Разработване на програми за възстановително правосъдие отдолу нагоре


Автор на статията: Матю Хартман, директор на Just Outcasts, LLP консултантска организация в щата Орегон, САЩ.

Превод на оригиналния текст: Елена Евстатиева

Следното е направено с разрешение на автора от две отделни статии, написани за Коалицията за възстановително правосъдие, публикувани в тримесечния бюлетин на Орегон.

Програмите за отклоняване в САЩ и по целия свят, осигуряват възможност за младежи и възрастни, за  отклоняване от формалното наказателното правосъдие, като едновременно с това остават подведени под отговорност, като получават подкрепата, която им е необходима за успех. Някои примери на добре известни програми за отклоняване включват съдилища за деца и младежи, съдилища за наркозависими, Общностни програми и кръгови процеси. Програмите за отклоняване по различен начин включват и ангажират заинтересованите страни и в различна степен съответстват на ценностите и принципите на възстановителното правосъдие. Не всички програми за отклонение са възстановителни и не всички програми за възстановително правосъдие се използват като отклонение от наказателен процес. Отделът за непълнолетни в окръг Клакамас има местни, процъфтяващи и успешни програми за отклоняване от 2003 г. През 2014 г. започнахме пилотен процес за преразглеждане на две от единадесетте от тези програми, като целяхме тяхното по-добро синхронизиране с ценностите и принципите на възстановителното правосъдие. Текстът по-долу е описание на това, което ръководеше този процес на промяна. Вместо да започнат с естествения въпрос „Как тази програма би била различна, ако беше по-възстановителна?“, Координаторите на програмата започнаха с отговор на въпроса: „Как можем да ангажираме тези общности, програми и техните заинтересовани страни в процес на промяна, който цели привеждането им в съответствие с ценности и принципи, които те биха подкрепили и искали да се прилагат при бъдещото предоставяне на услуги за клиенти?“. За да планират и проведат процес на промяна с това привеждане в съответствие, програмните координатори използваха следните ресурси, за да помогнат в намирането на отговор на този въпрос и да ръководят процеса на промяна.

Ресурс1: Ценности,изброениотлидеритенавъзстановителнотоправосъдиев разговор,организиранотЦентъразаправосъдиеиизгражданенамир,2009г. Уважение,взаимност,взаимосвързаност,отговорност/отчетност,овластяване/ самоопределяне,разказваненаистории,слушане,грижа,диалог,смирение, любопитство

Един от отговорите, които търсехме с поставянето на този въпрос беше необходимостта от сигурност, че координаторите на програмите ще прилагат тези ценности в бъдещото ни взаимодействие, координация, улесняване, обучение, комуникация и развитие на програмите. Това беше най-важното и най-трудното в условията на съпротива към промяната, проявяваща се от време на време чрез намален интерес и отлив от активност. Именно в моментите, които са най-трудни в този процес на промяна, осмислянето и практикуването на тези ценности стават най-важни за поддържането на почтеност, доверие и коректни. Координаторите поеха ангажимент за задълбочено обмисляне и привеждането на своите програми в съответствие с тезиводещиценности.

Ресурс2: Принципи от Zehr/Mika, „Жертвите,нарушителитеизасегнатитеобщностиса ключовите участници в правосъдието.“ „Задълженията на общността са към: жертвите, нарушителите и общото благосъстояние на нейнитечленове.“ „Процесът на правосъдие принадлежи на общността.“ „Членовете на общността участват активно в правораздаването.“ „Правосъдния процес черпи от ресурсите на общността и от своя страна допринася за изграждането и укрепването на общността.“ „Правосъдния процес се опитва данасърчи промените в общността, за да предотврати нанасянето на подобни вреди на други хора и да насърчи ранната намеса за справяне с нуждите на жертвите и поемане на отговорност от нарушителите.“

Принципите в Ресурс 2 (предишна страница) бяха извлечени от списък, който Хауърд Зер и Хари Мика очертаха за възстановително правосъдие. При преразглеждането на тези принципи с цел бъдещото информиране относно процеса на промяна на проекто-програмите за отклоняване, координаторите стигнаха до няколко заключения.

1. Ако координаторите искат програми, базирани на принципите на ВП, основно за да  предпазят засегнатите от формалната правосъдна система и последваща криминализация (предоставянето на услуги е в общността), те не биха могли да преразгледат тези програми, без да участват онези, пряко заинтересовани страни от общността, които биха били засегнати от процеса на промяна и произтичащата от това нова програма.

2. Ако координаторите искаха правосъдния процес по тези програми да „принадлежи на общността“, тогава самата общност трябваше да бъде основният архитект на програмата.

3. За да бъде окончателната програма възстановителна, общността трябва да играе основна роля в надзора, предоставянето на услуги и оценката на програмата.

Това е извадка от наръчник за обучение, създаден през 2001 г. за изпълнение и въвеждане на програми за възстановително правосъдие. За координаторите този прогрес свързва визията за промяна,  процесите, използвани за промяна, и постигнатите  програмни резултати.  В крайна сметка координаторите вярват, че разработването на програмата и последващото изпълнение на програмата биха могли да бъдат механизъм за придвижване на общността и правосъдната системата към по-високо ниво на партньорство, по смисъла на изложеното в извадката по-горе.

