Медиация при престъпление: Шведският модел

Настоящата статия е на Горяна Търницова, социален работник и медиатор в Център за подкрепа на жертви „Бъдеще Стокхолм“, гр. Стокхолм.

С Горяна  успях да се видя съвсем скоро, само преди дни, в София. Изключително съм радостна от тази среща, защото имахме възможност приятелски да поговорим за това, което се случва в Швеция и процесите, които текат в България. Разоговор, концентриран около практиките на медиацията, възстановителното правосъдие, границите между двете, има ли ги, трябва ли да ги има, тъждествени ли са.  

С Горяна се оказахме близки по пристрастието си към възстановителното правосъдие и разбирането, че има много какво да се прави за неговото развитие, както в България, така и в Швеция. 

Статията, която тя предостави за блога е изключително интересна и трябва да призная, че преди настоящото й публикуване си я разменихме няколко пъти –  с не малко въпроси от моя страна и коментари от нейна. Те не са част от настоящият текст, но в следващи публикации ще ги представим и тях. Благодарение на Горяна имаме и преведен Закона за медиация в следвствие на престъпление.  

Преди да се запознаете със статията на Горяна Търницова, бих искала да ви привлека вниманието към следното: законът за медиация в Швеция е изготвен на основа на препоръките на Съвета на Европа от 1999г. за медиация в рамките на наказателния процес. На 02.10.2018г. в своя лекция в СУ „Св. Климент Охридски“ (за нея и организаторите, очаквайте повече през следващата седмица)  Тим Чапман, Председател на Европейският форум по Възстановително правосъдие представи работата по новите препоръки на Съвета на Европа, които ще заменят препоръките от 1999г. и са свързани с въвеждането на възстановителни практики в наказателното производство. 

Убедена съм, че тази статия ще породи въпроси у всеки, който е запознат с проблематиката както на медиацията така и на практиките на възстановителното правосъдие. Моля, поставяйте ги! Нека заедно да ги коментираме, особено когато имаме възможност да дебатираме с практикуващ в страната, от където е описаната практика. 

 ……..

Медиация при престъпление: Шведският модел

Горяна Търницова

Медиацията жертва-извършител е законово регламентирана в Швеция практика, основана на теорията на възстановителното правосъдие. Закон за медиация при престъпление съществува в страната от 2002г. и медиацията жертва-извършител се предлага като доброволна за двете страни процедура в рамките на наказателния процес. Настоящата статия дава поглед върху законите, споменаващи медиацията жертва-извършител в Швеция, както и върху начина на работа на медиаторите в Бъдеще Стокхолм, отдел на социалните служби с отговорност за медиацията жертва-извършител в Стокхолм.

По-долу следва кратък преглед на законодателството и структурите, което правят възможна медиацията между жертви и извършители на престъпления в Швеция.

Медиацията и извършителите

От 2002г. в страната съществува закон, регламентиращ медиацията в следствие на престъпление. Той на свой ред почива на препоръките на Съвета на Европа от 1999г. за медиация в рамките на наказателния процес. Шведският закон се отнася за медиация, предлагана от обществена служба, и само в случаи на престъпления, които са регистрирани от полицията. Законът подчертава, че медиацията се предлага в интерес на двете страни, и е винаги доброволна за участниците. Целта е извършителят да получи по-пълна представа за последиците от престъплението, а жертвата да получи възможност за преработване на преживяното. Задължително условие е извършителят да е признал поне частично участие в докладваното престъпление.

Законът за медиация в Швеция не изключва никой тип престъпление, но подчертава, че някои престъпления може да не са подходящи, например домашно насилие и сексуални посегателства. Актуални за медиация са обикновено престъпленията насочени срещу личност, където жертвата е физическо лице, но в отделни случаи не е изключена също медиация между извършител и представител на организация или институция, която е пострадала, примерно при кражба от магазин или вандализъм. Медиаторът е този, който среща двете страни поотделно в един или повече предварителни разговори и в крайна сметка преценява дали е удачно за участниците да се срещнат. В рамките на дейността на Бъдеще Стокхолм медиаторите във всеки от поетите случаи са двама.

