„Кръг за разговор“ или какво споделиха и предложиха участници в конференцията като следващи стъпки в развитието на възстановителното правосъдие и практики в България.

Участвали: д-р Румен Петров, Симона Василев – Фуджимори, Венета Димитрова, Ани, Звездица Ковачева, Станислав Колев, Мария Петкова, Даниела Коларова, Михайлина Жупунова, Ралица Митева, Ирен Бекриева, Валентина Караганова, Иван Сотиров, Асен Христов, Румен Рашков

Фасилитатор: Елена Евстатиева

Кръгът за разговор е пространство за разказване на истории, размисъл и споделяне. В него е важно всеки глас да бъде чут, всеки да има възможност да разкаже своята история и сподели преживявания. В кръга се използва щафета – “говорещ предмет“, символизиращ правото да говори на този, който го държи в момента. Обикновено „говорещият предмет“ се избира от фасилитатора , наричан още „пазител на кръга“, като стремежът е да има символно значение свързано или с групата или с проблематиката, която ще се обсъжда в кръга.

Финалния кръга на конференцията „География на възстановителното правосъдие в България“ се предхожда от изложението на Матю Хартман „Развитие на възстановителното правосъдие чрез партньорство с общността“. Тази тема даде възможност на участниците да се срещнат, от една страна с добра практика за включване на общността във формирането на политики и реално участие в решаването на проблеми, касаещи техните членове – и от друга страна: отвори пространство за всички участници да разсъждават върху проблема със собственото им участие, тяхната роля като активни членове на различни общности и усилията, които могат да се инвестират в създаването на пространства за среща с вземащите решения, засегнатите страни и други заинтересовани участници и / или общности.

В хода на тази изключително плодотворна дискусия се очерта един водещ въпрос, около който се организираха повечето от изказванията, а именно: „Какво следва да се направи, за да се повлияе позитивно върху съдебната и законодателната реформи и възприемане на възстановителното правосъдие като философия за решаване на въпроси свързани със справедливостта в общностите и междуличностните отношения“. Въпросът е поставен от Мария Петкова, (фондация „Лале“) в етап, в който се коментира проектозакона за отклоняване на деца от наказателното производство.

Това е и въпросът, който фасилитаторът избира да бъде поставен в кръга за разговор, с който завършва официалната програма на конференцията.

Избраният от фасилитатора „говорещ предмет“ е чаена свещ, символ на жизнеутвърждаващата същност на справедливостта и на личностите, които са в кръга.

С разрешението на участвалите в кръга, публикуваме обобщение на техните размисли и споделяния. Настоящото е предназначено за разпространение.

„Какво следва да се направи, за да се повлияе позитивно върху съдебната и законодателната реформи и възприемане на възстановителното правосъдие като философия за решаване на въпроси свързани със справедливостта в общностите и междуличностните отношения“.

Вярвам и си мечтая за самоуправляващи се общности, което изглежда възможно след обучение на колеги в прилагането на възстановителни практики, в различни общности, различни сфери;
Една от трудностите, с които се сблъсквам често е липсата на разбиране на философията на възстановителното правосъдие. Затова си мисля, че е важно да се говори ясно, да се обяснява ясно.
Да се показват доказателства за ефективността на възстановителните практики. Да се изготви сравнителен анализ на съществуващи възстановителни практики. Развитие в специфични сфери, развили се по естествен път. Има родна практика – да се изследва и разпространява;
Съгласен съм с чутото и по време на презентациите в конференцията. Трябва да се влиза в училищата. Да се работи с децата по възстановителен начин. Да се обучават как да решават конфликти и се справят с преживяването за несправедливост.
Да се работи с тези, които са най-отдалечени от идеята. Работата със съмишленици е много лесна, но не тях трябва да убеждаваме. Следва да се привличат тези, които са скептични и имат съпротиви.
Прилагане на възстановителни практики с различни групи хора: с възрастни, с деца, в различни общини.
Да се работи за разграничаването на медиацията от възстановителното правосъдие. Много често у нас те се приравняват, което не е коректно.
Подкрепям идеята за самоорганизиращи се общности. Нека изберем една община, в която да приложим възстановителните практики – съвместно с местната общност. Всеки тук би вложил усилия за това. Струва ми се, че ако направим обучение в такава община и работим на общинско ниво, с общинския съвет бихме имали успех.
Идвам от бизнеса. Отговарям за човешките ресурси в голяма фирма. Опитът ми от там показва, че когато искаме да се направят промени следва да се правят ежедневни усилия. Не кампанийно, не от събитие на събитие. В бизнеса хората имат интерес да се прилагат възстановителни практики. Те не го формулират по този начин, защото не познават философията на възстановителното правосъдие, но имат потребност от това – всеки иска да работи в една по-човешка и спокойна среда.
Включване на медиите. Медиите не бива да се забравят, защото те са тези, които формират общественото мнение, до голяма степен. Във ВП има истории, има интересна проблематика. Ако се намерят журналисти, които да работят по темата по един добър и почтен начин философията на ВП би достигнала до повече хора.
След този кръг да се започне действие – от утре. Оказа се, че много научих в тези дни и нямам търпение да го приложа в моята общност.
Работа с травмата
Разказване на истории, без теоретизиране. Просто и ясно разказване на истории.
Свикване на кръгове за разговор по различни сектори и полета, например: кръг за разговор за състоянието на образованието, кръг за разговор за състоянието на правосъдната система, кръг за разговор за състоянието на социалните грижи или системата за здравеопазване. Всичко това може да се организира още в следващата международна седмица на възстановителното правосъдие, която традиционно е през третата седмица на м. Ноември.

Кръгът за разговор и споделяне няма за цел вземането на решение или постигане на съгласие. Неговата цел е да се чуе всеки глас и така да се стимулира бъдещ индивидуален и общностен размисъл върху поставения проблем или тема.