Възстановително правосъдие – нова перспектива за превенция и защита от домашно насилие


Автор: Румен Рашков, доктор по социална психология и магистър по право.

RESTRAINING JUSTICE – A NEW PERSPECTIVE FOR PREVENTION AND PROTECTION AGAINST DOMESTIC VIOLENCE

Rumen G. Rashkov

Summary:

This report looks at restorative justice as a new and better prospect of prevention and protection against domestic violence that does not replace, but complements and enriches conventional (classical) justice in a peculiar way. The family is the smallest social unit in the society, in which the marital and parental relationships are interwoven in a unique way. The type of family relationships depends largely on the health and mental well-being of both children and spouses and other members of society. It is recognized that escalation in family conflicts can often lead to various forms of domestic violence. It is assumed that the increased sanctions introduced for domestic violence will not produce the desired result. The question remains – what happens to the family after the abuser endures the punishment imposed on him and what impact will the children have on this fact? For this reason, the modern scientific community faces the need to look for workable solutions to address this issue. There is a need to critically rethink the whole state policy in the field of domestic violence and families in crisis.

Key words: Conflicts, Restorative Justice, Mediation, Domestic Violence

Резюме:

Настоящият доклад разглежда възстановителното правосъдие като нова и по-добра перспектива за превенция и защита от домашно насилие, която не замества, а допълва и обогатява по един своеобразен начин конвенционалното (класическо) правосъдие.

Семейството е най-малката социална единица в обществото, в която по уникален начин се преплитат съпружески и родителски отношения. От типа взаимоотношения в семейството зависи до голяма степен здравето и психичното благополучие, както на децата, така и на съпрузите и останалите членове на обществото.

Отчита се факта, че при ескалацията при семейни конфликти често може да се стигне до различни прояви на домашно насилие. Допуска се, че въведените завишени санкции за домашно насилие няма да доведат до така желания резултат. Остава отворен въпроса – какво става със семейството след като насилника изтърпи наложеното му наказание и какво влияние ще окаже на децата този факт?

Поради тази причина съвременната научна общност е изправена пред необходимостта да търси работещи решения за справяне с тази проблематика. Налага се да се направи критично преосмисляне на цялата държавна политика в сферата на домашното насилие и семействата в криза.

Ключови думи: конфликти, възстановително правосъдие, медиация, домашно насилие

Цел:

Настоящият дискурс си поставя за цел да се опишат основните характеристики на насилието, да се очертаят специфичните особености на домашното насилие и да се анализира възстановителното правосъдие като по-добър, алтернативен модел, на наказателно-репресивното правосъдие.

Задачи:

Да се разкрият основите характеристики на личността на насилника и основите характеристики на средата, които могат да засилят тенденцията към упражняване на насилие.

Да се анализират основите изходни положения на метода на възстановителното правосъдие и да се съпоставят с традиционното правосъдие.

Да се очертае същността на медиацията по наказателни дела и да се запознае научната общност с новите допълнения в тази област.

Приложимост:

Познанието на основните изходни положения на същността на възстановителното правосъдие ще помогне за избора на по-добър метод за регулиране на семейно-битовите конфликти и произтичащите от тях форми на насилие. Ако се познават по-добре основните характеристики на личността на насилника и спецификите на средата, засилващи тенденцията към насилие, биха могли да се прилагат по-успешно новите форми на медиация по наказателни дела.

Написването на настоящият доклад е мотивирано не само от интереса на автора към проблематиката на възстановителното правосъдие, но и от обсъждането на постиженията на отделни автори в тази сфера, както и от възможността да се изрази критично отношение към неосъществените законодателни промени в тази област.

ВЪВЕДЕНИЕ:

Насилието съпътства човешкото общество още от дълбока древност. Историята ни дава редица примери за различни по форма на изразяване и резултати на насилствени актове. Факторите, които обуславят проявите на насилие са изключително разнообразни.

Със задълбочаването на социално-икономическото неравенство в обществото домашното насилие се покачва. Един от съвременните фактори, които провокират насилието във всичките му форми е финансовата несигурност и безработицата.

От друга страна, в България, по традиция, насилието е част от растежа на децата и се възприема като нормална възпитателна мярка. По-късно, когато тези деца създадат семейства, те възприемат насилието като средство за преодоляване на семейни проблеми, работещо на принципа „ По-силният винаги има право“[1].