Освен в едноименния закон, медиация се споменава също в Закона със специфични клаузи за млади закононарушители, според който социалните служби трябва да получават известие от полицията за всеки заподозрян за престъпление, който е под 18 години. Законът упоменава, че част от необходимата на социалните служби информация е дали полицията е запитала заподозрения дали има евентуален интерес от медиация. ”Не” е приемлив отговор на този въпрос, което освобождава полицията от официално задължение да задава въпроса на буквално всички заподозрени, които не отричат участие в престъпление. От представителите на полицията не се изисква да дават подробна информация за медиацията. Въпросът, който се задава, най-често в ситуация на полицейски разпит, е дали заподозреният е съгласен медиатор да се свърже с него, за да даде повече информация за възможността за участие в такъв процес. В случай, че въпросът не бъде зададен от полицията, служителите на социалните служби имат възможност да повдигнат темата в личен разговор със заподозрения. Това не е трудно осъществимо, тъй като социалните служби по правило винаги се свързват със заподозрените под 18 години, а най-често и ги срещат, заедно с родителите им, за официален разговор в следствие на информацията от полицията, че въпросният младеж фигурира като заподозрян.

В обширния и основополагащ за Швеция Закон за дейността на социалните служби от 2008г. е въведен параграф, според който всички общини в страната се задължават да имат възможност да предлагат медиация в следствие на престъпление на закононарушители под 21 години. На практика това означава, че всяка община трябва да разполага с медиатори с нужните квалификация и време, към които да бъдат насочвани младежите с интерес от медиационен процес. Въпросните медиатори са естествено директно зависими от сътрудничеството си с други дейности и служби, в рамките на които на младите заподозрени да се задава въпросът за интерес от медиация. Голямата част от случаите си медиаторите получават от полицията и социалните служби, но няма никаква законова пречка медиационна среща да се проведе след края на полицейското разследване или след евентуална присъда. Персонал в следствени арести, затвори и изправителни институции също има възможност да насочи заинтересовани младежи към контакт с медиатор.

Среща и разговор с медиатор

Когато един заподозрян под 21 години е признал поне частичнo участие в престъпление и се е съгласил да получи повече информация за това какво представлява медиацията, той/тя получава телефонно обаждане от медиатор с предложение за първа среща. На тази среща медиаторът разказва за принципите и целите на медиацията и за това как би изглеждал един евентуален разговор между двете страни. В Стокхолм разговорът между участниците в медиация е структуриран около три теми: моята история, последиците, бъдещето. Тези са и темите, които се дискутират в предварителната среща. Извършителят разказва своята версия на случилото се и обсъжда с медиатора дали историята на жертвата по някакъв начин може да се различава и ако е така, какви биха били разликите. Медиаторът задава въпроси около мотивацията на участника и около степента на поета отговорност за престъпното деяние. Какво можеш ти да дадеш в този разговор, така че той да донесе нещо и на другия участник? Какво е важно за теб да кажеш, какво мислиш би било важно за другия да чуе? Възможно ли да си изглеждал(a) заплашително в онази ситуация, възможно ли е другите да са те възприели по някакъв друг начин? Попадал(a) ли си ти някога в подобна на жертвата ситуация и помниш ли какво е чувството?

Извършителят разказва също за последиците от престъплението, за това как неговият или нейният живот е бил повлиян. Арест, разпити, какво са казали близките и приятелите, собствените мисли и чувства след престъплението? А какви биха могли да са последиците за жертвата, как според теб е бил повлиян нейният живот? Дали има прилики и разлики?

Последната част от разговора се отнася към бъдещето. Участниците трябва да помислят как искат да се отнасят един към друг след този среща. Ще разкажат ли на евентуални общи познати, ще се поздравят ли ако се видят на улицата или в училище? Важно ли е за извършителя да помоли за извинение, дали жертвата би го приела в такъв случай? Извършителят трябва да бъде подготвен, че жертвата може да откаже поканата за участие в медиация. Какво би означавало за извършителя, ако жертвата откаже?