Използвайки тези ресурси и произтичащите от тях заключения като компас на Координатора, те успяха да започнат да картографират пътя си към процес на промяна, който беше интегриран с ценностите и принципите, към които се стремеше самата програма. В крайна сметка процесът, който се разви, беше силно присъщ за общностите по своя характер, ангажира лидерите на общността в развитието на правосъден процес, основан на общността, който отразяваше етиката и ценностите на тяхната общност – който беше съвсеме естествено приведен в съответствие с ценностите и принципите на възстановителното правосъдие.

В резултат на решението за включване на възможно най-много групи заинтересовани страни в процеса на развитие, първият етап от процеса беше да се определи кои са тези заинтересовани страни във всяка конкретна общност. Проучването започна с използване на знанията на самия Отедл за младежи и връзките, които професионалистите в него имаха с представители на организациите с нестопанска цел. Ключовите групи заинтересовани страни бяха училища, неправителствени организации, религиозна общност, местна власт, правоприлагащи органи, младежи, родители, малък бизнес, самият Отдел за младежи и практикуващите възстановително правосъдие. След като групите на заинтересованите страни бяха идентифицирани, беше въпрос на време, изследване и извеждане, за да се  определят неформалните и официални лидери във всяка група от заинтересованите страни, които биха могли да бъдат представители в процеса на развитие. Тези групи представители бяха наречени „Консултативни комитети“.

Координаторите на програмата бяха приятно изненадани от значителния принос, ентусиазъм и ангажираност на бъдещите представителив комитетите – както по отношение на визията на програмата, така и в предложения процес на разработване. След като представителите бяха идентифицирани, следващият етап беше ориентацията им в ценностите и принципите на ВП. Единственото условие, което бе дадено на всички представители на заинтересованите страни, е, че програмите следва да бъдат приведени в съответствие с ценностите и принципите на възстановителното правосъдие. Всичко това бе свършено в  1 ½ ден, в който представителите на общността бяха ориентирани и обучени във философията на ВП, с което се осигури  общ език за един  смислен диалог и вземане на решения при разработването на програми, съобразени с ценностите и принципите на възстановителното правосъдие.

Именно отделеното време за ориентация и уеднаквяване разбирането за ВП беше предпоставка за активното участие на всички представители на заинтересованите страни в Консултативните комитети. Когато имахме обновление в тези комитети, настоятелно призовавахме новите членове да участват в обучение за възстановително правосъдие, предлагано от отдела за непълнолетни.

Следвайки наученото в ориентиращото обучение, координаторите на процесите и фасилитаторите подкрепиха всеки Консултативен комитет (поотделно, с цел овластяване и повишаване на ангажираността им в смисъла на „притежатели на програмата“ и етичност) в двугодишен процес на преразглеждане на техните местни програми за отклоняване.

Описания подход при фасилитирането на процеса бе ползван и при изработката на първите проекти за съдържанието на бъдещи наръчници за приложение на програмите.  Таблица 2 очертава повтарящ се цикъл в процеса на разработка, използван за създаване на окончателните наръчници.

Цикличност в процеса на развитие на Консултативните комитети

Предварителни срещи Теми, определени и споделени с Консултативните комитети   Въвеждане на релевантна литература.Срещи Преглед на темите Предоставяне, включително на неутрална информация и осигуряване на контекст.   Дискусия, която започва от по-базисни въпроси (ценностна ориентация, например) постепенно ориентирана към конкретна проблематика (процедурна и програмна). Въпроси и отговори  поставени от представители Формулиране на решениеСлед срещите Проект на наръчник описателно и подробно  – отразяващ дискусията и бележките от срещата.   Събиране на обратна връзка и нейното интегриране  в проекта за наръчник.   Финален наръчник, описващ подробно специфични теми.

Елемент от описания процес беше необходимостта координаторите и фасилитаторите да се срещат поотделно с членовете на Консултативния комитет, ако е необходимо, за да останат свързани и за да се справят с изникващите проблеми. Изграждането и поддържането на връзки беше приоритет за успеха на проекта.

Какво биха направили по различен начин програмните координатори, днес?

⦁ Набиране на членове на Консултативния комитет, които да представляват жертвите / оцелелите и маргинализираните общности.

 • Предоставяне на консултативните комитети да разработят съдържанието на наръчника, самостоятелно.

• Договаряне на безпристрастна страна, която да изпълнява функциите на свикващ и фасилитатор на процеса.

Кои бяха най-съществените бариери пред процеса?

 • В този процес съществуващи и успешни програми бяха прекъснати за преразглеждане и привеждане в съответствие с ценностите и принципите на възстановителното правосъдие. Аспектът на промяната в този процес за тези, които работеха и участваха в тях, беше най-съществената бариера пред, която се изправиха.

 • Осигуряване на системи за постоянно участие на доброволци в програмите.

• Работата с политики  и в рамката на системата на наказателното правосъдие се оказва понякога трудна. Това би било по-значителна пречка, ако директора на отделът за непълнолетни в окръг Клакамас не беше толкова ангажиран да овласти заинтересованите страни от общността в участието им правосъдната система.

В заключение, цикличният, извеждащ и възстановителен процес, който използвахме за преразглеждане на програмите за отклонение, е този, който доведе до създаването на програми, отразяващи ценностите и принципите на възстановителното правосъдие интегрирани с местния характер на общностите, в които са базирани. Процесът също създаде и подход за изграждане и ангажиране на устойчив Консултативен комитет, базиран в общността, който да ръководи растежа, развитието и отчетността на програмите.

Към текста в pdf формат

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.