Да „вкараш“ другия родител на детето си в затвора винаги е било трудна морална дилема и затова много жертви на домашно насилие предпочитат да мълчат и да търпят „в името на децата“. Страхът от финансовата несигурност след развода и срамът са другите фактори, които правят класическото наказателно-репресивно правосъдие трудно приложимо.

Възстановителното правосъдие подхожда към престъпленията като към поправим провал в отношенията между хората, а домашното насилие като пробив в свързаността на хората помежду им. То поставя акцент върху засегнатите междуличностни отношения на преден план и на второ място – върху нарушаването на закона. Възстановителното правосъдие предлага също така необходимата гъвкавост, която кореспондира със спецификата на всяко конкретно деяние.

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА НАСИЛИЕТО

Всяко действие или поведение, насочено срещу другия човек или собствената личност, което предизвиква физическо, психическо и емоционално страдание, може да се нарече насилие[2].

Според чл. 2, ал.1. от Закона за защита от домашното насилие: „ Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство“.

Домашното насилие е вид престъпление, което засяга най-вече достойнството на личността. Поради това е необходимо да се познават основните психологически закономерности, свързани с този вид престъпление:

Характеристики на личността на насилника

  • Лица с ниска самооценка, компенсирана чрез  идеализация на физическото превъзходство като средство за подчинение на хората;
  • Лица с ниска емоционална устойчивост и загуба на самообладание в критични ситуации;
  • Лица с висок егоцентризъм при удовлетворяване на собствените потребности;
  • Лица с алкохолни, наркотични и хазартни зависимости;
  • Лица (мъже) с примитивно съзнание за жената и нейната роля в семейството и социалния живот;
  • Лица с нисък морал, смятащи се за недосегаеми, отмъстителни, изпълнени с омраза към всеки, който има различно мнение;

Характеристики на средата, които засилват тенденцията за упражняване на насилие

  • Социално-икономическата криза – фактор, който застрашава физическото оцеляване и води до духовно обезверяване;
  • Отчуждението – фактор, който намалява груповата кохезия и провокира недоверие и несигурност;
  • Глобализацията – фактор, който застрашава себереализацията на личността;
  • Социалната девалвация – пряка последица от глобализацията е загубата на традиционните ценности и застрашената духовна идентичност. Това действа предимно регресивно на човешкото поведение;

Жертвите могат да бъдат класифицирани като първични и вторични.

Първична жертва е всеки индивид, който страда от  физическо увреждане или емоционална травма в резултат от престъпно посегателство – т.е., това може да е всеки член на домакинството.

Вторична жертва е свидетел или човек, свързан емоционално с първичната жертва на престъпление. В чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН изрично е посочено, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Видове домашно насилие[3]:

Физическо – това е всяка една постъпка, с която човек може да нарани тялото на друг човек. Няма значение дали причинява болка и вреди, достатъчен е факта, че с тези действия би могъл да ги причини.

Сексуално – формите на сексуално насилие могат да се проявяват в различни вариации – принуда към орален или анален полов акт, принудително заснемане с видео и фото камери, разпространение на снимки в социалните мрежи, принуда към сношение с трети партньор, прояви на изключителна ревност и т.н. Общото е, че формите на полово насилие трябва да са нежелани от единия партньор – т.е. да има насилствен елемент.

Емоционално – наричано още психологическо, като при него с действията си насилникът девалвира личността на жертвата, вменява й чувство за вина и безпомощност. Тук се включват различни прояви на лошо отношение, обиди, заплахи и накърняване на честта и достойнството. Може да бъде, както вербално, така и невербално, чрез жестове и мимики. Емоционалното насилие, за разлика от физическото, не оставя видими следи по тялото и е много трудно доказуемо.

Като други форми на домашно насилие могат да бъдат посочени:

Изолация – вътрешна изолация чрез отказ от комуникация с жертвата. Насилникът мълчи с дни и отказва да общува с жертвата. Външната изолация е свързана с ограничаване на излизанията и контактите на жертвата, следене, проверяване на пощенската кутия, на телефонните й разговори и т.н.

Финансов контрол – жертвата се лишава от достъп до пари и от каквато и да било информация за финансите на семейството. На ден й се отпускат само определени стотинки, като й се забранява да работи. Дори ако е взела пари на заем или има някакви спестявания, те й се отнемат.

