Това е една позабавена публикация, отново свързана със седмицата на възстановителното правосъдие през 2018. Тя е продължение на поредицата от текстове, представящи срещите ми с различни професионалисти – приятели на възстановителните практики и философията на възстановителната теория за справедливостта.
Представеното събитие и среща се реализира по време на седмицата на медиацията в СРС, Център за спогодби и медиация. (Тази година отбелязването на седмицата на медиацията и международната седмица на ВП съвпадна.) Домакин на срещата бе Центъра за спогодби и медиация към СРС, водещ на срещата – Съдия Галя Вълкова (един от бившите председатели на ЦСМ към СРС), Марияна Николова (координатор на Програма ”Спогодби”). Основен организатор на събитието е НИП. Участници бяха магистрати, участващи в международен обмен от: Италия, Хърватска, България, Гърция, Словения, …… Аз участвах в нея по покана на съдия Вълкова, за да представя ВП и неговото развитие у нас, такова каквото е.
Когато приех поканата не очаквах, че ще попадна на поредното си „откритие“. Не заради личността на инициатора на тази среща – съдия Г. Вълкова, а заради собстевните ми предразсъдаци към мястото и аудиторията, с която следваше да се срещнем: Софийски районен съд и магистрати от различни държави в Европа, участващи в международен обмен оргавизиран от НИП.
Още от входа на съда ме посрещна банер с анонс за седмицата на медиацията. В това има уловка, защото през годините – по-слабо у нас, отколкото в Европа и САЩ – в отношенията между медиацията и практиките на възстановителното правосъдие има две силни тенднеции – стремеж за сливане и стремеж към ясно разграничение, една от друга. Често това прилича на противоборство или на сложно „семейно“ партньорство. Разбира се, има основания за това, но ми се струва, че доста често част от аргументите на всяка една от страните се базират на недостатъчно познание на теорията, на чиято основа стъпва собствената им практика или тази на другия. Затова и съвпадението в отбелязването на МСВП и Медиацията за мен имаше силно символно значение. А представянето и обсъждането на двете теми с магистрати от различни държави ми донесе нови идеи за възможностите да се омиротвори това „трудно семейство“.
Освен това, постави един въпрос пред мен – как стартира отбелязването на седмицата на медиацията у нас? Това е въпрос за бъдещо изследване, но предполагам, че съвпадението и близостта в отбелязването с международната седмица на възстановителното правосъдие, не е случайна.
Тези, които познават съдия Вълкова сигурно няма да се изненадат от представянето й тук. Но това, което дълго време владееше съзнанието ми след запознанството ми с нея (а и с други нейни колеги), бе мисълта, че рядко говорим за съдиите като за личности. Това е един парадокс, поддържан както от тях самите, така и от нашата представа за тяхната роля и участие в отношенията. Или, ако се коментира личността на съдията, често това става през медиите, във връзка с кандидатура за позиция в съдебната система и през неговия /нейния морал, достойноство, професионализъм (или тяхната „липса“). Публичното обсъждане, такова каквото се случва днес, ни лишава от една реалност, с която се сблъсках през последните две години: съдиите често се оказват по-загрижени за даден случай, за човешкото страдание и последствията от собствените им решения, отколкото професионалистите в други полета, чиято практика изглежда далеч по-пряко свързана с личността и нейното благосъстояние. Или както повтаря съдия Вълкова в няклокото ни срещи: „Ние сме практици. За нас е важно да се реши даден случай, по най-добрия начин за пострадалия и свързаните с него хора“. Веднъж дори ми каза: „Вашия изказ (на терапевти, психолози и социални работници) е доста неясен. Когато говорите, човек може да се загуби в думите. А нещата са много прости – има несправедливост, на която трябва да се отговори“.
Един от възможните отговори, които намира съдия Вълкова е медиацията и възстановителното правосъдие, такова каквото го разбира Нийлс Кристи. Това и представи тя на срещата в ЦСМ към СРС. Ясно, конкретно и почтено: какво е състоянието на медиацията в България и концепцията на Кристи за възможността да се възстанови справедливостта. За мен остана разказа за историята на ВП по света, неговото разпространение през годините и практиките.
Именно в тази среща осъзнах, защо тя отправя този „упрек“ към нас – специалистите от полето на подпомагащите професии (последното никак не ми харесва като определение, но така е навлезло в езика и професионалния жаргон). В домакинстваната от нея среща имах възможност да се „срещна“ с около 30 магистрати от различни държави, в това число и бъдещи български прокурори и съдии. Впечатляващо е когато видиш с каква грижа и упоритост тези професионалисти изследват практиката си и се стремят да „открият“ съмишленици в разрешаването на „неразрешимите“ случаи.
Срещата между собствените ми предразсъдъци и реалността, която ми представи тази група хора бе „осъзнаването“, че съдиите ежедневно се срещат със страданието, подобно на лекари, терапевти, психолози, социални работници. Страдание, много силно видимо по най-тежките случаи и не толкова видимо в споровете, резултат от нарушените отношения. И дали именно заради това, съдиите се оказват едни от най-загрижените в търсенето на поправянето на стореното или на отношенията. Често ние по презумпция считаме, че тяхната професионална роля предполага това – търсене на справедливостта, но като че ли рядко си даваме сметка, какво съдържа това търсене. Съдебната зала е арена, в която освен всичко останало – ограничено от разписаното в Закона – се разгръщат емоции, преживявания и лични истории – трудни за понасяне от специалистите.
След тази среща започнах да мисля за „истинското“ съдържание на правния конструкт „вътрешното убеждение“ на съдията и една от много важните възможности, които дава за възстановяването на справедливостта, особено когато Законът не може да улови всички субективни, човешки, морални причини, довели до дадено развитие и несправедливост.
Връзка към интервюта, статии и участия на Съдия Галя Вълкова
Симона Такова представят проект „Европалати“
„Медиацията – по-добрият начин за решаване на спорове“ – интервю в Дарик Кафе с водещ Михаил Дюзев
При развод на родителите детето преодолява раздялата три години – интервю на
Веселина Миланова с Галя Вълкова в БНР
Семейният конфликт и справедливото му разрешаване в съда, автори съдия Галя Вълкова и д-р Румен Петров, Адвокатски преглед, 4-5, 2015
Европейски наръчник за Схеми за медиация към съдилищата – Адаптация на българския текст: Владимир Вълков – раздел 3 и приложение 6, Галя Вълкова – раздел 4 и раздел 5, Борис Динев – раздел 6, Редакция: Експертен екип на БТПП
Истанбулската конвенция ще запълни празнините в българското законодателство, смятат съдии
Възстановително правосъдие в България 
Трябва да влезете, за да коментирате.