Как можем да използваме възстановителния подход при отваряне вратите на училищата през новата учебна година.

Учебната 2019/2020 бе белязана от COVID-19 и скоростното въвеждане на онлайн обучението в българските училища. Изолацията и работата от вкъщи бе и още е реалност за всички професии, при които това е възможно. Цели икономики се изправиха пред въпроса „Можем ли да продължим така и как да го направим, докато света се справи с този нов вирус?“. Обществата и общностите се изправиха пред социалната изолация – вече не като проблем на определени групи и възрасти, а като всеобщ проблем. Европа се върна към стари и още незабравени практики по националните граници – контрол чрез PCR тестовете – новите „визи за свободно влизане“. Връзката с презокеанските общества стана, и буквално и преносно, по-сложна.

Как ще продължим напред с въпроси, които стоят на всички нива:

Предстои ли голяма икономическа рецесия?
Какви нови познати и непознати предизвикателства ще ни предложи тя?
Ще открием ли лечение? Ще издържат ли здравните системи?
Как ще продължи свободното придвижване и свободния стокообмен?
Как ще се спазват човешките права и необходимостта частично да бъдат ограничени, и то така, че да не бъдат застрашени човешките общества от нови диктаторски режими?
Сигурност срещу свобода – баланс, който е трудно постижим и който изисква зрялост както в обществата, така и в техните елити?

На фона на новините от различни краища на света за повторна епидемична вълна българското лято, на пръв поглед нормално и безгрижно, е белязано с граждански протести със съмнително представителство. Сякаш и има и няма протест. Трудно е да определиш за какво се протестира. Трудно е дори да се обясни „Защо точно сега“. Нивото на доверие е стигнало крайно ниската си точка. Площадът крещи „Оставка“, но после какво? Говорителите са прекалено много… и всеки иска да бъде чут. Никой не е склонен да отстъпи. Всички говорят за рестарт, но независимо от общото искане всеки има своят начин и е готов да отстоява само него. Мнозинството пътува – кой където може….. И на фона на това българското училище се готви да отвари врати за новата учебна година.

Като родител, все още нямам отговор на въпроса как ще се случи това? Периодично Министерство на образованието излиза с изявления и описание на планираните мерки за сигурност и стъпки за преминаване в онлайн форма на обучение. Но това не ми дава сигурност. Никой не пита родителите. Чудя се дали и учителите са попитани за това как смятат, че следва да се продължи.

Само месец преди старта на учебната година Ви представям материал на колеги прилагащи възстановителни практики, които по времето на своята изолация в различни части на Европа, изготвиха насоки за прилагане на възстановителния подход при подготовката за отваряне на класните стаи и осигуряването на сигурност, разбиране, признаване и отчитане всички последици от COVID-19, за да може учебния процес да стартира и се порвежда в сигурна и безопасна среда.

Проектът се нарича RESTORE OUR SCHOOLS, където може да намерите оригиналния текст, както и да следите бъдещи новини от този екип. Сред създателите са:

R (recognition) ПРИЗНАВАНЕ / РАЗПОЗНАВАНЕ на случилото се и на преживяванията ни по време на изолацията – различни при всеки и променящи начина на живот на всички нас. Как да насърчим хората да споделят историите си за преживяното по време на пандемията, досега?

E (empathy) СЪПРИЧАСТНОСТ към разнообразието от емоции, които изпитваме в отговор на събития у дома, в училище, в общността и в широкия свят. Как да отговорим със съпричастност, състрадание и грижа за себе си, независимо дали сме част от персонала, ученици или родители?

S (safety) БЕЗОПАСНОСТТА е от първостепенно значение: както емоционалната, така и физическата. Как да възстановим чувството за безопасност, така че учениците да могат да учат и всички да успяват да се развиват. Как да помогнем на онези, които са се почувствали несигурни, докато са били извън училище, отново да се чувстват в безопасност?