Заплашване – чрез него се подбужда страх у жертвата, че ще се случи нещо много лошо. Вербалните заплахи често са придружени с жестове като трошене на вещи, нараняване на домашни животни, игра с огнестрелни/хладни оръжия и т.н. Най-болезнени и травмиращи за децата са заплахите за самоубийство.

Формите на насилие в семейството се съчетават като най-често се среща физическа или сексуална принуда с емоционално насилие. Целта на насилника е да установи власт и контрол върху жертвата, което би могло да бъде затвърдено чрез психологически внушения[4]. Това прави насилието трудно доказуемо пред органите на реда.

ВЪЗСТАНОВИТЕЛНОТО ПРАВОСЪДИЕ – НОВАТА ПЕРСПЕКТИВА ПРИ РЕШАВАНЕТО НА КОНФЛИКТИ

Възникването на теорията за възстановителното правосъдие (ВП) се свързва с разработките на американския учен Хауърд Зер. Той прави сполучлив опит да създаде алтернативен модел на наказателно-репресивното правосъдие. По-късно към тази теория се прибавят разработките на Нилс Кристи, който твърди, че конфликтът трябва да се върне на неговите собственици, тъй като, именно те, а не някой отвън, следва да го решат. Съществен принос към теорията имат Джон Брейтуейт със своята теория за интегриращия срам и Мартин Райт със смяната на наказателното правосъдие с гражданско.

Все още няма едно общоприето определение за ВП. Според редица учени „Възстановителното правосъдие е процес, чрез който страните, свързани с дадено престъпление, съвместно решават как да се справят с неговите последици и отражението му в бъдеще“[5]. В това определение най-добре се разкрива водещата същност на този вид правосъдие, а именно – водещо е възстановяването на причинената от престъплението вреда и репарация на нарушените междуличностни отношения, а не наказанието. Във времето различни актове на Съвета на Европа и Европейския съюз дават в известна степен различаващи се, но сходни дефиниции.

Основните теоретични концепции на метода се опират на следните изходни положения: действащата правосъдно-наказателна система не работи адекватно; за осъществяването на ефективно правосъдие е необходима гъвкавост, която да кореспондира със всеки случай; превенцията на престъпността е пряко свързана с гражданското общество, а не само с полицията и прокуратурата; освен непосредствената жертва от престъплението, засегнати по един вторичен начин са и близкия приятелски и роднински кръг на жертвите; всяко престъпление се извършва в определени социални условия и първо засяга и руши човешките взаимоотношения и на второ място нарушава закона; възможно е, и това важи с особена сила за младите правонарушители, извършителят да се поправи и да научи нови начини на поведение в обществото;

Според Хауърд Зер, въпросите, които се задават в традиционното и във възстановителното правосъдие са [6]:

Традиционно правосъдиеВъзстановително правосъдие
Кой закон е нарушен?Каква вреда е нанесена?
Кой е извършителят?Кой е отговорен за възстановяването?
Какво наказание ще наложим на правонарушителя?Как може да се възстанови вредата?

Различните форми на възстановително правосъдие събират по различен начин жертвата, извършителя, представители на общността, близкия приятелски и роднински кръг и фасилитатора.

Към днешна дата могат да се дефинират следните модели (видове) възстановително правосъдие [7]:

Медиация жертва-извършител е процес, в който двете страни обсъждат и разрешават въпроси, свързани с техния конфликт, престъплението и последиците от него с помощта на трета, безпристрастна страна. Необходимо е изричното съгласие на жертвата и на извършителя.

Семейно-групово конфериране епроцес, в който се събират жертвата, непълнолетния извършител, семействата на страните или други ключови хора, представители на социалните служби, психолози и т.н., за да решат как да се справят с последствията от престъплението. Дискусията се организира и ръководи от специално обучен за целта фасилитатор.

Конфериране в рамките на общността – в този процес се включват близкия приятелски, съседски и роднински кръг. Този модел произлиза от Нова Зеландия, където успешно се използва при работа с местните маорски общности. При тази родова култура натискът на общността върху индивидуалното поведение на личността е много силен и затова резултатите са положителни.

Осъждащи кръгове (също и „омиротворителни кръгове”) – това е процес, направляван от общността, предназначен да постигне консенсус между: жертвите и подкрепящите ги лица от една страна, и извършителите и подкрепящите ги лица от друга страна. Може да се предложи от съдиите, прокурорите или защитника на извършителя подходящ план за санкциониране, който отчита интересите на всички заинтересовани страни.