След срещата с извършителя медиаторът изпраща кратко съобщение до отговорния в случая прокурор, ако такъв има, с информация за това дали заподозреният и след срещата е заинтересован от медиация. Признание на престъпление и заявено желание за медиация в някои случаи би могло да повлияе решението на съда и да смекчи присъдата, примерно да доведе до няколко часа по-малко обществено полезен труд, но не повече от това. Отговорност на медиатора е да не допуска медиация ако има подозрения, че заподозреният би могъл да вижда участието си в процеса като ”лесен път” към по-лека присъда.

Предварителната среща с жертвата следва същата структура. Медиаторът може да помогне в сортирането на това какво е важно в разговора с другия участник. При някои, евентуален гняв може да затрудни конструктивния диалог. Други може да имат нужда от помощ да назоват последиците от престъплението и да посмеят да разкажат за тях. Ако забравиш да споменеш това в разговора, мога ли да те подсетя като попитам…? Още в телефонния разговор с покана за среща към жертвата медиаторът може да даде кратка информация за това извършителя как се отнася към случилото се и към идеята да се срещнат. За да получи медиацията желания позитивен ефект е важно и двамата участници да разкажат за ситуацията си, за да могат взаимно да разберат преживяванията си.

Среща и разговор между извършител и жертва на престъпление

 В деня на срещата е планирано предварително кой ще дойде пръв, няколко минути по-рано, така че да се избегнат нежелани срещи по стълбите или в асансьора. Медиаторът напомня, че и двамата участници са били на еднаква подготвителна среща. Двамата участници са взели активно решение да се намират там, което показва, че вярват, че медиацията има силата да промени нещо. Голяма част от работата е свършена още с това решение.

Разговорът е между участниците, а не с медиатора. Обикновено жертвата е тази, която разказва първа, ако така предпочита. След всеки разказ има възможност за въпроси. Медиаторът следи за баланса в разговора и от време на време може да повтори или резюмира най-важното. Когато се стигне до темата за бъдещето, медиаторът може да запита участниците за причините им да изберат да участват в медиация. Отговорите обикновено са ясни и помагат в назоваването на целта на диалога. Друг подходящ въпрос  към финала е дали този разговор е променил нещо в начина, по който участниците гледат един на друг.

Медиацията и жертвите

 Шведските закони, обхващащи медиация при престъпление, са оформени така, че извършителят/заподозреният е този, който определя дали евентуален медиационен процес е възможен или не. Заподозрян, който отрича участие в престъпление, по правило не получава изобщо въпрос за разговор с медиатор. Съответно жертвите, които получават запитване за интерес от медиация са изключително ограничен брой. От една страна, това са тези, в чиито случаи заподозреният е признал доза участие в някакво престъпление. От друга страна, това са жертвите в случаите, когато след предварителната среща, и извършителят и медиаторът са убедени, че е добре да се премине към следващата стъпка в процеса, а именно контакт с жертвата.

Този несиметричен за двете страни ход на процеса се дължи на стремежа жертвата на всяка цена да бъде спасена и защитена от извършителя. Традиционното убеждение е, че всеки допълнителен контакт с извършителя бе могъл да бъде потенциално травматичен за една жертва, и затова темата за разговор и среща с медиатор може да бъде повдигната пред жертвата единствено в случаите, когато извършителят е реално разкаян. Друг аргумент към тази теза е, че предложение за медиация, отправено към жертвата, преди контакт със заподозрения, би могло да създаде нереалистични очаквания у тази жертва. Едно евентуално ”не” от извършител при въпрос за среща и разговор от страна на жертвата, би могло да има негативен ефект, като допълнително нараняване и обида, задълбочаваща травмата от престъплението. Затова традиционният начин на работа все още е такъв, че обща информация за възможността за медиация на жертви на престъпления не се предлага.