T (trauma) ТРАВМАТА вече е колективно, не само индивидуално преживяване. Как училищната общност се справя с това? Как да подкрепим хора, преживели много специфични травми по време на изолацията или тези, които са изправени пред още по-несигурно бъдеще?

O (opportunity) ВЪЗМОЖНОСТ да променим това, което трябва да бъде променено, да разсъждаваме върху това, което ни е важно и ако искаме, в последствие да направим нещо различно. Как се учим от преживяното, когато вече знаем, че сега се поставят под въпрос дори привидно стабилни аспекти на нашия свят?

R (Relationships) ОТНОШЕНИЯТА са ключови, както винаги са били. Как да се свържем отново и да изградим приобщаващи, благоприятни отношения на всички нива в училище?

E (Engagement) АНГАЖИРАНЕ със собственото си здраве и благополучие и с проблемите, които ни засягат: нашето преподаване, нашето учене и нашата общност. Как да насърчаваме култура на овластяването, която дава възможност на служителите и обучаващите се да бъдат „собственици“ и активно участващи в решенията свързани с живота им?

RESTORE предоставя възстановителна перспектива, която може да Ви информира как планираме връщането към класните стаи, детските площадки и коридорите на реалните училища. RESTORE подчертава седем ключови области, които, наред с ученето, са мястото, където трябва да стимулираме мисленето и да вземаме решения, за да може колективно да вървим напред в здравословно „ново нормално“. Зоните се пресичат, взаимосвързани са, въздействат си една на друга, както всички ние. RESTORE е обектив, чрез който училищният персонал, децата и родителите могат да разгледат стратегията и плановете, които са необходими за благополучието на всеки в бързо променяща се среда и за едно по-безопасно и здравословно завръщане в училище.

ВЪВЕДЕНИЕ

RESTORE е плод на непрекъснато сътрудничество между група учители, консултанти, изследователи и благотворителни организации, които работят във и с училищата, за да прилагат и да внедряват възстановителен подход и мислене в образованието.

Свързани сме от споделеното убеждение във високата стойност на философията и практиката на възстановителният подход, който може да помогне на училищата в този безпрецедентен и труден момент.

Възстановителният подход в училищата се основава на ценности и се ръководи от нуждите. Той подчертава значението на отношенията за емоционалното благополучие, разрешаването на конфликти, предотвратяването на вреди и изграждането на устойчиви общности. Подходът работи, като осигурява последователен и съгласуван подход към изграждането, поддържането и възстановяването на отношенията. Подходът дава възможност да се вземат решения стъпвайки на петте основни възстановителни принципа:

▪ Всеки има уникално възприемане на и гледна точка за проблема

▪ Мислите и чувствата влияят на поведението

▪ Действията оказват влияние върху цялата общност така, както камъка, падайки във водата предизвиква концентрични кръгове и вълни.

▪ Имаме нужди и потребности, които ни свързват с хората и целта.

▪ Хората, които могат да намерят най-доброто решение на проблема, са хората, засегнати от проблема.

Седемте теми, представени от седемте букви на думата RESTORE се появиха от дискусиите ни относно настоящата пандемия и нейното въздействие върху всички нас, но по-специално върху училищата: учениците, родителите и училищния персонал.

Буквите на думата RESTORE могат да се разглеждат като попадащи в две области на нуждите: едната от близкото минало и нашия опит натрупан в него; а другата, гледаща напред – как искаме да продължим в резултат на този опит.

Първите четири букви от съкращението, свързани с „Признание, съпричастност, безопасност и травма“, са свързани със случилото се и последиците от него върху нас.

Последните три букви са свързани с възможносттите, отношенията и ангажираността, които са от ключово значение за това как вървим напред към новото нормално.

Това не е модел, който очакваме да бъде следван „буква по буква“. По-скоро темите от RESTORE са свързани. Те се преливат една в друга, въздействат си една на друга, припокриват се и се отразяват една друга.

