Насърчаване въвеждането на възстаонвителни практики в наказателното производство

Мотото на конгреса през 1999г. бе „Помирение“, а част от семинарите и дискусиите възможното следвоенно помирение в страните от бивша Югославия, както и прилагането на STP (квази възсатновителна програма, акредитирана и реализирана в UK и САЩ, а в последствие и в други части на света) в местата за лишаване от свобода и APAC методологията за изграждане на изцябо възстановителен затвор – без охрана и управляван изцяло от външна организация (бразилски по произход модел).

Убедена съм, че тогава българските експерти от ГДИН и Министерство на правосъдието за първи път чуха за ВП, макар че в последствие вероятно са го забравили, като поредното екзотично западно чудато предложение.

Такова беше времето. Сякаш страната бе залята от множество западни предложения – възможни решения за проблематичния дневния ред на обществото и изграждащата се демокрация. Предизвикателствата пред държавата бяха много и разнообразни, а за ВП беше прекалено рано. Нямаше как да стане част от дневния ред на правосъдните политики тогава, макар присъстващите на Конгреса да бяха от мощните носители на тази философия. (Само, за да си представите какъв е бил контекста – Европейският форум по възстановително правосъдие се учредява през 1999г., а в България още говорехме за основни човешки права и религиозни свободи на лишените от свобода, например. Нямаше Закон за закрила на детето или Закон за социалните услуги. Всичко тепърва щеше да се гради). Самата аз, също чух за първи път тогава за философията на ВП, което ме поведе по един вълнуващ път на търсене на „добрата и смислената за личността и общностите практика“ и надявам се на лично израстване в човешки и професионален план.

Днес времето е друго… и възстановителното правосъдие става източник за ново мислене за все повече професионалисти и организации в различни полета и сякаш престана да е чудата западна приумица за възстановяване на справедливостта.

Проект „Насърчаване въвеждането на възстаонвителни практики в наказателното производство“

КАКВО ЦЕЛИМ

Проектното предложение стъпва на Препоръка CM / Rec (2018) 8 НА КОМИТЕТА НА МИНИСТРИТЕ КЪМ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ ОТНОСНО ВЪЗСТАНОВИТЕЛНОТО ПРАВОСЪДИЕ ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ, добрите практики и установени стандарти на EFRJ и ООН за прилагане на Възстановително правосъдие по наказателно правни въпроси. Създава пространство за по-широко обществено обсъждане на възможностите за прилагането му в съществуващата национална правна рамка, развитие на професионалния капацитет на служители от съдебната система в това поле, анализ на развитата до момента в страната практика за прилагане на ВП по наказателно правни въпроси, очертава проблемни зони, планира извеждане и описание на добри практики и оценка на необходимостта от допълнение и развитие на законодателството, професионалния капацитет и инфраструктурата. Проектът е с продължителност 18 месеца, с целеви райони на прилагане: Враца, София и Стара Загора

КЪМ КОГО Е НАСОЧЕН

Целевите групи, към които е насочено проектното предложение са следните:

• Органи на съдебната власт : председатели на районни и окръжни съдилища и прокуратури, както и редови съдии и прокурори от град Враца, Стара Загора и София, от които предстои да бъдат 30 участници;
• Структури на Министерство на правосъдието и Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”: ръководители и служители от затворите и пробационните служби от Враца, Стара Загора и София с общо брой включени 24 служители;
• Професионални организации на адвокати, съдебни заседатели с общ брой включени – 30;
• Граждани, НПО – 20;
• Медии.

ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ ПО ПРОЕКТА

Дейност 1 Оценка и анализ на състоянието на ВП в България с цел съставяне на проблемна карта и препоръки за развитие;

Дейност 2 Осигуряване на информация и комуникация по проекта;

Дейност 3 Развитие на професионалния капацитет на професионалистите участващи в наказателното производство, съобразно установените потребности и проблемни зони в анализа; обучение на целевите групи в основните възстановителни практики и стандарти за прилагането им в наказателното производство;

Дейност 4 Изготвяне на предложение за въвеждане на ВП в Наказателното производство в трите проблемни области: правна регулация, професионален капацитет и инфраструктура (служби и НПО, предлагащи услуги за жертви и извършители, фасилитатори на възстановителни практики);

Дейност 5 Разработване и представяне на функционален продукт: Сборник с материали от реализацията на проекта, с което ще се подпомогнат и насърчат практикуващите специалисти за прилагане на ВП като ефективен метод за решаване на наказателноправни въпроси.

РЕЗУЛТАТИ

Очакваните резултати от настоящия проект се изразяват в по-добро познаване на възможностите на възстановителното правосъдие като подход за решаване на спорове и посрещане на потребностите на участниците в хода на наказателното производство; създаване на сборник от текстове с описание на ресурси, описание на добри практики и насоки за развитие на възстановителни практики в различни етапи от наказателното производство; промяна на нагласите към възстановителния подход и повишаване ефективността на работата на институциите на съдебната власт в целевите райони и косвено в останалите; увеличаване на общественото доверие към тях. Очертаване на една по-ясна визия за развитие на ВП правосъдие в България що касае законодателство, професионален капацитет и инфраструктура.

БЮДЖЕТ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЮДЖЕТА

Обща стойност на БФП: 60 067.00 лв. от тях 1) 42 905.00 лв. разходи за персонал и 2) 17 162.00 лв. други допустими разходи.

ЕКИП

Управление и администриране

Цветана Иванова -ръководител проект 0886000026; wordatz@abv.bg Мария Генадиева -координатор 0888750229 maria_genadieva@abv.bg

Оценка и анализ на състоянието на ВП в България с цел съставяне на проблемна карта и препоръки за развитие

Проф. д-р Добринка Чанкова

Проф. д-р Мартин Канушев,

Съдия Росица Тончева,

Елена Евстатиева

Оставам с пожелание към целия екип на проекта за успешна работа и смислени резултати!