Резултатът от този начин на мислене е, че годишният брой осъществени медиации в Швеция е значително по-нисък от броя на предварителните срещи със заподозрени. На практика много от жертвите, с които медиаторите се свързват по телефон или чрез писмо, отказват участие, и голяма част от тях описват, че не са сигурни, понеже не са чували никога да се говори за медиация при престъпление.

На 4 октомври 2017 в Стокхолм се проведе годишната среща на медиаторите от големите градове – Гьотеборг, Малмьо и Стокхолм, домакин беше Бъдеще Стокхолм. Поканени да участват бяха медиатори, както и представители на полиция и прокуратура от трите града. Тема на събитието бе медиацията от пeрспективата на жертвата. Сред обсъжданите в смесени групи въпроси бяха следните: какви биха могли да са ползите за жертви на престъпления, избрали да участват в медиация? Как мотивираме днес жертви за участие в медиация? Как да работим така, че повече жертви да получат информация и евентулно да изберат да участват в медиационен процес?

Един от основните изводи от дискусиите бе, че никоя от представените на срещата професионални групи няма за задача да ”мотивира” жертвите на престъпление да срещат и да разговарят с извършителите. Това решение всеки пострадал от престъпление взима сам. Но за да бъде медиацията прозрачен процес в полза на двете страни, където медиаторът е неутрален участник, то е редно и двете страни да имат равни права на избор, както и равни права на информация за правото си на избор.

Медиаторите в Гьотеборг са стигнали значително по-далеч от останалите си колеги в работата с тези въпроси. Те работят не само според закона за медиация вследствие на престъпление, а са разширили полето си на действие до медиация при конфликти изобщо.  Това им позволява да се свързват свободно с двете страни и да информират за дейността си. Така те приемат и работят със случаи на конфликти примерно между съседи, съученици или частни лица и институции. Полицията в Гьотеборг е добре запозната с дейността им и към медиаторите се прехвърлят също случаи на ескалирали до полицейски жалби конфликти, когато няма достатъчно индикации за извършено престъпление, което да бъде разследвано. Дори когато се работи с конфликти без ясни жертви и извършители, важат същите правила. Участието в медиация е винаги доброволно и предшествано от една или повече подготвителни срещи.

Гост и лектор на годишната среща на медиаторите беше Тордис Елва, исландски журналист и автор на книгата ”От другата страна на прошката”, написана в съавторство с нейния изнасилвач Том Стрейнджър. Много години след престъплението Тордис сама решава да се свърже с Том, първоначално чрез писмо. За нейно учудване, Том поема пълна отговорност за действията си и за последствията от тях, както върху живота на Тордис, така и върху неговия собствен, и двамата се срещат за поредица искрени разговори в рамките на седмица в чужда страна. След това пътуване се ражда и идеята за общата  им книга, до днес преведена на осем езика, в която Тордис описва значението на  този диалог в личния й път към това да излезе от ролята на жертва.

В презентацията си Тордис говори за вкоренената в обществото ни култура, според която жертвите носят вина за това, че са допуснали да попаднат в ситуация и позиция на жертва. Тези жертви, в същата тази предавана на всяко ново поколение култура, биват принудени безмълвно да носят срама и вината за чужди действия, докато извършителите – и реални виновници – остават невидими, самите те също без право на глас. Да се наруши това вековно мълчание е едно от предизвикателствата за бъдещето на работата с жертви на престъпления в западния свят. Също и един от залозите пред развитието на медиацията жертва-извършител.

Библиография

 Metodbeskrivning – medling, Stödcentrum, Framtid Stockholm, januari 2017

Storstadsmöte i medling – protokoll, Stödcentrum, Framtid Stockholm, oktober 2017

Medlarträff – protokoll, Stödcentrum, Framtid Stockholm, oktober 2017

Lind, E. & Wahlin, L. Medling vid brott. Utbildningsmaterial för grundutbildning i medling vid brott, IMSE, 2011