Нашата цел е да подкрепим училищата в тяхното стратегическо мислене при подготовката за отваряне на вратите им, винаги и под каквато и да е форма, както и в тяхното оперативно планиране за завръщането на учениците. Надяваме се, че тези насоки дават рамка за подпомагане на училищните ръководства, учители и помощния персонал критично да оценят и да разсъждават върху практиката и осигуряването на училището, докато се подготвят за поетапно завръщане в училище.

Представянето на всяка тема включва дефиниция на темата. Защо тя е особено важна в този момент, както и някои предложения за въпроси за насочване на мисленето и планирането. Ние активно ви насърчаваме да се свържете с нас чрез уебсайта, за информация, която смятате, че ще Ви бъде от полза.

Ресурсите, които създаваме, се споделят тук свободно, за да може всеки да ги използва като цялостен инструмент, независимо дали училището има възстановителен дух и прилага възстановителния подход в ежедневието си или не. Преди всичко се надяваме, че когато дойде моментът на училищата да се отворят отново, този модел може да даде полезен принос за изграждането на безопасни и здрави училищни общности.

ПРИЗНАВАНЕ / РАЗПОЗНАВАНЕ

На случилото се и на факта, че нашите преживявания по време на изолацията са били различни, променящи значимо живота ни и този на важните за нас други и на всички останали. Как да насърчаваме всички да споделят своята история за случилото се и опита натрупан от пандемията досега?

Какво означава ПРИЗНАВАНЕ, РАЗПОЗНАВАНЕ?

Думата има две значения в английския език:

Да идентифицираш някого или нещо, често от предишна среща/ преживяване/опит. Значението тук е по-близко до откритие, осъзнаване.

Да се даде стойност или валидност на нещо. Значението тук е по-близо до оценяване и утвърждаване.

Хората могат да направят признание за себе си и преживяванията си и да разпознаят същото за другите, и в двата смисъла, посочени по-горе.

Защо признаването / разпознаването е важно сега?

Тъй като децата и учителите се връщат в училище, ще има спешна и важна необходимост от споделяне на преживяната изолация – да се говори и да се чуе. Опитът ще бъде много различен:

За някои хора това ще е много специално време, в което са имали силна връзка със семейството си. Време, което е включвало споделени дейности, които заслужават да бъдат ценени и поддържани. Зачитането на това специално време може да помогне на хората да открият това, което искат да поддържат и надграждат за себе си. Те могат да се натъжат, че това специално време вероятно ще свърши и че моментите, за които те лелеят, ще бъдат забравени, дейностите, на които са се наслаждавали, ще станат спомени.
За някои хора изолирането ще бъде трудно, дори травматично. Настроението може би е било изцяло в черните краски. Конфликтите с членовете на семейството може да са били редовно явление. Възможно е те да саботират училищните очаквания за онлайн работа чрез липса на адекватно оборудване (или дори с основни пособия като химикалки, моливи и хартия, камо ли достъп до компютър и wi-fi).
А за някои хора изолирането ще бъде ужасно и плашещо преживяване, съпътствано с някои или с всички от следните неща: недостиг на храна, враждебност, насилие или заплахи от насилие, страх и болка. Възможно е да е имало болест, хоспитализация на членове от семейството и дори смърт в близкото или разширеното семейство. Някои хора може би са присъствали на погребение за първи път. Всяко от тези събития може да бъде травмиращо.

Опитът от травмата ще се отрази върху способността на хората да отговарят на обичайните очаквания за поведение и резултати. Признанието и зачитането на това ще бъде важно за управлението на очакванията, както към себе си, така и към другите и може да включва адаптиране на системи, политики и практика.

Една последна точка за признанието – и това е разбирането, че това което виждаме и чуваме хората да правят в училище е една много малка част от случващото се „под повърхността“. Възстановителният начин на мислене за поведенческите предизвикателства ще се окаже много важен, когато децата и младите хора започнат да се връщат в училище.

