Д-р Даря Бориславова Уайт, носител на наградата Women and Gender Studies Feminist Scholarship Award към Джеймс Медисън Юниверсити за работата с „българските баби” и Outstanding Scholarship Award от катедрата по психология към Джеймс Медисън Юнивърсити за дисертацията й на тема „За радостта и благоговението: културен анализ в четири страни”.
В един слънчев следобед с приятели отиваме до Добърско. Тука Пирин, в който премина моето детство, се вижда отдалеко връх по връх. Спираме пред малката църква с голямото име: „Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Легендата говори за ослепените Самуилови войски, които намерили тук почивка и лек преди хиляда години. От силното слънце влизаме с поклон през ниската вратница. На тъмно очите свикват с багрите на множеството образи по стените. Ктиторски надпис – 1614 година. Странно и мистично място, където жените са добре дошли, жените светии: Света Петка, Света Домна, Света Катерина, Света Варвара, Света Юстина, Света Текла, Света Юстина, над трийсе женски образи!
Навън пием вода на изворчето. Казват, че водата лекувала всякакви болести по очите. Наплисквам очите си и се моля да прогледам. Разхождаме се из селото. Стигаме на пустия мегдан: на една пейка се седнали три жени в традиционни носии.
- Добър ден!
- Добър ден!
Канят ме да седна. Баба София, баба Катерина и баба Елена. Разказвам им защо съм дошла.
- Какво да ти река? Носишь им пшеница в училище, не знаят какво е. Как не знаете хлеба?! Времето се мени. Хората ле го менат?
Речеше ми мама: „Чедо, че изореш две ниви в гората.“ Изорах нивата, накарах воловете в селото, и си дойдох сама. Ние сме шест души жатвари. Не можем да я фатим на еднаш нивата. Като изкараме, караш права постата, да не е ту нанам, ту нанам: постата дели житото на половината. Затова го пише: „Права постата режала, с песните не запрела.“ „Тодора пуста мари, режала мома Тодора, на 300 души море, аргате.“
Песента в гората, това не може да го чуете, баба! Който обича историята, той помни. Некой рече: „Защо ми разправеш глупости?“ А некое рече: „Бабо, кажи!
- Тога се пеешее, ееее, като сме на нивата. Като чуеш жетварката да пее, цалия Балкан пее.
- „Жнала Вера два дена, до пладнина се жнала и пеяла, след пладнина все жнала и плакала.
Защо до пладнина жънеш и пееш, след пладнина жънеш и плачеш,
Либе ми е забегнало, девет годин ка го нема.
И да го видиш че го познаеш ле?
На гърдите белег“.
И той се разгърнал, открил гърдите…
- Това са истини.
- Я съм била чубанка, та се научих да свиркам. – Баба Катерина като свирна, писнаха ушите. Видях я млада и пъргава със стадото високо на Пирин.
- Докато туриш пръстите, докато оставиш тегата, овците бегали. Овците еднаж в неделета ги кърмещь с соль и трици.
Едни годлевчени чьеше да ме нападнаа. Я съм момиченце. И я като свирнах на соль, овците дойдоа. Не я знаят овците тая свирка, а едно време знаеха. Сега и овцата не знае, и младежта не знае.
- А преди какво беше тука? Вие сте били малки по време на войната.
- Тука имаше партизане фного, одея людето да им носаа ясте в гората. Но не беа убави времената.
- Оти сите същото го повтория: и партизаните и тия преди нишь?! Требваше да се покаже като слезоха от гората, че се борат за по-справедлив свет. Най-виновния накажи, по невиновните, не ги закачай, да покажеш, че ти си по-справедлив…
- И от партизаните е имало сигурно некои добри, които са били милостиви, не им е било угодно какво се върши..
- Вие, жените, не казахте ли нещо?
- Ние жените не сме се мешали…
- Бех на 12 години, хванали са ги и са в училището, вързани ръцете отзад, раменете опнати. Не стига, че ги обесиа в Разлог, но и ги мъчея. Едно дете имаше там и то им дава да пияа. Дойде един от жандармерията и изтури водата. Това човешко ле е?
