Изключително съм радостна, че мога да представя тук прилагането на Кръг за разговор, целящ подкрепа на специалисти в социални услуги, супервизирани от екип на ИСДП: Борислава Гицова и Звездица Ковачева. И двете бяха част от екипа на фасилитаторите на кръговете за разговор в третата националан конференция „Възстановително правосъдие тук и сега“ проведена на 2-5 юни 2020г.
Със Звездица и Борислава се запознахме истински благодарение на техния интерес към Възстановителното правосъдие. От тогава до сега често се срещаме в това поле и имаме шанс да споделяме предизвикателства, интереси, постижения.
Надявам се споделеното от тях да вдъхнови и окуражи повече професионалисти да прилагат кръговия процес в своята работа както с клиенти, така и в развитието на екипите и организациите им.
Кръгът за разговор като подкрепа за възстановяване на връзката с клиента и връщане към „нормалността” по нов начин
В продължение на повече от два месеца работата в социалните услуги в общността беше поставена в ситуация на предизвикателства и реконструкция, чиято сериозност беше свързана с начина на възприемане на новите реалности на силно ограничени контакти и директна работа с клиентите. Социалната работа се основава главно на човешките отношения, на връзката с клиентите, поради което ситуацията на извънредно положение я засяга по един твърде радикален начин. Нещо повече, постави на изпитание на пръв поглед обичайни аспекти от нашето ежедневие, в които никога никой не бе се съмнявал – срещи, здрависване, прегръдки, социален живот и други. Това намери своето отражение у професионалната общност в социалната сфера, най-вече социалните услуги, като вероятно постави предизвикателството за една по-системна и осмислена промяна в подкрепата на деца и семейства в риск.
Ние в Сдружение Институт по социални дейности и пракитки споделяме идеята, че добруването на децата и техните семейства зависи от компетенциите на професионалистите, които ги подкрепят. Една от формите, с които подкрепяме развитието им е супервизията. Тя предлага място за привилегировано слушане, място, където те имат възможност да говорят за своята работа, за своите преживявания във връзка с нея, и да бъдат изслушани, да разсъждават в обстановка на конфиденциалност, да развиват познание и компетентност, отговорност спрямо собствената си практика.
В личен и професионален план, признаването на променената ситуация, на загубите и възможностите са стъпка, която сега е ключова за социални работници, психолози, терапевти и други специалисти, на които предстои преосмисляне на новите перспективи, така че да се осигури физическата и емоционалната безопасност на деца и родители при връщането им към „нормалността” в услугите. Те самите се нуждаят от „възстановяване” на своите професионални нагласи и приоритети.
Не без основание, избрахме Кръгът за разговор като модел на възстановителна практика, чрез който хората решават общностни проблеми, подкрепят се един друг и се свързват един с друг. В рамките на сесии по супервизия на специалисти от Център предоставящ социална услуга за деца в ранна възраст 0- 7 години и техните семейства, ние приложихме кръгов модел на разговор, за да ги подкрепим в това да погледнат на възникналите трудности в работата като възможности и перспективи.
След дълга пауза на изолация и прекъсване на нормалния ход на работа, първата супервизия на специалистите от Центъра бе предизвикателство за възстановяване на усещанията, за обръщане към личните преживявания за случилото се. Целта, която си поставихме е да ги подкрепим да говорят за своите преживявания и емоции, предизвикани от извънредната ситуация; да осмислят възможностите за връщане към „нормалността” в услугата; за перспективата към която могат да погледнат персоналът и клиентите на услугата, така че всички да се чувстват уверени и в безопасност.
Кръг за разговор бе един по-различен подход за тях, с който осигурихме споделено пространство за взаимна подкрепа за справяне с личните и професионални трудности, породени от новите реалности.
Кръгът за разговор даде възможност на специалистите да осигурят признание на случилото се и преживяванията, които за всеки са били различни и променящи живота значително или по-малко; да „остойностят” настъпилата промяна и да оценят своите постижения и това, което биха искали да запазят и да развият; да бъдат чути от своите колеги, така че всички заедно да възстановят перспективата на връщането към директната работа с клиентите. Те бяха подкрепени в това да осмислят случващото се през контекста на т.нар. индивидуална и колективна травма от промяната, от загубата на обичайни аспекти на ежедневието и да й придадат нов смисъл, да се уверят, а също и да дадат увереност на децата и родителите в усещането за безопасност и сигурност. Това бе изключително важно за възстановяване на взаимоотношенията в екипа и доверието във връзката с клиентите на услугата. Най-значимото послание „не си сам” помогна на екипа да говори емпатиино за запазените и преоткрити връзки с клиентите-деца и родители, да разсъждава и изведе следващи стъпки за осигуряване на физическата и емоционална безопасност и за преодоляване на доминиращи чувства като страх и безпокойство, да възвърнат способността си да се ангажират в човешката връзка един с друг.
Оценката в края на Кръга беше мотивираща и изпълнена със смисъл за това, колко е важно социалните работници, психолозите и другите специалисти да имат пространство да споделят и да бъдат взаимно чути, за да могат да помагат на хората в риск.
„Усетих споделеност, искреност, общи цели и усилия да ги постигнем. Вече знаем, че това усещане ще предадем и на нашите клиенти.”
„Разговорът ни помогна колективно да оценим малките и ценни неща, които постигаме.”
„…сега съм по-спокойна и по-уверена в това, което предстои, а именно постепенното възстановяване на контактите с нашите киенти”
„Добих увереност, че ще се справим заедно и ще осигурим на клиентите безопасно и сигурно връщане към нашата услуга.”
„Преоткрих колко е важно, работейки с детето да бъдем партньори с родителите, защото най-ценната промяна за мен през последните три месеца беше осъзнаването, че емоционалното и психическо здраве на детето зависи от това на родителите и способността им да го разпознават и стимулират.”
„За мен е много важно, родителят като влезе тук да е спокоен, че е дошъл на правилното място…”
За фасилитаторите на този Кръг за разговор
Борислава Гицова е програмен директор „Обща превенция” в Сдружение Институт по социални дейности и практики. Координатор на международни проекти насочени към въвеждане на системен подход за превенция на насилието и защита на децата от всички форми на насилие, разработване на програми за работа с малки деца и тийнейджъри. Има дългогодишен опит в работата с деца, родители, професионално консултиране и супервизия на специалисти от подкрепящите професии.
Звездица Ковачева е програмен директор „Обучения” в Сдружение Институт по социални дейности и практики. Координатор на дейности, насочени към професионална подкрепа, обучения, супервизии и методическа помощ на професионалисти от социалната сфера, образованието и други системи, свързани със закрила на децата. Има дългогодишен опит в управление на социални услуги за деца и семейства в риск, както и опит в директна работа с деца, пострадали от насилие, извършители и жертви на престъпления. Разработва обучителни и методически материали по теми, касаещи деца с увреждания, в алтернативна грижа, в конфликт и в контакт със закона, с високорисково поведение. Методически експерт, обучител и супервизор в социални услуги за деца и пълнолетни лица и в образователни институции.
Възстановително правосъдие в България 
Трябва да влезете, за да коментирате.