Няма съмнение, че поведението няма да бъде „нормално“. Старата нормалност я няма, а новата все още не е установена. Поведението вероятно ще е ненормално, тъй като хората реагират на ненормална ситуация. Търпение, толерантност и съпричастност ще се изискват в голяма степен и особено признанието, че всяко поведение идва от място с незадоволена нужда и потребност.

Как можем да създадем пространство за признаване/разпознаване/ оценяване на случилото се в този момент?

С учители и целия училищен персонал:

Как ще отделите време за признаване на въздействието, което преживяването е оказало върху вас?

Как ще гарантирате, че всичките ви служители ще имат достъп до изказване и изслушване без оценки, до споделяне, за да могат да се справят с нуждите си и да се върнат в училище готови да дадат най-доброто от себе си?

Коя е най-добрата рамка за споделяне и изслушване на това? По двойки, с готови да ги чуят приятели / ментори или в кръгове / групи?

Как ще насърчите служителите да признаят, че ще трябва да започнат отначало установяването на нови норми за новата нормалност – да работят с учениците си, преди да е установено как ще бъдат нещата?

Как можете да насърчите персонала да не реагира на ненормално или нуждаещо се поведение по наказателен начин и вместо това да признае, че това поведение вероятно е следствие от бедствието, с което учениците се опитват да се справят. Отговор на това, което са преживели и през, което в момента преминават?

С децата:

Как всеки ученик може да бъде подкрепен да разпознае собствения си растеж по време на изолирането, независимо колко позитивно или трудно е било за него?

Как могат да бъдат подкрепени учениците, за да разкажат за това свое израстване чрез различни медии?

Как могат да развият собствените си умения за слушане, за да предлагат възможност за разкриване един на друг?

Как учениците могат да бъдат включени в създаването на новата нормалност?

С родители и полагащите грижи:

Може ли тази група да се насърчи да се подкрепят взаимно?

Има ли начини да разпознаем през какво са преминали?

Не всички родители или полагащи грижи ще са успели да подкрепят децата си в тяхното обучение, както би искало училището. Мнозина обаче може би са били по-креативни. Как може да се даде признание на всеки – каквото и да е постигнато? Как всички начини на преподаване и всички начини на учене могат да бъдат разпознати и оценени в двата смисъла на думата?

Каква роля могат да играят кръговете / групи родители / полагащи грижи за това признаване?

СЪПРИЧАСТНОСТ

Съпричастност към разнообразието от емоции, които имаме в отговор на събитията у дома, в училище, в общността и в широкия свят. Как можем да отговорим със съпричастност, състрадание и грижа за себе си, независимо дали сме част от персонала, ученици или родители?

Какво е съпричастност?

Съпричастност означава „способността да се усещат емоциите на други хора, съчетани със способността да си представим какво може да мисли или чувства някой друг“.

„Съчувствието предава онова невероятно изцелително послание на „Ти не си сам“ (Брене Браун).

Защо сега е важна съпричастността?

Започващите със съпричастност взаимодействия могат да запазят хората в безопасност, като предотвратяват ненужната ескалация на конфликта. Емпатията също е важна за разпознаването и реагирането на травмата. Трябва също да сме наясно със знаците за страданието на хората. Опозиционното или трудното поведение, често могат да бъдат знак, че децата или младите хора се борят да управляват емоциите си. Според Маршал Розенберг „всяко насилствено действие е трагичен израз на неудовлетворена нужда“ и сега повече от всякога трябва да реагираме на тези неудовлетворени нужди със съпричастност.

Важно е ние като преподаватели да намерим възможности да развием съпричастност сред децата, младите хора и възрастните (персонал, родители и т.н.), за да признаем и да осъзнаем, че всички сме имали различен опит от COVID-19, излизайки от изолацията.

Как можем да възприемем и изградим съпричастност в този момент?

С екипа от старши учители и с останалия персонал:

Можете ли да започнете служебните си срещи с отбелязване на това как се чувстват хората и да признаете и оцените това, което е важно за тях, преди да започнете работа по дневния ред на училището?

