Автор: Маги Благоева, Сдружение „Общност за демократично образование“
“Център за демократично учене“ съществува от 5 години и функционира като демократично училище. Демократичните училища са самоуправляващи се пространства и се управляват на принципа на демокрацията – като демократично общество (държава). През по-голямата част от времето управлението се осъществява като пряка демокрация – правилата и споразуменията, по които функционира училищната общност се приемат на Училищно събрание (Парламент), на което могат да участват всички членове на училищната общност (деца и възрастни-учители) и всеки има равен глас. Една част от ежедневната дейност и работа на училището се върши от комитети, които са съставени от деца и възрастни. Те кандидатстват за участие в тези комитети по време на Училищното събрание и биват гласувани от Училищната общност. Специален комитет се занимава с нарушаването на правилата в училището. Този комитет също е съставен от деца и възрастни, гласувани на Събрание. Основен фокус, намерение и цел на членовете на този комитет е да разбере причината за нарушаването на правилото и да потърси, кое ще е онова действие, което в най-пълноценен вариант ще възстанови нанесената щета/вреда – било тя материална или емоционална.
„Общност за демократично образование“ е сдружение с обществена полза – неправителствена организация, създадена в началото на 2014 година от граждани с активна позиция в сферата на образованието, които целят промяна и въвеждане на нови хуманистични подходи и модели в образователното поле. Център за демократично учене е първото образователно пространство в България, което практикува „демократично образование“ в страната ни.
Демократичното образование се основава на уважението и зачитането на всяка човешка личност и нейната свобода и права. Децата се разглеждат като пълноправни човешки личности, които имат право на зачитане и съобразяване, както и на избор в своето ежедневие спрямо личната си индивидуалност, интереси, нужди и предпочитания.
Демократичните училища, като какъвто е признат от Европейската и Световната организации за демократично образование и Центърът за демократично учене, функционират като мини модел на демократично общество и държава.
Властта е в ръцете на Училищната общност (деца, учители, а по ключови теми – и родители) и е разделена на 3 части – Законодателна, Изпълнителна и Съдебна.
Законодателната власт се изпълнява от Училищното събрание, в което могат да участват с равен глас всички членове на Училищната общност. Училищното събрание дискутира различни теми, взима различни решения от всякакъв характер във всички сфери на училищния живот и приема правила и споразумения (аналог на законите) за ежедневното функциониране, за ползването на сградата, за личното пространство, за провеждането на учебния процес. Тя е мястото, където се поставят рамките и се обсъжда „какво/кое може“ и „какво/кое не може“ в Училищната общност.
Изпълнението на различни функции и дейности в училището е поверено от Училищното събрание на различни по вид Комитети или отговорници – служители – хора, които да поемат определени отговорности, без които Училищната общност не може да функционира и съществува. Съществуват постоянни комитети и временни комитети, които възникват в конкретен момент по конкретна нужда. Един от постоянните комитети в демократичните училища е Медиаторния комитет. Неговата цел и функция е да помага за възстановяване на отношенията там, където са възникнали затруднения. Той функционира изцяло опирайки се на четирите принципа на медиацията – доброволност, безпристрастност, обективност, поверителност.
Както и в една демократична държава, съдебната власт е онази част от Училищната общност, на която е поверено „справянето“ със закононарушенията или нарушаването на правилата. Обикновено това е екип от трима или петима души – един възрастен и деца, към които се подават сигнали за нарушаване на правилата – от пострадали или свидетели. Този екип се събира веднъж или два пъти седмично. Той разглежда подадените сигнали, разговаря с нарушителя, пострадалите, свидетелите, след което гласува последствия за съответния извършител на нарушенията. Последствията нямат за цел да бъдат „наказание“, а „обратна връзка“ от Общността за нуждата от спазване на правилата.
Този комитет обаче, макар че съществува като аналог на съдебната власт в държавата, всъщност започнахме да водим по един съвсем различен начин, или по-скоро с един съвсем различен фокус, водени от едно различно намерение.
Още от самото начало в Центъра за демократично учене започнахме да организираме тази съдебна практика по начин, който дотогава не знаехме, че има друго име, а именно – възстановителна практика. Огромната разлика, която и тогава усещахме като ключова, с провеждането на практиката в сравнение с другите демократични училища, бе в намерението и в няколко други фактори-предпоставки-елементи, които направиха този правораздавателен процес възстановителен.