Възстановително предупреждение – процес, въведен в Обединеното кралство, който използва метода на семейно-груповото конфериране, за да предупреди (осъществи профилактика върху) извършителите на различни видове престъпни деяния. В Англия от 1998 г. насам всички протоколи за предупреждения, порицания и окончателни предупреждения използват подхода на възстановителното конфериране. По този начин извършителят се научава да мисли за ефектите от своите действия спрямо жертвата, но без присъствието на жертвата.

Възстановително конфериране –обикновено наподобява възстановителното предупреждение, като при него могат да бъдат уговорени обезщетения, може да се договори включването в рехабилитационна програма, периодични консултации с психолог или психотерапевт, за да се открият причините, лежащи в основата на престъпното поведение.

МЕДИАЦИЯ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА

Макар и нетипичен за континенталната правна система и за българската народопсихология, институтът на медиацията по наказателни дела вече набира популярност и все повече професионалисти имат доверие в него[8]. В България все още нямаме изрична регламентация относно възстановително правосъдие. Една от тезите е, че това е специализиран вид медиация между жертвата и извършителят на престъплението. В чл. 3, ал. 2 от Закона за медиацията се посочва, че медиацията се провежда в случаите, предвидени в НПК. Новият НПК и Закона за защита от домашното насилие, обаче не предвиждат изрично наказателните дела от общ характер, в които се провежда медиация.

По дела от частен характер, каквито са лека телесна повреда (чл. 130 и 131 НК), средна телесна повреда провокирана от пострадалия (чл. 132 НК), закана (чл. 144 и 144-а НК,), издаване на чужда тайна (чл. 145 НК), обида и клевета (чл. 146-148 НК) медиация може да се извършва само, ако извършителят и потърпевшият са съгласни с това. От първостепенно значение са интересите и нуждите на пострадалия, поправянето на причинените вреди и избягването на нови такива.

Терапевтична медиация (therapeutic mediation) е нов клон във възстановителното правосъдие в сферата на семейните конфликти и семейната медиация. Тя е особено подходяща, когато партньорите искат да запазят връзката си, но същевременно не могат да продължат да живеят по стария начин и искат насилието да спре. Предпочитаният формат на работа е ко-медиация с юрист и психолог.

Джанет Вайсман[9] изучава особено задълбочено уменията за преговори в конфликт (Conflict Negotiation Skills) при двойки и семейства и ескалацията в насилие. Авторът създава свой подход, наречен терапия чрез медиация (Mediation therapy), при който в рамките на 12 сесии обучава двойките да взимат сами решения и им помага да формират нови умения за преодоляване на различията. Подходът е разделен на две части – рационална и емоционална медиация.

Рационалната част разглежда системата на взимане на решения от съпрузите. В рамките на шест сесии партньорите се научават как да изразяват и отстояват аз-позиция, как да изразяват несъгласие без да засегнат другия и как да се аргументират. Особено внимание се отделя на рационалното определяне и от двамата партньори на потребностите на децата. Типично за семействата с насилие е това, че единият взима решенията авторитарно, а възлага на другия да носи отговорността.

Емоционалната част анализира нараняванията в миналото – т.нар. „емоционални блокажи“ – значими, травмиращи преживявания, физическо насилие и други, които са нарушили базовото доверие и привързаност между двама – основата на интимната връзка. В рамките на шест сесии водещият помага на партньорите да намалят циклично ескалиращите конфликти, да преструктурират интеракционните позиции и да затвърдят промяната.

В България все още няма определени изисквания към медиатора, водещ специализираните видове медиация, каквато безспорно е медиацията по наказателни дела. Основната правна уредба на статута на медиатора се съдържа в глава трета от Закона за медиацията. От съществено значение е и приетата от министъра на правосъдието Наредба № 2 от 2007 г. за условията и реда за одобряване на организациите, обучаващи медиатори, изискванията за обучение на медиатори, реда за вписване, отписване и заличаване на медиатори от Единния регистър на медиаторите и за процедурните и етичните правила за поведение на медиатора.

Както световната практика сочи, при медиация в сферата на семейните конфликти и домашното насилие много често става „преливане“ от индивидуални срещи в психологически консултации с елементи на психотерапия. Поради тази причина при медиация между жертвата и извършителя на домашно насилие е препоръчително медиатора добре да познава и борави с различните видове посредничества (фиг. 1).