Какви формални и неформални мрежи за подкрепа на служителите и учениците вече съществуват, за да се справят по-добре? Необходимо ли е да се създаде допълнително пространство в училищното ежедневие за подкрепа между връстници?

Как да разпознаете тези, за които съпричастността може да доведе до прегаряне? Каква целенасочена подкрепа е налице, за да ги подпомогне?

Как можете да обсъдите и говорите за това, че „Всичко е наред и разбираемо, ако не се чувстват добре“? Какво е необходимо да се планира ако персоналът и децата се нуждаят от допълнително време или подкрепа за установяване на потребностите?

Какво знае вече училището за важността на съпричастността и начините, по които тя може да бъде развита? Може ли това да бъде преразгледано и развито като част от завръщането към обичайната учебна програма?

БЕЗОПАСНОСТ

БЕЗОПАСНОСТТА ще бъде от първостепенно значение – както емоционалната, така и физическата. Как да възстановим чувството за безопасност в тази нова нормалност, така че учениците да могат да учат и всички да успеят да се развиват? Как да помогнем на онези, които са се почувствали несигурни, докато са били извън училище отново да се почувстват в безопасност?

Какво е безопасността?

Безопасността е състояние и/или място, където не сте в опасност и няма риск от нараняване.

Защо безопасността е важна сега?

Децата и персоналът имат собствено усещане за безопасността – физическа и емоционална, бидейки застрашени по различни начини от пандемията.

Физическата безопасност: Младите хора и служителите вероятно ще бъдат загрижени дали е безопасно да бъдат отново в училище, как ще бъдат спазени мерките за физическо дистанциране, дали да носят маски или не, какво да правят, за да се предпазват при кашлица и кихане, например.

Емоционалната безопасност: Страхът и безпокойството може да се разпространят. Страх от заразяване с потенциално смъртоносен вирус, страх от по-големи групи, страх за техните родители и по-широкото им семейство. Постоянните изисквания за физическо дистанциране могат да увеличат тревожността и да повлияят върху способността на хората да общуват помежду си, както и на преподаването и усвояването на знания.

След като бъде счетено за безопасно повторното отваряне на училищата, връщането към нормалното (макар и новото нормално), процедурите и ритъма на училищния живот ще помогнат да се възстанови усещането за безопасност. Емоционалната и физическата безопасност на хората ще бъдат възстановени чрез възможността да разпознават и споделят своя опит, заедно с преживяването на успех в учебния процес.

Как можем да възстановим физическата и емоционалната безопасност в този момент?

Нашата нужда от безопасност може да бъде посрещната, като признаем тази нужда в себе си, разкажем я на другите, слушаме другите със съпричастност и след това обсъждаме как всички можем да се държим така, че да бъде посрещната нашата колективна потребност от безопасност. Ако не се справим с трудните въпроси и чувства, те могат да изникват „изпод земята“ чрез тормоз или социално изолиране на хората, чрез дезинформация и / или неразбиране.

В допълнение, емоционалната турбулентност може да доведе до трудности в обучението и вниманието в различни части от учебния ден.

С учителите и с целия персонала:

Какви промени трябва да направим в оформлението на класната стая? Какви промени можем да направим, за да гарантираме по-безопасно движение около училището?

Как можем да създадем време и пространство за взаимодействие с младите хора, така че те да споделят своите притеснения и как да отчитаме и да действаме по отношение на притесненията, които чуваме?

Как да осигурим време и пространство за взаимодействие с персонала, за да могат те да споделят своите притеснения и отзиви относно промените? Какви възможности има за супервизия?

Как и кога съобщаваме за настъпваща промяна? За персонала, учениците, родителите, общността.

Как да осигурим правилния баланс? Да сме сигурни, че не сме свръх – протективни?

Какви данни използваме, за да идентифицираме най-нуждаещите се? Как ще разберем дали промените работят? Откъде черпим данните? Родители, държавни и други агенции, ученици, персонал?