- Исус Христос като го са разпнали му са дали гъба с оцет.
Замълчаха, всяка със спомените си. Времето се е смалило, виждам разпятието.
- Я като дойде 9 септември съм свидетел на кашмер, не иская в дедо Господ да се верува, накараа магарето вътре в църквата. Не давая да се оди в цръква. Не сам венчана нито я, нито децата. Мъжа беше партиец. Иди си избирай от комунисти и фашисти.
- Наште майки ни отгледаа.
Историческа и колективна травма в България
В историите на жените от Добърско се забелязват огромните промени по време на войната и последвалите години на тоталитаризъм в България. Една аграрна страна, която прецъфтявала до този момент, хора, свързани със земята и житото, толкова близки до поезията на Ботев – „жетварка пее нейде в полето“, били изправени пред разделение на човешкото в човека, общността, вярата. Елементарните междуличностни взаимоотношения са изгубени, детето е носител на истинското и чистото, докато управляващите са забравили човека в себе си. Описаните събития са събития на национална, лична травма. Травмата е едно разтърсващо събитие, което се изживява моментно или е повторяемо сътресение и натиск, мълчание, страх и вътрешна парализа, физическа загуба, променено усещане за света и себе си, загуба на смисъл.
Такива събития преобръщат живота ни наопаки. Те са като земетресения, които разтърсват основите на света, в който сме живели. Едно такова събитие или поредица такива води до душевна парализа, думите нямат смисъл, чувстваме се беззащитни, малки и изгубени, докато злото е вездесъщо. Опитваме се да избягаме или да се отбраняваме, или гневът в нас расте. Насочваме го към себе си в усещане за непоносим срам и тежка вина или страшни образи на унижението и смъртта на другия създават илюзията за някаква сила. Злото става част от нас, научаваме се да живеем с него, да му измисляме нови имена, да го крием под какви ли не други емоции и преживявания и теории, за да го неотрализираме, докато то продължава тихо да работи дълбоко в нова форма и вид.
Събитията описани от бабите е Добърско не са чак толкова далечни. Грубостта и простащината са част от ежедневието и от политическите процеси. Авторитарното управление продължава. Само преди няколко години, докато Варна протестираше и интелектуалците в България се дистанцираха и мълчаха, на Запад се чу едно глухо ехо от това, което се случва. Статия в ББС отрази новините със снимка на православен свещеник и миряни палещи свещи и заглавието: „България се моли за края на самоубийствата и отчаянието.” Седем изгоряха тогава – не е ли това изрод на българска митология – без саможертва и жертва на човешки живот прогрес няма, затова в мостовете са вграждали жени, това е част от ДНКто на израслите тук. Откъде такова отчаяние?
Дефиниция на травмата
Думата травма е от гръцки произход и означава “рана”. Нараняването може да е психологическо, физическо, емоционално, умствено, или духовно. Психологът Дюран нарича това нараняване – нараняване на душата. Вътрешното нараняване води до омраза към себе си и/или другия и действия които продължават да ни нараняват или нaраняват другите около нас. Една цяла група хора носи в себе си резултата от 45 години мълчание. Когато ние всички сме под въздействието на това, което се е случило, тогава травмата е историческа, унаследена, колективна и продължителна.
Според дефиницията на Дюран наранената душа е следствие от лична или групова вреда от катастрофално историческо събитие или събития на оказан тоталитарен натиск, който отзвучава в следващите поколения. Историческата травма е душевно нараняване, което води до вътрешно насилие над душата и разграждане на личната идентичност. Появява се желание да се разруши, това което е потъпкано чрез себе-омраза, насилие и/или обезценяване на другите.
Избраната травма се празнува в празниците на народа, в църковните празници, тя е израз на идентичност и вътрешна цялост – празнуваме заедно, спомняме си. Но понякога това постояно въртене не води до нещо ново, то е кръг в който се въртим, в който също се делим на ние и другите.
Историческата травма комунизъм отне усещането за значимост на индивидуалната свобода, идентичността на хората, вярата в нещо извън идеологемите. Нашето наследство –личното, от семейството, от градчето, в което сме израсли, продължава в поколенията.
