На 21 април 2018 година се реализира идея породила се в разговор „на кафе“. Три изключително различни личности , познаващи се бегло, но събрани от обща идея, философия и страст създадоха възможност за „разширяване“ на кръга от съмишленици. Опознаване и надявам се ползотворно бъдещо сътрудничество.
Конференцията „Преосмисялне на престъплението и наказанието“ вече отмина, но си мисля, че от нейното провеждане ще се роди нещо красиво и пълно с живот – общност на практикуващите възстановителни практики.
Тримата, които след един разговор през Ноември 2017 смело тръгнахме да организираме тази възможност сме:
проф. д-р Добринка Чанкова – преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Юрист с дългогодишна изследователска и преподавателска практика, именно в полето на възстановителното правосъдие. Разбира се, съвсем естествено нейният фокус е законодателството и възможностите, които дават неговото подобрение за разгръщането на тази философия в правния свят и особено в нашия национален контекст.
д-р Румен Петров, психиатър, психотерапевт, преподавател в НБУ. Неговите интереси са изключително свързани с травмата и общностите. Социалното. Опитността и практиката му в работата със страданието прави възможно претворяването в действие на едно мирно отношение и сензитивност към другия. Способност да стоиш отворен за другия и да чуваш и неизказаното в това страдание.
И накрая аз, Елена Евстатиева – дълги години самоизолирала се в своята работа в затворите, като представител на PFBulgaria. Опитността ми в полето на възстановителното правосъдие идва именно от там и обученията получени от световната асоциация на PFI. Светът на затворите ми даде възможност да се докосна истински до силата, но едновременно с това и до крехкостта на човешкото същество. До способностите му да наранява, но и да се трансформира. Затворите са не просто друга реалност. Те са тази реалност, в която никой не иска да попада. Там всичко е „черно-бяло“, страданието е ежедневие и лесно може всеки човек да тръгне към дъното. Ако има и най-малка светлина, тя пък е толкова ярка, че напълно може да заслепи и малкото здрав разум, който е останал, за да те придвижи към нормалността.
В това съ-творено пространство за „Преосмислянето на престъплението и наказанието“ ни придружиха още 27 човека от различни области, с различна подготвеност и с огромно любопитство, откритост и добронамереност. Говорителите, които осмислиха конкретни зони от практиките на възстановителното правосъдие придадоха яснота относно случващото се у нас: Вергиния Мичева – Русев, проф.д-р Добринка Чанкова, Андрей Момчилов, Елена Евстатиева, Малина Славова, Проф. д-р Нели Петрова.
Презентацията на Белинда Хопкинс за възстановителното правосъдие в училище, съвсем естестевно бе една от най-очакваните от програмата. Борбала Фелеги от Унгария пък даде малко повече спокойствие в това, че нищо драматично няма в нашето „бавно“ и трудно развитие и прилагане на възстановителните практики.
Издателство Сиби също имаше своят малък кът за книгите на Нилс Кристи – най-мощният европейски глас в областта на възстановителното правоъсие и носител на една от концепциите в тази област.
Участниците представиха авторски книги, материали за дейности и практики.
Споделено бе доста, но и малко. Много теми останаха извън фокуса ни, много хора, носители на практики от страната не успяха да се включат. Вярвам, че най-доброто предстои, защото добрата среща винаги е най-добрата причина за следващата такава.
Очаквайте в следващите дни информация за резултатите от финалният кръг – дискусия в конференцията, в която се взеха решения свързани с изграждането на национална платформа за възстановителното правосъдие.
До нови вълнуващи срещи!
Елена Евстатиева
Възстановително правосъдие в България 
Трябва да влезете, за да коментирате.