Как ще възстановим нормалното ежедневие по начин, който поддържа хората както във физическа, така и в емоционална сигурност?

С децата:

От какво се нуждаете, за да се почувствате сигурни физически и емоционално?

Какво можете да направите, за да си помогнете?

Какво можете да направите, за да помогнете на другите от училищната общност?

Как процеса на учене може да помогне? Как училищната среда може да помогне?

ТРАВМАТА

ТРАВМАТА вече е колективно и индивидуално преживяване. Как училищната общност отработва това? И как да подкрепяме хората, които са преживели много различни травми по време на изолацията или в резултат на настъпващо още по-несигурно бъдеще?

Какво е травма?

Травмата е вреда, причинена от бедствия и събития, върху хора и общности.

Много училища са запознати с неблагоприятния детски опит (ACEs модел) и ефекта на травмата върху нашите деца и младежи, но какво да кажем за колективната травма? Тя се усеща, например, след сеизмичните събития и може да продължи дълго време.

Защо разбирането за травмата е важно сега?

Масовият катаклизъм, който преживяваме е потенциален носител на травматизъм с различни и многобройни източници: страх за близки, загуба на близки, икономическа несигурност, страх от невидим враг навън, изолация и раздяла по време на изолация, генерализирана тревожност, несигурност у дома, множество новини, в това число и в социалните медии, и променящият се живот само за един миг.

Ефектите от травмата са тези, които предизвикват безпокойство. Много служители в училищата ще бъдат запознати със симптомите на индивидуална травма, както се вижда от някои млади хора, които са били в голяма готовност през цялото време. Симптомите на колективната травма, идентифицирани от експерти като Томас Хюбл и Брус Пери, включват: чувството за отдалечаване един от друг, изолираност и вътрешно дистанциране от това, което се преживява като трудно. Дисбалансираност на нервната система изразена в хипер-бдителност и емоционален дисонанс (конфликт между това, което изпитваме, и това, което изразяваме).

Осъзнаването и разпознаването на тези последици от травмата са важни, тъй като с връщането в училище всички чувстваме голям натиск да нормализираме нещата за себе си и младите хора като се втурнем обратно в познатото и бъдем позитивни. Разбира се, тези неща са важни, но ако не бъдат адресирани, събитието и произтичащата от него травма могат да се превърнат в невидимият враг в класната стая. Това има последици за здравето, обучението, образованието. Физическото, емоционалното и социалното развитие.

Как можем да се справим с последиците от травмата в този момент?

Добрата новина е, че според специалисти като Томас Хюбл това, което помага да се излекува тази колективна травма са неща, които имаме и можем да подчертаем в училищната култура и общност: здрави взаимоотношения, набор от човешки умения (това, което бихме могли да наречем социално и емоционално обучение, включително съпричастност) и да бъдем там един за друг, признавайки това, което преживяваме като колективно събитие, засегнало и продължаващо да засяга всички нас.

С учителски и друг персонал:

Каква подготовка / обучение трябва на персоналът, за да разпознае и да се справи не само със собствените си преживявания и може би с травма, но и с тези на учениците? Как можете да ги попитате? Кой може да осигури това и как?

Какъв баланс трябва да намерим между позитивността, даването на усещане за нормалност и разпознаването на затруднението и болката?

Как можем да помогнем на децата (и на самите себе си) да отработят по косвени начини това, което се е случило, без непременно да се фокусираме директно върху преживяното?

Какво социално и емоционално обучение правехме преди пандемията, върху, което можем да надграждаме? Кое конкретно учебно съдържание и методики най-добре подкрепят учениците да отработят случилото се (като се имат предвид различни отправни точки и капацитет)?

Какви са възможностите, безопасно да се съберем в колективното преживяване, за да намалим чувството за изолация и отчужденост един от друг ? (музика, движение, изкуство, драма, ритуал и т.н.)

Има ли някаква специализирана подкрепа, която трябва да планираме за тези ученици, които са преживели индивидуална травма в допълнение към нашето общо преживяване?

