Шарени щрихи по темата child-friendly възстановителни практики


Много се радвам, че имам възможността да представя отново Горяна Търницова и нейното участие в лятното училище на Европейския форум за възстановително правосъдие, което тази година се проведе в Гданск. В предходна нейна статия за блога „Възстановително правосъдие в България“ тя представи развитието на шведския модел на медиацията при престъпление. Днес тя споделя с нас преживяното в обучението на EFRJ през юли 2019. Снимките към статията също на Горяна, за което много й благодаря!

Очаквайте още новини за летните събития в областта на възстановителното правосъдие, както и предложения за включване в Международната седмица на ВП, 2019 Нека и тази година да направим заедно календарът на предпоследната седмица на Ноември 2019г.

Горяна Търницова е социален работник и медиатор в Център за подкрепа на жертви „Бъдеще Стокхолм“, гр. Стокхолм, e-mail: gorianata@gmail.com

”Какво ще кажеш да нарисуваме един кръг и в центъра му да отбележимс фулмастер човека, който според теб е най- много засегнат от случилото се? Кой от всички тук замесени ще избереш? А на кое място би поставил себе си?”

Пастели, блокчета, изрязани геометрични фигури с различни размери, кубчета, форми за моделиране от пластелин или глина, човечета, животни от различни видове, карти с илюстрации на чувства или с абстрактни мотиви – тези и още подобни материали попаднаха в центъра на дискусиите на участниците в лятното училище по тема child-friendly възстановителни практики, което се проведе в рамките на една седмица в Гданск през юли тази година. Къде, кога и как можем да ползваме рисунки, играчки и друг тип визуална подкрепа в комуникация с деца в ситуация на разговор около преживени конфликт и/или престъпление и последиците им? Курсът бе организиран от европейския форум по възстановително правосъдие. Едноименното лятно училище се провежда на всеки две години и това беше осмото му издание. Участниците бяхме 35 на брой – всички с професионален интерес към възстановителни практики под една или друга форма. Представени бяха 17 страни, а може би е редно дакажа 18 – заради моята двойна позиция. Официално представлявах Швеция, но естествено се възползвах от случая да направя реклама и за България, която ще е домакин на следващата сесия на лятното училище -през 2021 г.

Ето ни и участниците в Лятното училище, 2019

Водещи на курса бяха Би Вансеверен от Белгия и Белинда Хопкинс от Великобритания. Всяка от тях имаше свои дни за презентации, дискусии и множество adult-friendly ролеви игри. Помежду тези интензивни – и креативни! – занимания имахме време дори да срещнем съдии, социални работници и други професионалисти от Гданск, които ни разказаха за местната работа с решаване на конфликти и за различните форми на възстановителни практики в Полша. Особено забележителни бяха посещението на изправителен дом за непълнолетни закононарушители, както и срещата с група ученици ентусиасти от първите класове на гимназията, които са преминали курс по т.нар. peer mediation и участват активно в решението на конфликти между съученици. Без да влизам в детайли около полските дейности и полета на развитие, тук накратко ще опиша презентациите на основните водещи на курса ни с фокус върху child-Frendly подходи. Евентуални заинтересовани от препоръчана литература, могат да ми пишат.

Игрови момент в сериозния разговор. Моето семейство и другиживотни.

Би Вансеверен и колегите й бяха тези, които в рамките на презентацията си въведоха играчките, картите, рисувателните и други помагателни материали като илюстрация на своя подход в разговорите си с деца в Белгия, една страна с дългогодишен и добре изпитан опит от възстановителни практики на различни нива от съдебния процес, а и извън него. Възможностите за възстановителен разговор под формата на диалог-среща между двама участници или в рамките на конференция с повече поканени, са различни в различните административни райони на страната. Фасилитаторите могат да получат случаите от различни източници. Най-често идват при тях с помощта на прокурори или съдии, но могат да им бъдат прехвърлени също и от учители или от персонал в домове за деца и младежи, на които е нужна помощ в решаване на различни конфликти. Понякога жертви или извършители сами се свързват с центровете по медиация/възстановителни практики. В едни части на Белгия фасилитаторите имат за практика да срещнат първо извършителя и да чуят мотивите му преди да се свържат с жертвата. В други части на Белгия е обратно – осъществява се контакт първо с жертвата, за да се чуят нейните очаквания. В едни райони заинтересованите от възстановителни практики посещават фасилитаторите в създадените за целта центрове. В други пък фасилитаторите имат възможност да посетят клиентите си за предварителна среща в домовете им, ако това е приемливо и желано от клиентите. Рамките и структурите могат да са различни, но общото във всички случаи е, че възстановителният процес винаги е доброволен и за двете страни. Най-младите участници могат да са на около 7-8 години. От12-годишна възраст децата-жертви получават лично адресирано писмо с информация за правото си на информация около евентуално участие във възстановителен процес. Във всички случаи на работа с непълнолетни се изисква диалог с близките на децата, родители, учители и други ключовив живота на детето възрастни, а понякога и с психолози и терапевти. Но Би и колегите й фасилитатори винаги имат и самостоятелни разговори за подготовка на децата, без значение от коя страна на закона са попадналии дали ролята им в конкретния случай е на жертви или на извършители, или комбинация и от двете.

