КОЙ ВСЕ ОЩЕ СЕ СТРАХУВА ОТ ВЪЗСТАНОВИТЕЛНОТО ПРАВОСЪДИЕ В БЪЛГАРИЯ ?

Днес ми се иска да посветя малко време за събиране и представяне на статии от български автори. Няма как, и съм сигурна, че постоянно ще излиза едно и също име – това на проф. д-р Добринка Чанкова. Преподавател и учен, който от години се вълнува и представя възможностите на Възстановителното правосъдие и неговите практики и постижения. Нейни изследвания включват България в обсега на анализите на ВП в Европейският контекст, още преди десетилетие.

Вероятно, на широк кръг от специалисти  у нас, тя е  известна  с работата си посветена на медиацията, като форма и правен инструмент за решаване на конфликти, както и с много активната си позиция в процеса на създаването, приемането и прилагане на Законът за Медиация в България.

За начало на поредицата с предложения на статии от български автори избрах именно статията й „Кой все още се страхува от възстановителното правосъдие в България“ (публикувана в електронното издание на списание „Право, Политика и Администрация“ ), защото представя процесът на промяна в нагласите и законодателството у нас, вместен в един по-широк Европейски контекст. Контекст, който също е не по-малко динамичен и бързо променящ се.

Проф. д-р Добринка Чанкова е р-л на Катедра „Публично правни науки и публичен мениджмънт” в Правно-исторически факултет на ЮЗУ „Н. Рилски”

Проф. Чанкова има водещ принос във въвеждането на Закона за медиацията, приложим в България от 2004 – 2005г.

Автор на: „Възстановително правосъдие. Сравнителен анализ“,

Учредители и председател е на Института за решаване на конфликти.

Към текста на „Кой се страхува от Възстановителното правосъдие в България“

Интересуващите се от развитие на политики, в сферата на ВП /RJ, могат да проследят този бързо развиващ се интерес и през инвестициите на EU в научни изследвания и проекти насочени към пилотиране и описание на модели в практиката.