ВЪЗМОЖНОСТ

ВЪЗМОЖНОСТ да променим това, което трябва да бъде променено, да разсъждаваме върху това, което ни е важно и ако искаме да направим нещо различно. Как се учим от преживяното сега, когато знаем, че можем да поставим под въпрос дори привидно фиксирани аспекти на нашия свят?

Какво означава възможност?

Думата криза в японския език е съставена от два знака: време на опасност и време на възможност. Възможността означава благоприятен, подходящ момент, за да направите нещо. Корона вирусната криза носи опасности, но и възможности. Тук се фокусираме върху възможностите.

Защо разпознаването на възможността е важна сега?

В момента има невероятна възможност за нас, поотделно и колективно, да преосмислим какво е значимото, какво правим и как го правим. Прекъсването на „нормалния живот“, което преживяваме, ни дава възможност да разсъждаваме: да разсъждаваме върху това, което наистина има значение, да разсъждаваме какво правим и защо го правим, да мислим по нов начин за неща, които може да сме приели за даденост.

Видяхме толкова много неща, за които смятахме, че не могат да се случат, да се случват. Въпреки че това е заплашително, то също така отваря и нашето чувство за възможност и мислене за това, което би могло да бъде.

Как можем да използваме максимално възможностите, които тази криза носи?

С учителския състав и цялата групата на персонала:

Как можем да осмислим колективно нашите индивидуални размисли?

Какви мисли сме имали за нашето училище, за това, което има значение, как работим?

Какво разбрахме, че най-много ценим в нашето училище, в нашата работа, колегите, децата и семействата им?

Въз основа на това, което ценим, кои области от училищния живот можем да променим към по-добро?

С преподавателския състав:

Какви възможности предлага вашата тематична област, за да ни помогне да се свържем отново като общност, след като сме били отделени един от друг?

Какво разбрахте, че наистина има значение за вашата предметна област? Как планирате да промените това, което преподавате и как преподавате?

С деца:

Какво точно те радваше във възможността да правиш нещата по различен начин за известно време? Кои от тези неща смяташ, че трябва да се преподават и учат?

Какво ти липсваше?

Кои неща са наистина важни за нашето училище?

Въз основа на това, което е наистина важно, как да направим нашето училище още по-добро?

ОТНОШЕНИЯ

ОТНОШЕНИЯТА са ключови, както винаги са били. Как да се свържем отново и да изградим приобщаващи, отзивчиви отношения на всички нива в училище?

Защо отношенията са важни сега?

Въздействието на националната изолация увеличи нашето съзнание за важността на отношенията. При повторното отваряне на училищата приоритет ще бъде възстановяването на отношенията и поправянето на отношенията там, където е нанесена вреда.

Връзките между персонала и децата и между самите децата ще бъдат средство за ефективна комуникация в класните стаи, коридорите и общността. Трябва обаче да признаем, че всички отношения, от които зависи училището са повлияни. Например, децата ще се завърнат с различна степен на тревожност, докато динамиката в отношенията с връстниците отново се възстанови и се появи признанието за напредък спрямо другите.

Някои служители ще се завърнат с нова представа за нуждите на децата, на които преподават, а много служители ще обсъждат различни очаквания, свързани с дома или за ролята си в училище. Те, наред с продължаващата несигурност с прилагането на насоките за социално дистанциране, ще окажат влияние върху социалния и емоционалния капацитет в училищната система. Целенасочения фокус към отношенията ще бъде от съществено значение за повишаване чувството за безопасност и приемане.

Ефективното лидерство, което приоритетно изгражда, поддържа и възстановява взаимоотношенията, винаги е било основата за създаването на цял училищен етос на грижата. Това трябва да бъде приоритет, докато училищата преминават през фазите на реакция, рестартиране и „нулиране“ на погледа към бъдещето.

Как можем да изградим, поддържаме и възстановяваме отношения в този момент?

С училищния персонал:

Как са се променили отношенията?

