“ и още в началото той копира и д-р Даря Уайт – българка от Банско, негова ученичка. Изненадата бе изключително приятна, защото именно тогава имах истинска потребност от човек, който познава културата, от която идва Х. Зер и едновременно с това познава собствената ни култура, в която книгата му щеше да бъде разпространявана. Освен радостта ми от тази възможност да споделя българския превод с нея и да обсъждаме различни терминологични и културни различия, си мислех: каква нагласа и първа спонтанна реакция има Х. Зер. Нагласа за свързване и подпомагането на срещата между хората. Нещо изключително важно за възстановителното правосъдие и „срещата“ като център на възстановяващата философия. Мислех си и за това колко хора живеят това, което „проповядват“ в своите обучения, това, на което учат своите студенти – дори и извън професионалната им роля – ден след ден.

И защо казвам, че искам да споделя моята среща с Даря Уайт с вас. Този месец, в разгара на подготовката на предстоящата конференция „География на възстановителното правосъдие в България“ отново се срещнах с д-р Уайт и отново в България. С много радост обменяхме истории, изобразяващи наши поредици от срещи с вдъхновяващи хора, с вдъхновяващи лични съдби. Говорихме за дядо Добри, за това, че и изработването на самия филм за него е цяла отделна история за личности – тръгнали по неговите пътища – изследвайки и заснемайки. Част от това разбира се бе и въпросът „До кога си в България“ и така…. стана ясно, че д-р Даря Уайт ще е в България и по време и на нашата конференция. И спонтанно, с усмивка прие да бъде част от нея. Изключително съм радостна, защото нейната работа и професионален интерес са свързани със социалната травма, травмата в общностите и възможността те да бъдат изцелени с помощта на възстановителното правосъдие. Този „дар на срещата“ бе отново неочакван и непланиран.

Каня ви да се срещнем в съпътстващото събитие на конференцията, водено от д-р Даря Уайт!