Как определяме дали и до колко една практика е възстановителна?

И равнозначни ли са Възстановителните практики на Възстановително правосъдие?

В този блог, са представени основните практики на възстановителното правосъдие и краткото им описание, като съдържание. Разглеждането им показва, че тяхното прилагане, почти няма ограничения относно контекста, в който се реализират: организация /институция или  група; насоченост към една или повече от заинтересованите страни; законодателна рамка; традиционна общностна култура (затворени малки общности, запазили традициите и отношенията си, типични за етноса и региона, който населяват ) или градска мултикултурална среда, типична за модерното общество.

Ограничението, което се въвежда е по същество – касае набор от елементи, които поставят  дадена практика, във Възстановителния континиуума между потенциално възстановителна  или изцяло възстановителна. За да няма объркване и смесване между Възстановителното правосъдие и разнообразните практики и полета на прилагане, в поредица от статии  ще обърнем поглед към две основни определения и ще разгледаме няколко подхода, когато описваме практиките и се опитваме да ги класифицираме по признак „типични / принадлежащи“ на Възстановителното правосъдие или не.

Да започнем от определение за възстановителните практики

Според определението, дадено в wikipedia и, което ми се струва достатъчно добро, възстановителните практики са социално познание, което интегрира разработки от различни научни дисциплини и области – образование, психология, социални дейности, криминологията, социологията, организационно развитие и лидерство – с цел изграждане на здрави общности, увеличаване на  социалния капитал, намаляване на престъпността и противообществените прояви, поправяне на нанесените вреди  и възстановяване на отношенията.

Ted Wachtel основателят на International Institute for Restorative Practice ги описва като „начин, хората да имат повече глас и избори, за нещата, които ги касаят в ежедневието, в замяна на което те  поемат и повече отговорности“

Социалната наука за възстановителните практики предлага една обща нишка, обединяваща изследвания и практика в различни области като образование, консултиране, наказателното правосъдие, социални дейности и организационно управление. Често обаче, изследователите и практикуващите в отделните полета не познават работата на своите колеги и поради назоваване на сходни или идентични практики с различни определения, не се „срещат“ помежду си. 

Примери за термини от различни области, които   (отново в wikipedia) „попадат под рубриката на възстановителните практики са: В сферата на наказателното правосъдие фразата, която се използвана е „възстановителното правосъдие“; в социалната работа разпространения  термин е „овластяване„; в образование се говори за  „положителна дисциплина„, или „отзивчива класната стая„; и в организационно лидерство за „хоризонтално управление„ . Социалната наука на възстановителните практики признава всички тези перспективи и ги включва в своя обхват“.

Това, което очевидно обединява всички области и практики е поправянето, укрепването и развитието на отношенията, както между отделни членове на общността, така и в цялата общност / организация / група. Или, както един водещ на семинар по ВП, част от Конгресът на PFI през 2007 обобщи: „ако се занимавате с решаване на конфликти, то вие със сигурност прилагате практика от възстановителното правосъдие. Независимо как наричате вашата практика, ако в края на Вашата интервенция, страните са удовлетворени и могат да продължат напред заедно, да общуват и да се развиват съвместно в общността, то отношенията са възстановени, мирът в общността е възстановен“

Разбира се, Възстановителното правосъдие е отвъд методите и техниките за решаване на конфликтите. То е философия. Но този пример е съществен, защото илюстрира един от най-важните критерии, относно определянето на една практика, като практика на възстановителното правосъдие или като потенциална възстановителна практика. А именно „срещата“ между страните след възникването на конфликта и нанесените от него вреди / щети. Понякога тази среща може да е възможна само след час – два или ден, понякога могат да са необходими години. Целта на срещата е лечение, разбиране, осъзнаване, поемане на отговорност и поправяне на стореното (до колкото е възможно).

От гледна точка на произхода, Възстановителните практики имат своите корени във възстановителното правосъдие, неговите ценности и философия. От гледна точка на прилагането, те са неограничени като поле и могат да бъдат открити извън пределите на наказателното правосъдие.  Прилагат се формално и неформално, могат да бъдат част от законодателства или политики, или просто традиция, продължена и в модерното общество.

Типичните възстановителни практики, работят за посрещане нуждите на всички заинтересовани страни, работят за тяхното лечение, отнасят се равнопоставено към всяка една от страните, демонстрират към всеки уважение, доверие, грижа и зачитане. Типичните възстановителни практики осигуряват сигурна среда, в която страните да се срещнат и посрещнат своите нужди породени от престъпно поведение или конфликт. Изходът е възстановена мрежа на отношенията. 

Ето и една лична история. Видео със споделянето на   Katy Hutchison, един от най-продаваните автори и застъпници на Възстановителното правосъдие.