• Намерили ли са някои групи по-добри начини за изграждане на взаимоотношения? Например: персонал, отговорен за група деца по време на пандемията? Връзки с общността?

Как са били нарушени отношенията?

• Кой е изолиран или изключен от различни групи за комуникация / социални медии?

• Има ли деца претърпели онлайн тормоз? Как сме отговаряли на това досега?

• Кои възрастни / деца ще бъдат най-уязвими, когато се върнем?

Кои са ключовите взаимоотношения за ефективна и бърза реинтеграция на децата и персонала?

• Ще се нуждаят ли някои деца / персонал от конкретно засилване на допълнителни и конкретни взаимоотношения? Ще трябва ли да се развие някакъв капацитет, за да се насочим към конкретни групи? Как ще бъдат идентифицирани тези групи?

• Как системите за управление на поведението ще реагират на повишените нива на емоционално страдание, след като се възстанови ежедневието и свързаните с него очаквания?

• Как ще се създаде пространство възстановяване на взаимоотношенията на децата, имайки предвид социалното дистанциране както в училище, така и извън него? Как учебният план ще даде приоритет на възстановяването на отношенията?

Какви стратегии ще подкрепят възстановяването на взаимоотношенията?

• Как могат да се използват възстановителни подходи за справяне с вредите?

• Как биха могли да бъдат подготвени партньорските посредници (ако присъстват) за подкрепа?

С децата:

Кои отношения Ви липсваха, докато бяхте далеч от училище?

Как са се променили отношенията ви? С приятели, родители / болногледач, с учителите и останалия училищен персонал?

Кой е човекът в училище, с когото бихте говорили, ако изпитате затруднения?

УЧАСТИЕ / ВЪВЛИЧАНЕ / АНГАЖИРАНОСТ

ВЪВЛЕЧЕНОСТ в грижата за собственото ни здраве и благополучие и с проблемите, които ни засягат: нашето преподаване, учене и общност. Как да насърчаваме култура, която овластява и дава възможност на служителите и учениците да бъдат „собственици“ и да имат участие в решаването на проблеми свързани с тях и техните задачи?

Какво означава въвлеченост/ангажираността?

Да си въвлечен означава „да участваш, да предприемаш действия“. Подобно на много от другите теми от RESTORE, това ще означава различни неща за всички нас. Индивидуалното представяне е може би най-важната съставка в успешното въвличане и ангажиране. Без представителство въвличането може да е безсмислено. Това е подобно на разликата, която може да се открие между участието в консултации и участието в процес основаващ се на сътрудничество. Знаем, че когато се опитваме да „променяме хората, те го преживяват като насилие, но когато хората се променят заради себе си, те го преживяват като освобождение“

Защо сега е важна ангажираността?

Разбира се, училищните ръководители ще трябва да се върнат към някаква нормалност и неизбежно ще има стремеж да се върнем към рутинните дейности от миналото. Това не е изненадващо, тъй като тези правила и процедури са нещата, които пазят училищата в безопасност, осигурявайки както физическо, така и емоционално опазване. Но преди да се върнем обратно към тези процедури е от съществено значение да общуваме с училищната общност и да позволим на хората да споделят своите истории. Без период на признание и разбиране непосредствено в „тук и сега“ – активирането на ученическото представителство ще бъде почти невъзможно.

Как можем да насърчим и да дадем възможност за ангажиране в този момент?

С екипа на учителите и класните ръководители:

Как ще бъдете категорични като училищен ръководител и ще демонстрирате, че цените ангажираността на хората?

Желаете ли да поемате рискове и позволявате ли на другите да водят?

Как ще гарантирате, че всички заинтересовани страни са включени?

Как насърчавате справедливо включване и въвличане там, където преобладава неравенство?

Коя е най-добрата рамка за подпомагане ангажирането и въвличането на всички? Отворени форуми, обучителни разговори, кръгове, срещи от типа на училищните съвети?

С училищния персонал: