„Ловец на надежда“, така определя себе си съдия Изабел Лима


Това Лято не спира да ми носи вълнуващи срещи. Не само защото пътувам с книгата на Хауърд Зер из страната, но защото пътуващи съмишленици в полето на възстановителното правосъдие ме „намират“ и мен.

В средата на Юни, моят колега Явор Ганчев (член на УС на Пи Еф България) ми препрати имейл, в който Изабел Лима, бивш съдия и настоящ преподавател в университет в Бразилия търси контакт с някой от  „Адаптационна среда (програма на PFBulgaira, свързана с възстановителните практики в заворите). Естествено, че приех поканата за среща! И това бе поредното вдъхновение, което ми носи общуването с „докоснати“ от възстановителния дух. 

Срещата продължи само час и половина, но и сега продължавам да чувам „ехото“ от нея. Съдия Лима се оказа дама над 60 -те, радваща се като дете на срещата ни и на пътуването си до България. Това, което първоначално ме впечатли е нейното решение да посвещава годишните си отпуски на пътувания в различни краища на света, като едновременно с това

25 Юни 2018, София
25 Юни 2018, София

търси хора „запалени“ от възстановителното правосъдие. Тази година, двуседмичният й отпуск бе разделен между България и Хърватска. На въпроса ми „Защо го прави?“, съдия Лима отвърна: „Произхождам от и живея в регион, с изключително тежка ситуация: бедно население, висока престъпност, … „беднадеждно място“. И се нуждая от „светилници“, които да нося и предавам на моите студентите, за да ги вдъхновяват!“

 

„Аз съм един вид ловец на надежда. Искам да кажа: представете си, че живеете в тъмнина и търсите онези, чиито светлини са все още там, горящи и живи. Независимо от вятъра и дори от опасностите, те ходят с невероятните си умения, просветени акробати, за да запазят светлината.
Ето защо всеки път, когато имам шанса да пътувам в чужбина се чувствам като омагьосана от тази възможност. Искам да кажа: нематериалният момент, за да се свържа с онези, които се интересуват от „другостта“.
Събирам техните вдъхновяващи гласове, техните мечти, техните цветове и оставям всички тези мощни инструменти да подсилят собствения ми път.
Като преподавател, какво друго бих могла да направя освен да поддържам надеждата? След като събера тази човечна част, се опитвам да я запазя и поддържам нейната трансцендентност.
Всеки път, когато срещам младите си студенти, споделям с тях добрата новина: вижте картата на света – тук, там или дори в океана ще откриете огледало, отразяващо надеждата ви.
Това е, което мога да направя..“

Мечтата й е, да напише книга за своите срещи по света, да опише онова, което държи хората в „доброто“.  Всъщност, съдия Лима се оказа този „светилник“, който самата тя търси….

Естествено, част от нашата среща бе посветена на собственото ни пътуване към Възстановителното правосъдие.

Представям ви пътуването на съдия Елизабет Лима в това поле, така както е представено в страницата на Центъра по правосъдие, където тя се запознава и с Хауърд Зер, по време на обучението й през 2017г.

Съдия търси алтернативни решения при разрешаването на конфликти 

20170412-Isabel-Lima-portrait-005-1000px

В края на 90-те години бразилски съдия Изабел Лима участва в конференция в Нова Зеландия, за да говори за работата си с непълнолетни извършители в Тера Нова – бедна общност в родната й Бахия. След представянето й участник от публиката пита дали Лима използва „нещо“, наречено „възстановително правосъдие“. Това е първият път, когато тя чува този термин.

Следват разговори, създаване на контакти и Лима се прибра в къщи с няколко статии, които да чете, и чувството, че нещо голямо току-що се е случило.

„Беше силен момент“, спомня си тя. „Чувствах, че възстановителното правосъдие ще бъде моят път.“

Преподаване и лидерство в областта на възстановителното правосъдие
Това, което първо дълбоко докосва Лима във възстановителното правосъдие е начинът, по който неговите принципи стоят в синхрон с холистичния, общностен подход към закона, който тя развива като съдия. Това е мислене, вдъхновено от дългата й ангажираност с движенията за правата на човека и първата част от кариерата й, на медицинска сестра, която макар и кратка оставя голям отпечатък. Подходът „отгоре-надолу“, в който законът третира отделни нарушители и по-широката общност, я тревожи особено.

20170410-Isabel-Lima-Inter-American-Foundation-002-1000px-300x225
Изабел Лима посещава Inter-American Foundation във Вашингтон (снимка на Дарил Байлер)

„Не бях доволна от решенията, които носи този подход“, казва Лима.  „С възстановителното правосъдие намерих нова теоретична основа. Вече не са само чувствата и интуицията ми.

Въпреки, че съдия Лима се оттегля от съдебната практика няколко години след това пътуване до Нова Зеландия, продължава да работи със съдебната система по посока развитие на едно възстановителното законодателство. Отделя  две години, за да подпомогне създаването на първият закон за младежи в Източен Тимор, основаващ се на принципите на възстановителното правосъдие. През последните 18 години преподава в Католическия университет в Салвадор, столицата на Бахия.

По време на неотдавнашното си пребиваване в Центъра по правосъдие,  тя работи по някои изследователски проекти като полага основите за провеждането на едноседмична конференция и ретрийт за разнообразна група от хора, работещи в голямото и бързо растящо движение на възстановителното правосъдие в Бразилия.

Бразилия е „едно от най-динамичните места за развитие на възстановителното правосъдие в наши дни“, казва Хаурд Зехр

Интересът към възстановителното правосъдие в Бразилия се е увеличил през последните години толкова, че обхватът и легитимността му са се изравнили значително с правосъдието прилагано в съдебната зала.

„Фрустрацията от  традиционните решения захранва търсенето на алтернативи“, каза Бранчър (колега на съдия Лима, от съда за младежи на град Caxias do Sul).

През последните няколко години Бранчер координира инициатива на държавните съдилища в Рио Гранде до Сул за използване на възстановителното правосъдие в съдебни дела, както и за насърчаване на социалното благополучие и помирението. През първите две години от тази програма няколко стотин души в повече от 20 други града са преминали 220-часов курс и са сертифицирани да използват възстановително правосъдие, за да решат случаите, препратени и изоставени от местни съдилища.

„Ние приемаме това много сериозно, защото знаем, че изграждаме основата на нов модел на справедливост, а качествените обучения са в основата на това“, казва Бранчър.

Дори и след като публикувам този материал, вероятно ще се сещам за нови неща, казани от съдия Лима. За финал поставям няколко нейни реплики, които предизвикаха моментална вътрешна реакция в мен. 

„Възстановителното правосъдие е надрелигиозно. То е трансцендентно“, 

„Възстановителното правосъдие е за вярващите в човека“.

„Много ми харесва София, прекрасен град! И мога да се разхождам сама, без да ме е страх за безопасността ми“; 

„Моя студентка ще учи тук, от Септември. Имам какво да й разкажа… “ 

„Аз съм ловец на надежда! Какво друго бих могла да направя, освен да улавям тази надежда и да е предавам на моите студенти!“

 

Реклами