Намерението ни не бе да осъдим, да накажем, да посочим правия и кривия. Намерението бе да помогнем – на всички, да разберем повече за случилото се, да дадем обратна връзка и да възстановим като дадем възможност на извършителя сам да поеме отговорност и да поправи стореното от него.
Това намерение се допълни и подкрепи от още четири важни принципа, които формираха цялостно правораздавателната практика и се явиха като набор от ценности, които обуславят цялостен подход и отношение към нарушенията.
ПРИНЦИПИ
Възстановителната практика в Центъра за демократично учене (наричан за по-кратко ЦДУ) се води от тези пет базови принципа:
1. Намерение – да помогнем на всички. Възрастните в ЦДУ осъзнават, че от помощ и подкрепа има нужда не само пострадалия, а и извършителя, както и свидетелите на случките, както и цялата Училищна общност. Това се случва по два начина – индивидуален и групов процес. Индивидуална подкрепа от личните им ментори се оказва на децата, замесени в различни нарушения на правилата. Организират се индивидуални срещи, в които децата имат възможност да поговорят със своя ментор (най-близкия им приближен възрастен в училище, когото лично са избрали и на когото имат доверие, че ги приема и подкрепя и няма осъдително отношение към тях) и да споделят как се чувстват, какво се е случило, от какво имат нужда. Това се случва едновременно както за пострадалите, така и за извършителите, така и за други намесени лица. Груповият процес включва организиране на срещи – или с всички замесени, или с цялата Училищна общност, на които се отваря време и пространство за дискусия на случилото се. Фокусът на дискусията винаги е да споделим какво сме видели/чули/усетили, как сме се почувствали, от какво имаме нужда.
2. Уважение към всички замесени в процеса. Разбиране, че всеки заслужава уважение – и извършителите – също. То е основно човешко право и не зависи от поведението и действията ти. Разбирането, че поведението и действията са израз на дълбоко вътрешно страдание, нещастие, неудовлетворение, незадоволени нужди и са всъщност вик за помощ и невъзможност да се изразиш по друг начин.
3. Загриженост за всички. Тази загриженост се изразява в истинска неосъдителна заинтересованост за причините за нарушенията и в подкрепа към нарушителите да разберат, приемат и изпълнят своите задължения. Извършителят действително има защитено пространство, време и възможност да бъде чут, да сподели защо така е действал, от какво е имал нужда, как се е чувствал. Заедно с това – подкрепа да осъзнае ефекта от своите действия и да поеме отговорност.
4. Фокус към личната отговорност и към поемане на отговорност. Поемането на отговорност за действията, изборите и решенията и носенето на тази отговорност са ключов елемент в цялото демократично образование. Свободата на избор и действията върви именно с тази отговорност. Поемането на последиците от действията ни, осъзнаването им, осъзнаването на взаимосвързаността и как всичко, което правим, има ефект върху другите, осъзнаването на ефекта на действията ни върху другите е основна цел на демократичния образователен модел. Ежедневието в демократично училище е едно непрекъснато взимане на решения и избори – свобода, която не е свободия, защото върви ръка за ръка с отговорността. Правиш избори и взимаш решения и след това носиш отговорността за тях. И заедно с това – разбирането, че задълженията на нарушителите могат да бъдат тежки, но не бива да се превръщат в причиняване на вреди, а трябва да са изпълними.
5. Фокус не толкова върху нарушеното правило, а върху ефекта на действията върху останалите.
Целта на срещите е свързана не с „отсъждане“, а с предоставяне на възможности за пряк или непряк диалог между потърпевшите и извършителите.
Водени от тези принципи, появи се съвсем натурално и естествено да започнем да задаваме основно този въпрос – Какво да направим, така че да бъдат възстановени щетите? Какъв е най-добрият начин, по който можем да поправим стореното? Тези въпроси насочиха вниманието към работа в посока възстановяване на пострадалите и щетите, отговаряйки на техните нужди.