Когато се случи нещо на един човек естествената реакция е другите да се притекат на помощ, ако страда една махала помага града, ако пострада града, ще дойдат отвън. Но когато бедствие сполети една държава, тогава всеки започва да пести, да оцелява, тогава говорим за колективна травма. Травмата в човека е отговорена в другия и се препредава – ако и двамата сме травматизирани, взаимоотношението ни започва да се основава на някакво усещане и изкривено виждане на другия, не на истината. И когато травмата е преживяна десетилетия, тогава тя става хронична, част от ежедневието, почти незабележима.
Травмата е като високо напрежение ток. Вече получено, то търси място, отдушник, то се насочва вътре в човека или изтласква срещу другия. Четиридесет и пет години тоталитаризъм доведоха до системното разрушаване на личност, общност, взаимоотношения. Травмата е не само видимият процес, за който говорим, тя буквално действа на ниво гръбначен, главен мозък, ляво-дясто полукълбо, неврон.
Травматологични процеси
Преживяното насилието предизвиква усещания за гняв срещу себе си или другия. Всеки път реакцията е първо физиологическа – учестен пулс, изпотяване, шок, треперене. Странно е как този тип реакции се повтарят и в бъдеще с хора, изживяват се наново. Следва паниката – какво стана? Какво мога да направя?
Защо аз? Мълчанието е най-доброто средство да се оцелее, потискане на скръбта и страховете. Чувствата са дълбоко покрити, до степен в която са трудно разпознаваеми. Поговорката “наведена глава сабя не сече” работи добре в комунизма, а и последвалия капитализъм. Но как да се справим с болката, срама, огромната вина, чувството за отговорност, безсилието, тревожността, страха, самотата, провала, безнадеждността? Къде да отидем за утеха? От време на време усещането за справедливост надделява, гневът прелива, хората се събират на площадите, искат промяна, и накрая се уморяват и си тръгват, цикълът на жертвата се завърта и продължава да се върти.
Цикълът на гняв към другите е версия на комунистическия идеал. Ние срещу другите, създаване на окарикатурен или очернен образ на другия и използване на всички средства – изселването, лагерите, убийствата. В България това е добре позната динамика все още: агресията по пътищата, в училищата, по време на избори е част от тази автоматична нервна реакция, която не умее да вижда нито другия нито себе си.
Излизане от цикъла на жертвата
Излизането от цикъла на жертвата и насилието започва с осъзнаването, признаването и споделянето на цялата истина за това, което се е случило. Това е най-трудната част на процеса, защото срама от случилото се води до естествено желание да се премълчи и да се продължи напред. Ако се опитаме да приемем злото бързо, като се надяваме да избегнем казването на цялата истина за преживения ужас, гнева в нас и дълбоката скръб, тогава ремисията е видима, но вътре възпалението продължава. Изцелението е бавен процес. Казването на истината отваря старите рани, които сме отричали, води до повече гняв, преди истинската скръб да доведе до чудото на приемането и вътрешния мир. Да си казваме какво трябва да изпитаме, как да се държим и какви да сме прекъсва процеса на изцеление.
Докато сме държали в мълчание тежкото минало, сме затворили и радостта, единството с другите и връзките на любовта. Казването на цялата истина показва на яве лъжите, измамата, манипулацията, лицемерието, които са ни държали в робство. Истината и благодатта се преживяват в срещата един с друг и историите, които споделяме. Когато получим милост, може да приемем другия и да дадем милост.
В Добърските бабите процесът е завършен, чрез мъдростта на своята възраст и времето те са достигнали до прозрение и състояние на приемане. Този процес е нужен на общността, за да може да се преодолее травмичната реакция към миналото и да се освободи настоящето. Това ще е тема на бъдещи публикации и дискусии, за които е нужда общност, такава каквато възстановителната общност в България е в състояние да започне и създаде.
Общността като градина: Упражнение за работа в групи
Възстановителното правосъдие в България е под въздействието на световни процеси и опит събран в други държави. Едни от първите опити за процеси на кръга са в обществата на канадските индианци, където груповата травма е довела до разпад на семейството и висок процент на домашното насилие. Българската общност в същността си реагира като травмирана в следствие на авторитарното управление на социализма и неуспялата демокрация.
