
Днес искам да Ви разкажа за събитие, в което участвах през Август 2020г. Изключително вълвнуваща и вдъхновяваща среща на професионалисти от цял свят, която събра над 100 говорителя и 700 делегата от различни държави и организации – Световната онлайн конференция по възстановително правосъдие „ВИЗИЯ, ГЛАСОВЕ, ЦЕННОСТИ“, 2020.
За мен бе удоволствие и чест да се срещна с говорители, предизвикали със своята практика развитието на ВП в различни полета и продължаващи и до днес да вдъхновяват всеки тръгнал да изучава и прилага философията на ВП.
Изключително впечатляващ опит от Нова Зеландия, Канада, САЩ – държави с дългогодишни традиции във възстановителното правосъдие; Иновативен опит от Индия – особено в прилагането на ВП в затворите; няколко от представителите на UK с тяхната практика на ВП в училищата и укрепването на образователната система през възстановителното мислене. Представени бяха последни тенденции в сферата на домашното насилие и политики за превенция от скандинавските вържави. Потърпевши на тежки престъпления свидетелстваха за техния опит и преживяване в хода на личното им възстановяване и срещата с извършителя в хода на възстановителния процес и практика.
Изключително трудно е да се опишат многообразието от теми и различните акценти в тях, представени от практикуващите ВП в различни сфери.
Това бе едно световно изложение, в което можеше да бъде открито от всичко в областта на ВП и всеки да говори с всеки, в определен ден и час. Информацията бе толкова впечатляваща по обем и разнообразие, че бяха отпуснати допълнителни дни за посещения и преглеждане на презентациите. Самата аз продължавам да обмислям и се връщам към текстове и виеда, които ме изправиха пред нови и интересни въпроси за изследване. Горещо препоръчвам на всеки, който се вълнува от въпросите на ВП да посети сайта на https://www.rjworld.org/
Искрено се надявам, че ще имаме възможност за нови срещи с толкова разнообразен опит и вдъхновяващи истории от практиката.
В следващата секция Ви представям някои от темите, които най-силно ме докоснаха и предизвикаха да мисля отново върху интердисциплинарността на възстановителното правосъдие.
„Визия, гласове и ценности“

RJ World се представя от коалиция на водещите световни организации за възстановително правосъдие
- Restorative Justice International
- Restorative Practices International
- European Forum for Restorative Justice
- National Association of Community and Restorative Justice
- The International Journal of Restorative Justice
- South & Central America Coonozco
- Swiss Restorative Justice Forum
- Restorative Practice Aotearoa
- Peace of the Circle
- Africa Forum for Restorative Justice
- Resolution Institute
- South Asian Forum for Restorative Justice
- Nepal Forum for Restorative Justice
- Asia Pacific Forum for Restorative Justice
Визия за развитие на възстановителното правосъдие: от его към екосистема


Един системен анализ преминаващ през ценности, принципи и задачи на ВП и историческото развитие на движението. Въпроси, които тепърва предстоят да се разглеждат и предизвикателството отправено от Тим Чапман – размисъл за визията за развитие на ВП. Къде искаме да отидем? Влиянието върху общностите и обществото въобще. Въпроси като расизма, терора и институционализацията, в решаването на които ВП може да бъде решението, мислено като философия, създаваща екосистема.
Един от въпросите в дискусията с Тим Чапман, който изникна в хода на разговара, бе и въпросът за емпатията. В този момент бях готова да се изключа, защото често, практикуващите ВП, в стремежа си да убедят засегнатите от престъпления, общностите или институциите, в смисъла от прилагането на ВП изнасят на преден план емпатията като феномен на срещата. Резултатът по-често е негативен, отколкото въвличащ. Засегнатите страни и потенциални ползватели на възстановителни практики остават с грешното впечатление, че следва да са специално обучени или още по-лошо преживяват това „изискване за емпатия“ като способност, която не могат да си преставят за възможна в контекста на срещата с извършителят – този, който ги е наранил. Често се остава с впечатлението, че от тях се очаква да съчувстват и съпреживеят нещо с техния насилник – чоевкът, който е накърнил личността и достойнството им. Нещо, което е в абсолютен дисонанс с тяхното реално преживяване на гняв, срам, и всички останали силни чувства, които може да изпитва една страдаща личност.
Почти бях готова да се изключа от дискусията, когато отговора на Тим Чапман ме върна в активна позиция, слушаща с интерес това, което той връща към участникът, поставил въпроса. Следващияг цитат е по памет и е сложен в кавички, само за да подчертае посоката на размислите на говорителя.
„Мисията на ВП е да поправи нещата, доколкото е възможно. В този смисъл то е призвано да решава проблеми на страните, свързани с поемането на отговорност и изясняване на нуждите. Не се очаква от нито една от страните да прояви съчувствие към другата или пък от самия фасилитатор да проявява емпатия към някоя от страните. Неговата задача е да даде възможност те да се разберат помежду си… Да изяснят ситуацията. Често даже, прекалената демонстрация на емпатия или разбиране от страна на фасилитатора може да подразни участниците и те да се почувстват недооценени или техните чувства и истории оценявани. Бих избягвал да говоря за емпатия, както и да стимулирам нейното демонстриране или стимулиране и изискване от участващите в конференцията. Това, което е най-важно е уважението и автентичността на участниците и техните чувства, както и тази на фасилитиращия.“
Приложение на възстановителните практики в сверата на младежкото правосъдие