Всичко това се случва под шапката на една целенасочена ангажираност и участие на всички замесени в процесите, които се случват. Това е друг ключов елемент в демократичния образователен модел, който много естествено се проявява във възстановителната практика. Не можеш да си част от Училищната общност, без да си ангажиран в нея и да взимаш отношение в това, което се случва в нея – особено там, където пряко те засяга. Този принцип засяга в основата на модела и се интегрира във всички членове на Общността. Водещо в демократичното образование е, че всички са овластени да участват и да взимат отношение – на никого не е отнета тази възможност, никой не е лишен от правото си да участва. Именно и поради това всеки участва там, където го засяга, където е замесен, където има пряко отношение към случващото се. А когато става въпрос за нещо, което касае цялата Училищна общност – всички чувстват това и искат да вземат участие и отношение.
Практика
Как изглеждат тези принципи в практиката?
Училищната общност по време на Училищно събрание приема различни правила и споразумения за общото си съществуване и функциониране. Когато има нарушение на правило от някой – възрастен или дете, първата реакция – на някой замесен (пострадал или свидетел) е да даде мигновена обратна връзка към нарушителя като припомни наличието на това правило и се увери, че то не е забравено. Ако въпреки това нарушението продължи, се подава сигнал към комитета – група от хора, които се събират веднъж или два пъти седмично и фасилитират срещи за изговаряне и дискусия на нарушението. Провеждането на комитета е всъщност една такава среща – между извършител, ощетен, свидетели и всякакви замесени в ситуацията. Те са поканени да дойдат и да споделят. Това е среща между тях, в която фокус е да се дискутира какво се е случило, всеки да може да сподели как е изглеждало през неговите очи, как се е почувствал, от какво е имал нужда. От страна на извършителя това означава да потърси за себе си причините зад своето действие – от какво точно е имал нужда. Всичко това е възможно с добра фасилитация и задаването на точните въпроси.
Членовете на комитета се водят от три основни въпроса:
1. Кой е пострадал?
2. Какви са неговите нужди?
3. Кой носи отговорността за случилото се и е нужно да възстанови?
4. Как най-добре може да се поправи/възстанови?
Целта е да се случи „чуване“ и от двете страни и най-вече – „чуване“ от извършителя за ефекта на неговото действие върху останалите. Водени от убеждението, че зад всяко действие стои определена потребност, цел е и по възможност да се чуят и причините зад действието – неговите конкретни нужди. Този процес е силно обвързан с ненасилствена комуникация и няма осъдителен характер.
Следващият въпрос, който си задаваме е: Как да поправим/възстановим случилото се?
Даваме възможност на всички да дадат предложения. Много често самите извършители са тези, които дават предложения и търсят начини за възстановяване.
Най-лесни са случаите, в които има нещо счупено и повредено. Децата разбират идеално логиката на възстановяването и се свързват лесно с нуждата от възстановяване. Сами предлагат да поправят или възстановят. По-трудни са случаите с нарушения на правилата за ежедневно функциониране – да не се влиза с обувки в сградата, да се яде само на определени места, да се почиства и подрежда след себе си. Тъй като там „потърпевши“ от нарушението са цялата Училищна общност, там често идеите за възстановяване са свързани с обществено полезен труд – почистване на пространства, поправяне на нещо или друга дейност, която е в принос и полза на цялата Училищна общност.
Най-трудни за възстановяване са случаите, в които има физическо или емоционално нараняване. Има обида. Някои потърпевши само искат извършителя да разбере как са се почувствали – да ги чуе и да ги разбере. За тях организираните срещи, диалог и дискусия често са достатъчни за възстановяване на емоционалното равновесие, да успокояване, за получаване на усещане за безопасност. Други настояват за наказание. Често се чуват предложения за възстановяване, свързани с това извършителят да направи нещо, от което пострадалият да се почувства добре – да му донесе нещо сладко за ядене, да му купи любима храна или десерт, да му изпълни едно желание, да му измие чинията.
Понякога в такива случаи е нужно време, търпение и доверие в процеса на възстановяване – че дори и да не се случи от раз, дори и да не се случи веднага – нещо е започнало, поставено е начало, посято е семенце, което в един момент ще даде своя плод.
Ежедневието ни в Център за демократично учене вече шест години показва, че възстановителната практика дава много повече плодове, разбиране, емпатия и осъзнаване, отколкото осъждането, критикуването и наказанията. Тази практика, наред с медиаторните процеси, е пътят към едно по-здраво, по-спокойно и по-миролюбиво общество.
Възстановително правосъдие в България 