Целта на презентацията е да покаже нагледно как работи една травмирана общност. То е място хората да споделят един с друг изживеняното минало и да могат заедно да го осмислят. Включени са елементите на груповата работа като посока за бъдещи подобни групи, които могат да бъдат организирани от участниците в други ситуации специално на територията на България.
1. Градината:
Раздайте пет-листни цветя на участниците. Кажете им да запишат пет най-важни за тях хора, неща, ценности в живота. Нека всеки сподели техните най-важни неща и да залепи цветето на черната дъска, където цветята образуват градина. Някои от споделените неща в нашата група бяха семейството, любими хора, книги, ценности.
Попитайте участниците какви според тях са споделените ценности на новообразуваната общност. Нашата група сподели желанието да гради мирно общество, където хората са свързани помежду си, съществува хармония и съпричастие.
2. Буря
Кажете на участниците, че един ден вихрушка мина покрай мястото, където растеше тяхната градина и след това веднага смачкайте цветята, като скъсате някои или ги отлепите от групата.
Попитайте участниците каква е била тяхната първосигнална реакция? Какво мислят? Какво чувстват? Какво чувстват към Вас след като сте скъсали цветята? Реакцията на нашата група беше моментална, усещане за безпомощност, гняв, срам. Една от нас искаше веднага да пристъпи към промяна и да залепи отново цветята на дъската.
Какво се случи с предишното мирно общество? Как са засегнати отделните членове от бурята? Как се е променило тяхното ежедневие и плановете им за бъдещето? За нас като група осъзнаването, че ние сме част от точно такова общество, че се опитваме да лекуваме стари рани, че това което се е случило действа на абсолютно всички, не само на пряко засегнатите, беше споделено.
3. Нов растеж
- Най-вероятно естествено във всяка група има лидери, които ще се появят веднага и ще искат да поправят нещата. Оставете няколко човека да се доближат до дъската и да започнат да поправят щетите като върнат някои от падналите цветя и залепят скъсаните. Няколко човека в групата веднага станаха да изгладят с пръсти смачканите цветя и да залепят скъсаните.
- Попитайте участниците как сега според тях общността се е променила, какво е загубено и какво е спечелено. Как може тази общност да осмисли случилото се?
Изброените дефиниции могат да се използват за продължение на дискусията в избраната от вас група:
Дефиниция на травмата: От книгата на Джудит Хърман: Травма и възстановяване: от домашно насилие до политически терор: (1992) „За разлика от обикновените нещастия, травматичните събития по принцип са свързани с опасност за живота и целостта на тялото или са близки лични срещи с насилието и смъртта. Те конфронтират човешкото същество с крайностите на безпомощността и терора и предизвикват катастрофални реакции… травматичните събития са необикновени, не защото рядко се случват, а защото поразяват обикновените човешки адаптации към живота.“
Източници на травма:
- Зло човешко намерение
- Случайно човешко нараняване
- Природни бедствия
Характеристики на травмата: силен страх, безпомощност, загуба на контрол и заплаха от унищожение.
Категории
Историческа/трансгенеративна травма
Лично и/или групово страдание, следствие от катастрофални исторически събития и потисничество изпитани през поколенията.
“Душевно нараняване” което води до интернализирана опресия на себеподценяване и желание да се разруши това което е намразено чрез нараняване на себе си, насилие и/или обезценяване на другите.
Различни видове травма – като война, бедност, влияние на глобалните промени в климата, превръщане в жертва.
Кумулативна/натрупана травма – Обхваща дълги периоди от живота на определен човек.
Общностна/споделена травма – травмата е изпитана в различна степен на въздействие от всички членове на групата.
Избрана травма – наВамък Волкан. Национални и местни общества избират събитията, които да увековечат и празнуват заедно, по този начин определят моментите на слава и страдание/травма, които продължават стари разделения и неприязън.
Екологична травма – замърсяване, сеч на плочи гори, суша, пожари
Възстановително правосъдие в България 
Трябва да влезете, за да коментирате.