Джанин Карол, със своята презентация на проект, реализиран в Лондон Сити, постави един изключително важен въпрос: отношенията на детето – извършител с важния за него възрастен. Какво, ако този възрастен е потърпевш от поведението на детето или най-малкото страда, заради поведението на детето към други членове на общността.
По-запознатите с прилагането на възстановителни конференции в сферата на детското правосъдие знаят, че децата, както и жертвите на престъпления, участват съвместно със значим за тях възрастен. Тяхно доверено лице или техния родител/настойник. Въпросът поставен с тази презентация бе насочен именно към това какво се случва с отношенията между детото и неговия значим възрастен. Тук се има предвид какво се случва с тези отношения, когато детете бъде задържано за престъпление! Какво се е случило, за да се стигне до там?! Или с прилагането на възстановителни практики между детото и важния/грижещият се за него възрастен се посрещат потребности, чието неглижиране в миналото е довело до криминален акт или неприемливо поведение.
Представеното от Джанин Карол бе един своеобразен микроанализ на стъпките и развоя на отношенията, така както се променят и възстановяват между детето и възсрастния, засегнат от престъплението на младия човек.

Това, към което препраща още Джанин Карол е връзката на ВП, особено когато в центъра на практиката са деца – жертви и/или извършители на престъпления със сфери на познанието и практиката като: терапия на травмата, терапя със състрадание; Системните подходи; Фамилната терапя.
Резултатите от проекта са многообещаващи. Критериите за оценка са: нива на емпатията (тип проява, когнитивна или ефективна); нивата на срама и оценката на здравината на отношенията, преди и след възстановителната среща между детето и възрастния.
Понеже темапата за емпатията се появява и тук, искам да подчертая, че нивата на нейната проява се ползват за измерване на промяната, а не като условие за провеждане на практиката. Резултатите, които докладва Джанин Карол, при огромна част от участниците са: повишаване капацитета за проява на емпатия, понижени нива на срама и заздравяване на отношенията, според оценката на участниците.
Или данните посочвани от повечето практици, в това число и в посочените две презентации и идсуксии са, че емпатията и емоционалната интелегенстност се развиват когато имаме прилагане на възстановителен подход. Това е един естествен резултати от осигуряване на пространство за изразяане на чувства и емоции, както и възможността да се срещнеш с тези на другия. Това, което е важно да помним, е че ВП не поставя изискване или не бива да създава усещане за подобна претенция у поканените за участие във възстановителна практика.
Преосмисляне на правосъдието в Индия, чрез възстановителния подход

Презентацията на д-р Упниит Лали, привлече вниманието ми с някои сходства на процеса по въвеждане на ВП в Индия и процеса на развитието на движението в България. Разбира се, има и много разлики, обусловени не само от културата и правната традиция. Това което прави впечатление е, че едва през 2005 понятието „жертва“ се въвежда в наказателния кодекс на Инидия. От 2009 г., вече има промяна, която включва и механизъм за компенсиране на жертвите на престъпление – или от извършителя, или от държавата. Друго важно изменение в законодателството на Индия е Закона за младежко правосъдие от 2015г., базиращ се на философия за възстановяване и реинтеграция. Глава 18 от този закон посочва, че присъдите постановявани спрямо деца в конфликт със закона могат да бъдат отклоняващи от наказание и насочващи към консултиране, различни социални служби и общности.
Така или иначе, в закълючението на презентацията на д-р Лали, може да се види, че към момента законодателството на Индия дава възможност за въвеждането на възстановителни практики в предсъдебна фаза, по време на изтърпяване на наложено наказание – пробация или затвор. Независимо от измененията, все още ВП в Индия е в началана фаза, или както тя го назовава „тепърва набира ход“. Извън нейната презентация могат да се видят и две нейни интервюта с началник на полиция и съдия, които коментират възможностиет на ВП в техните провинции и Индийското законодателство въобще. Общото, което споделят и двамата е, че всъщност независимо от законодателните промени, макар и недостатъчни, всъщност малко са възползвалите се от тези изменеия. Изключителни усилия следва да се направят в обучения на служителите и промяна на обществените нагласи. Отделно от това, следва да се ползват и местните културни и леригиозни традиции.
Д-р Лали представи традиционна индийска практика, която е част от религиозната традиция на сикхите. За мен това бе поредния пример и доказаталество, че във всяка традиционна общност и запазените културни традиции могат да се открият практики, базирани на идеята за възстановяване и лечение на общностите. Теорията на ВП днес ни води към тяхното преосмисляне през различни области на научното познание – езикът на истината за модерния човек.
Трябва да влезете, за да коментирате.