Идеалът за справедливост е свръхотдалечен от реалното й осъществяване и прилагане

Размисли преди влизане в действие и обучение

Модерният човек е напреднал в разбиранията си за обществото и отдавна е концептуализирал изключително сложните си отношения и взаимовръзки, които създава, чрез цели отделни системи и организационни структури за тяхното управление. Научният прогрес донася изключителни ползи и нови възможности като води до тясна специализация и все по-задълбочено и сложно изследване и описание на света.

Хабитатът на човека днес е градът,  мегаполисът. Обществото вече не е просто нацията, а над-национална федерация. И все пак, човекът остава същото емоционално същество със същите потребности касаещи неговото оцеляване, възпроизводство и съхранение на рода, свързване с другите, стремеж за изява и себеактуализация и хармонично (разбирайте справедливо) съществуване. Това обаче не е лесно за осъществяване в пренаселен хабитат. Едно от „изобретенията“, които сътворява модерния човек за регулиране на своите отношения е преотстъпването на тази регулация на „трета“ – „неутрална“ страна в лицето на държавата^[1]. А другото голямо негово „изобретение“ е Науката, с която се опитва да обясни и осмисли цели системи и сложни процеси в универсума: както на физическо – материално ниво, така и на ментално, духовно и емоционално ниво^[2].  

За да се обслужат тези потребности се създават нови научни дисциплини^[3] и техните професии, изцяло фокусирани върху развитието, управлението, регулирането и лечението (при необходимост) на отношенията.

Независимо от изключителния напредък през последните 70 – 80 г., изглежда продължава да е трудно изграждането, поддържането и възстановяването на хармонични отношения.

Известно време, след Втората световна война, изглежда ясно към какво следва да се стреми човечеството – мир. „Продукцията“ от този стремеж на колективните усилия е:

1. Множество нови правни актове и договорености, създаване на международни организации и обединения, Хартата за правата на човека и всички произтичащи и свързани с нея документи с все по-диференцирани и детайлно разписани права, все по-голям брой процедури, които международната общност сътворява и следва да спазва.
2. Друга реакция и колективна „продукция“ са движения, заставащи първоначално срещу държавата, като: феминисткото, хипи движението, движението за премахване на затворите, студентските протести, анархизма. Изброяването може да продължи. Голяма част от тях са резултат от еманципацията на отделни социални групи и влизането им в реално „владение“ на предоставените права^[4]. Но още по-важно е, че те са израз на едно голямо ценностното разместване, което настъпва в обществото (като резултат или предпоставка).^[5]

Всеки един от тези формални и неформални обществени процеси се стреми да отговори на произтичащи от начина ни на живот нови потребности и усещането за засилваща се несправедливост в различни групи и общности.

Възможна, но „нереализирана справедливост“

Като следствие от това днес имаме ясно и диференцирано описание на справедливостта, осигурена „достъпност“ до справедливост  за всеки човек и в противовес продължаващо засилване на преживяването за несправедливост или преживяване за възможна, но „нереализирана справедливост“. При това, да не забравяме, при постоянно развиващи се процедури, научни изследвания и стремеж за справяне с това противоречие. Именно тук се крие „парадокса“ на преживяването за „справедливост“: идеалът за справедливост е свръхотдалечен от реалното й осъществяване и прилагане^[6].

Заедно с това се засилва една тенденция, чийто корени най-лесно могат да се обяснят с „териториалната близост“^[7] на индивидите в мегаполиса: анонимност и изключително поддържане на дистанция, водещи като резултат след себе си – безразличие към другия.

Оказва се, че начина ни на живот ни отдалечава и / или все по-често ни изправят пред вътрешни^[8] и външни конфликти породени от контекста и външното на нас, които често са толкова сложни, че стигат до „необозримост“. А вътрешният отклик е неудовлетвореност, преживяване за малоценност, засилващо се усещане за липса на съответствие между субективна и „обективна“ реалност, или най-общо казано до: страдание и разнородни „поведенчески инциденти“ като негов израз (конфликти, агресивни актове срещу личността на другия и себе си).

И това ни връща към един въпрос, който отдавна ме вълнува: как се срещат съвременните научни постижения на поведенческите науки с „племенните практики“ станали основа на философията на Възстановителното правосъдие – бързо разрастващо, развиващо се постоянно и вече намиращо израз и в нормотворчески актове, с приложение в много и различни контексти. То сякаш е без ограничения, освен доброволното участие на страните.

От една страна имаме философия на „племенни практики“ прилагани успешно в модерно общество и от друга: достатъчно развити поведенчески науки описващи и можещи да „предскажат“ определени поведения, групови и общностни процеси, но които изглеждат лимитирани пред „възстановяване на справедливостта“.