Фиг. 1 Разлики между различните видове посредничества

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В съвременното общество има ясно очертана необходимост от защита и превенция от домашно насилие. Радикалното увеличаване на наказателно-репресивните мерки за този вид престъпление трудно ще реши наболялата проблематика. Домашното насилие е вид престъпление, което засяга най-вече достойнството на личността и може да бъде физическо, психическо и сексуално. Различните  видове насилие могат да се съчетават по различен начин и това прави престъплението трудно доказуемо за конвенционалното правосъдие.

Отделните форми на възстановително правосъдие събират по различен начин жертвата, извършителя, представители на общността, близкия приятелски и роднински кръг, фасилитатора и могат да се окажат по-сполучливи.

Медиацията по наказателни дела вече е факт в повечето европейски държави, Америка, Австралия и др. Както световната практика показва, медиацията по наказателни дела, и по-точно при случаи на домашно насилие, е специализиран вид медиация и при нея често се получава „преливане“ в психологическо консултиране с елементи на психотерапия. Това поставя специфични изисквания и по-специални знания към водещия сесията.

Считам, че възстановителното правосъдие няма за цел и не е в състояние да измести традиционното наказателно правосъдие, а по-скоро цели да го допълни разумно. Въвеждането на възстановително правосъдие ще разтовари органите на наказателното производство от дела с нисък материален интерес и с голяма емоционална наситеност. И нещо повече – по този начин може да се постигне по-добра удовлетвореност на жертвата, икономия на наказателна принуда, избягване на излишен процесуален формализъм, и т.н.

Библиография:

  1. Йонкова, К. Живеенето в епизоди на критични събития. в: Градев, Д. /съст./ Другите в биографията на личността. Колективна монография, – София, 2015 г.
  2. Рашков, Р. Конфликти в семейството: социалнопсихологически анализ, Стено, 2019 г.
  3. Тасевска, Д. SOS семейства в криза. – Психологическа подкрепа на дисфункционални семейства за ефективно родителство. Университетско издателство „Св.св. Кирил и Методий“-2008г.
  4. Чанкова, Д. Кой се страхува от медиацията между жертвата и извършителя на престъплението? В сб. Конфликтология и съвременност, бр. 1 (3), 2008 г.
  5. Чанкова, Д. Медиацията между  жертвата  и извършителя на престъплението, Фенея, 2002 г.
  6. Recommendation No. R/99/19 of the Committee of Ministers to member states concerning mediation in penal matters, in: Aertsen, I., Mackay, R., Pelikan, C., Willemsens, J. and Wright, M. Rebuilding Community Connections – mediation and restorative justice in Europe, Strasbourg, Council of Europe Publishing, 2004
  7. Mediation Therapy – Short term Decision Making for Relationships in Conflict, e-book 2014, International Psychotherapy Institute.

Интернет ресурси:

http://www.academia.edu

http://www.victimsofcrime.vic.gov.au

http://bgconv.com

http://restorativejustice.org

http://www.sadebnopravo.bg

https://iamnotscared.pixel-online.org

https://restorativejusticebg.com/


[1] Ср: Йонкова, К. Живеенето в епизоди на критични събития. в: Градев, Д. /съст./ Другите в биографията на личността. Колективна монография, – София, 2015 г.

[2] Извлечено от https://iamnotscared.pixel-online.org на 02.05. 2019 г.

[3] Рашков Р., Конфликти в семейството социалнопсихологически анализ, Стено, 2019г, с. 126-127

[4] Ср: Тасевска, Д. SOS семейства в криза. – Психологическа подкрепа на дисфункционални семейства за ефективно родителство. Университетско издателство „Св.св. Кирил и Методий“. 2008 г.

[5] Чанкова, Д. Медиацията  между  жертвата  и извършителя на престъплението, Фенея, 2002 г., с. 45, на  базата на  исторически  преглед на различни  теоретични  постановки

[6] Извлечено от http://www.sadebnopravo.bg на 03.05.2019 г.

[7] Чанкова Д., Нови модели на възстановителното правосъдие: резултати от едно изследване, извлечено от http://bgconv.com на 02.05.2019 г.

[8] Чанкова, Д. Кой се страхува от медиацията между жертвата и извършителя на престъплението? В сб. Конфликтология и съвременност, бр. 1 (3), 2008 г.

[9] Mediation Therapy – Short term Decision Making for Relationships in Conflict, e-book 2014, International Psychotherapy Institute.

Изтегли в pdf формат:

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.