Белгийските колеги са убедени, че картинките, дървените фигурки или други подобни играчки имат потенциала да улеснят разказа на детето като предложат алтернативен език, който се ситуира някъде между обективните факти около случилото се и емоцията на личното преживяване. Би разказа, че тя обикновено предлага на детето да избереиграчка, фигурка или картинка от наличните, с която да назове себе си. Взависимост от престъплението/конфликта, за който ще говорят, детето може да използва фигурки или картинки и за останалите участници, а също дори и за индиректно засегнатите от ситуацията, примерно родители, съученици, свидетели, както и за близките на противниковата страна в конфликта. Някои деца предпочитат да ги нарисуват, а други предпочитат да използват животни от различни видове. Когато предлага този интерактивен начин на разговор на децата, които среща, Би разяснява за тях, че фигурките улесняват за нея като слушател да разбере какво точно се е случило и да задава разясняващи въпроси околоконкретните действия на участниците. Детето може да избере да поставифигурките на различно разстояние според това какво усеща и какво отношение има към участниците и фасилитаторът може да използва тазинагледна илюстрация, за да зададе допълнителни въпроси, които провокират детето да се сети за алтернативни решения или да назове от какъв тип помощ се нуждае, за се избегне евентулна нова подобна на първата конфликтна ситуация.

Карти с картинки от типа на тези от играта Dixit позволяват широта и полет на фантазията и могат да се използват както за разчупване на ледаи опознаване при първата среща с детето (”Предлагам да си изберем по една карта, която казва нещо за нас – примерно какво обичаме, в какво сме силни или пък в какво настроение сме в момента. Ти ли ще започнеш или аз?”), така и за отговори на по-широки въпроси като например очакванията/опасенията на детето относно евентуалната среща с жертвата/извършителя/другата страна в конфликта. Понякога може и фасилитаторът, а не детето, да избере фигурки, които да мести според развитието в разказа на говорещия. Ключово при използването на подобни материали е фасилитаторът да представи ясно целта на заниманието и функцията на картинките/играчките и разбира се да се чувства в свои води в работата си с тях. И не на последно място – картите,рисунките и играчките като помощен материал в разговорите съвсем нямат възрастова граница и са много пъти съвсем подходящи при разговори с големи.

Нуждите на децата и коремът на таралежа

Белинда Хопкинс e основател на организацията Transforming conflicts, с опит от възстановителни начини на решаване на конфликти с включени деца и младежи от 1994 г. Белинда и колегите й провеждат курсове на обучения за професионални групи, които работят с деца из цяла Европа, били са също и в България.

Да говорим с децата, да ги питаме, да чуем техните гласове без да им казваме как да се справят с конфликтити и последиците от тях, това бе водеща нишка в презентацията на Белинда в Гданск. Тя представи своя модел за възстановителен процес в пет стъпки, силно вдъхновен от философията на Маршал Розенберг за ненасилствена комуникация, коятопоставя изразяването на чувствата и нуждите на хората в основата на всеки конструктивен диалог. Моделът на Белинда не е специфично оформен като подготовка за разговор или конференция между извършител и жертва в рамките на наказателен процес. Конференция или медиация може спокойно да бъде една следваща стъпка, в зависимост от ситуацията, но това не е винаги и навсякъде задължително. Разговорът по повод на един конфликт/едно престъпление може да е ценен сам по себе си. Моделът на Белинда е преди всичко модел за комуникация, основан на възстановителното убеждение, че именно участниците в един конфликт са хората с най-добра позиция да намерят възможен път нататък и мирно решение на ситуацията. В контекста на разговор-разказ за конфликта/престъплението и последиците от него, моделът на Белинда успя да интегрира и игровите елементи от презентацията на белгийскитеводещи с употреба на рисувателни и други материали в рамките на разказа. Да начертаем на лист хартия времева линия с отбелязани на нея различните стъпки и нива преди и по време на ескалирането на конфликта би могло да е стъпка в тази посока. И/Или с помощта на играчки да разсъждаваме как нашите действия в дадения момент са засегнали околните – точно кого и в каква степен? По какъв начин е удачно на преведем, а после и да илюстрираме понятието ripple eYects и да насърчим детето само да назове своя представа за ефекта на действията му върху другите. ”А според теб как би изглеждал кръгът на жертвата/престъпника ако го/я помолим да нарисува или маркира в центъра тези хора, които са били в най-висока степен засегнати от случилото си? Има ли някой поставен в периферията? Как според теб би се различавал неговият/нейният кръг от твоята версия?”

Признание, разбиране, подкрепа, сигурност, доверие, избор, независимост, честност, това са някои от думите върху картите с написани върху тях общочовешки нужди, които Белинда и колегите й използват в разговори с деца, а и с възрастни. Картите отговарят не самона въпроси за ситуацията от типа ”От какво имах нужда, а не го получих?”, но и могат да насочат вниманието напред към бъдещето и да отворят пространство за диалог между участниците в конфликта: ”От какво се нуждая сега, за да продължа напред и/или, за да не попадна отново в подобна ситуация? А ти?” Фокус върху назоваването на нуждите, а оттам и на свързаните с тях чувства на участниците, придава ново измерение в разбирането ни за движещите сили зад определени избори и поведения преди, по време или след конфликта/престъплението. Острите бодли на таралежа са опасно оръжие, но могат да бъдат разбрани и по-добре: функцията им преди всичко е да пазят от врага мекия и крехък корем.