Последното неизменно изисква усилия от професионалистите, за да бъде успешно „преведена“ новата – стара философия на езика на днешното общество, за да бъде приета и разбрана. Да бъде преведена на езика, който се възприема от модерния човек като единствено описващ и достигащ до истината – този на Науката. 

Към момента личните ми отговори на този привидно парадоксален феномен са следните:

• ВП се движи толкова мощно и навлиза толкова бързо в правния свят (що касае социума и държавата) и организационния живот (що касае институции, организации и общности) поради преките и адекватни на субективните преживявания отговори, които дава на всички замесени страни. Резултатът от него – справедливостта, е валиден за всеки участник и в този смисъл разбираем и приемлив за всеки;
• Макар практиките на ВП по своята същност и историческо възникване да изглеждат „архаични“ те могат да бъдат научно обосновани и не противоречат на приетите и доказани теории за човешкото поведение и теории за личността. Това се доказва от постоянно провеждащите се изследвания на възстановителните практики именно чрез инструментариума на поведенческите и социални науки;
• ВП дава нещо много специално, което не се носи от нито един конвенционален съдебен процес, а именно – възстановяването на субективното преживяване за справедливост. То е лишено от компромиси и отстъпки, в този смисъл.
• ВП връща усещането за влияние и контрол на отделната личност над собствената й съдба. То не е абстрактно и не е на „въоръжение при държавата“. Разбира се има риск от изземване от нейна страна, но ако това се случи, то това няма да е вече ВП;
• Поведенческите науки и процедурите, които предлагат за помирение, изработени в хода на тяхното собствено развитие се доближават до „архаичните племенни практики“. В този смисъл човечеството е в синхрон с това „обръщане“ към миналото и напредъка на науката.      
• Друга характеристика на ВП, което точно днес го прави да изглежда като един възможен инструмент за връщане на човечеството към загубената хармония и базисни ценности е справянето с „безразличието“ и разпада на общностите. Прилагането на възстановителни практики неизменно води до възстановяване на общности. Или ВП е немислимо без мисленето за общността.
• ВП и неговите практики са в синхрон и не противоречат на нито един от големите международни правни актове свързани с човешките права или достойното третиране на личността. Напротив –  то дава шанс за по-пълната им реализация, превръщането им от декларации към реално и субективно преживяване за възстановена справедливост от отделни общности, групи и индивиди.

Тук могат да се добавят още много други причини за бързото развитие и съдържанието на ВП, като част от тях се ползват от много специалисти като аргументи пред формалното право за неговото въвеждане: краткосрочност, ефикасност и ефективност.

Това, което засега изглежда като голямо предизвикателство пред ВП е даването на много ясен и кратък отговор на въпроса: Какво е ВП?

Повечето от големите концептуалисти на ВП (Зер, Кристи) дават определение, но голяма част от текстовете им се концентрират върху описание на механизмите и даването на отговор по – скоро на въпроса: Как работи то?

Оформя се нова философия на справедливостта, изцяло интердисциплинарна, което създава проблем пред нейното дефиниране единствено с езика на правото или единствено с езика на поведенческите науки. В момента изглежда така, сякаш практиката предхожда концептуализацията й.^[9] 

---

[1] Тук се има предвид единствено модерната държава, в контекста на „новото време“,  възприемана като „държащата“, отсъждащата и регулиращата отношенията между индивиди, групи и общности.

[2] За нас тук са интересни повече „инструментите“ и операционализациите, които са свързани с обществените и групови отношения, оказващи въздействие върху качеството на живот и междуличностните отношения в модерното общество и в контекста на справедливостта

[3] Имам предвид предимно поведенчески и социални науки

[4] Част от тях вече са извоювали своите права, заради, които възникват и са част от официалната политика на държавата.

[5] Движението на Възстановителното правосъдие, което се появява през 70-те години принадлежи към тази група и успява за изключително кратки срокове да се разрасне като световно движение с нова философия за справедливостта. Също вече има свои реални проявления в официални политики на отделни държави.

[6] В моделите свързани с развитието на личността едно подобно разминаване с идеал (в случая за Аз-а) и неговата себеактуализация води до страдание и отклонения, (поведенчески инциденти или заболява). В групов контекст подобно разминаване в представата за групата и нейната реалност също води до „поведенчески реакции и/или действия и/или разпад на групата, които могат да са израз на нереализирана справедливост (изцяло субективно преживяване).

[7] Анализът не е толкова опростен обикновено. Могат да се изброят още причини и фактори на въздействие, но за целите на настоящото това е достатъчно.

[8] В смисъла на психодинамичната теория

[9] Моля критично да четете тези мои мисли и твърдения за ВП. Те описват тенденция, която улавям съобразно моето разбиране, научна ориентация и проф.подготовка. Специалист с изцяло правна подготовка може да има аргументи различни от описаните тук. Бих се радвала ако дискутираме темата в бъдеще.