Настоящото описание е извадка от лекция на Daniel Van Ness, изнесена на Юбилейната конференция на „PFBulgaria – общност за помирително правосъдие“ на 11.11.2015г. в София.
Директор на Център„Правосъдие и Помиреине“ на Prison Fellowship International Даниел Ван Нес е един от водещите световни експерти по Възсатновително правосъдие. Той е привлечен и участва в дейността и екипа на PFI преди 30 години, когато започва изграждането на Центъра за“ Правосъдие и помирение“. Дан, участва в създаването на Sycamore Tree Project®, програма за подобряване на информираността /осъзнатостта на жертва и правонарушител, която сега се провежда в затворите на 34 държави. Също така е лидер на коалиция от НПО, които описват и успешно лобират адаптацията на Основните принципи на ООН за пdлзването на програми на Възстановителното правосъдие в наказателни дела. Дан е автор и редактор на няколко книги, включително и на „Възстановяване на правосъдието: Въведение във Възстановтиленото правосъдие“. През 2013т., получава наградата „John W. Byrd Pioneer„ за принос в развитието на ВП, награда на NACRJ (National Association of Community and Restorative Justice.)
„Може да се изненадате, като научите, че няма една общоприета дефиниция за възстановително правосъдие. Вместо това има три сходни, но отличаващи се концепции. Те се припокриват в значителна степен, но също имат и важни разлики. Те са възникнали от различни предизвикателства, свързани с ограниченията на съвременното наказателно правосъдие.
Първото предизвикателство е следното: ако престъплението нанася вреда на жертвите и общностите, тогава правосъдието трябва да поправя тази вреда. Но вместо това системата на наказателното правосъдие сякаш е твърде заета да причини еквивалентна вреда на престъпника (възмездие) или пък да направи така с него, че да бъде по-малко вероятно той или тя да причиняват още повече вреда в бъдеще (задържане или реабилитация). Така първата концепция за възстановително правосъдие, за която се застъпват Уолгрейв и други, се фокусира върху поправянето на вредата, причинена на жертвата и общността. Обществото носи отговорността да изисква – и да помага – правонарушителите да компенсират вредата и, когато извършителят не е известен, да помогне на жертвата да се възстанови по други начини.
Може да кажем, че това е “поправящата” концепция на възстановителното правосъдие, защото тя се фокусира върху поправянето на вредата, причинена от престъплението.
Второто предизвикателство към съвременното наказателно правосъдие беше отправено от Нилс Кристи. Той изказва твърдението, че престъплението е собственост и по право принадлежи на жертвата и извършителя. Но държавата е “откраднала” престъплението и затова тя, а не жертвата и правонарушителя, решава какво трябва да се направи в случая. И така, второто определение за възстановително правосъдие се съсредоточава върху даване на глас на жертвите и престъпниците в решението какво да се случва. Както Уахтел и Макколд казват, правосъдието се въздава най-добре с хората, не на тях или за тях. Има множество начини, по които да се постигне това включване, но очевидният начин е да се срещнат страните чрез възстановителна медиация, конференции или кръгове, за да намерят решение.
Можем да наречем тази концепция на възстановителното правосъдие “концепция на срещите”, защото събира страните във фасилитирани срещи.
Забележете, че възстановителната среща, като например медиация между жертва и извършител на престъпление, обикновено включва дискусия за това как да бъде поправена вредата, нанесена на жертвата. Така “концепцията на срещите” може да включва и идея за поправяне. Но обратното не е непременно вярно – можем да приложим “поправящата” концепция, дори когато жертвите и извършителите не са готови, склонни или способни на среща. Например, извършителят може да плати компенсация на жертвата и без да се среща с него/нея. И ако извършителят не е известен, “поправящата” концепция би ни насърчила да осигурим подкрепа за жертвата чрез официалните институции или чрез неправителствени организации.
Следователно “поправящата” концепция за възстановително правосъдие има потенциал за по-широко приложение от концепцията “на срещите”.
Третото предизвикателство към наказателното правосъдие е също и предизвикателство към другите две концепции за възстановително правосъдие. Как бихме могли да говорим за справедливост след престъплението, без да се обърнем към причините за престъплението?
Третата концепция за възстановително правосъдие, това, което бихме могли да наречем “концепция на преобразяването”, е най-амбициозната от трите. Според този възглед, популяризиран от Морис и други, целта на възстановителното правосъдие не е просто да поправя, но и да преобразява – индивидите, взаимоотношенията и структурите. Тази идея е изпъкнала вследствие на факта, че мнозина сред жертвите и правонарушителите преживяват различна степен на преобразяване по време на възстановителните срещи. Те извървяват пътя от страх и враждебност спрямо другата страна до разбиране и понякога дори съпричастие и приемане. В действителност някои откриват, че антагонистичните взаимоотношения, съществували преди срещата, са се изменили в посока на приятелство към края на срещата. Иначе казано, те са били преобразени.
Всяка от тези три концепции обхваща важни елементи на възстановителното правосъдие. Надявам се виждате как те си приличат, но имат и важни разлики.
И така, що е то възстановително правосъдие? Предполагам, че съществуващите дефиниции общо взето загатват за всяка от тези три концепции, но се различават по това на коя от тях дават приоритет.
Дефиницията на възстановителното правосъдие, която Prison Fellowship International използва, е следната: възстановителното правосъдие е теория на правосъдието, която набляга на възстановяване на вредата, причинена от престъпното поведение. Това се постига най-добре, когато самите страни, засегнати от престъплението, си сътрудничат и когато това се случва, може да доведе до преобразяване на личностите, взаимоотношенията и структурите.
С други думи, това е поправящата концепция, която отчита, че най-добри възможности за поправяне на вредите има, когато страните се срещнат, за да обсъдят как да стане това. Когато това се случи, има възможност за преобразяване. Възстановяването е първи приоритет, срещата е средство за постигането му, и преобразяването е възможен резултат.“
Възстановително правосъдие в България 