Въвеждане на възстановителното правосъдие в Северна Ирландия. Част I


Този текст е резултат от участието ми в проведената на 02.10.2018г., в СУ „Св. Климент Охридски“ публична лекция „Modus operandi на възстановителното правосъдие с деца” и презентациите на Тим Чапман, Председател на Европейският форум за възстановително правосъдие (EFRJ) и Хю Кемпбел. И двамата са преподаватели в Университета „Ълстър” в Белфаст. Организатори на събитието бяха Магистърската програма „Социално-възпитателна и пробационна дейност с правонарушители“ към ФНПП и Института по социални дейности и практики (ИСДП).  Повече за самото събитие търсете на страницата на ИСДП

Чутото в изложението на Тим Чапман ме върна към някои ключови въпроси, които през изминалото лято  бяха поставяни към мен: Кога става възможно възстановителното правосъдие (ВП)?; Възможно ли е въобще?; Дорасло ли е българското общество за него?.

Отговорите ми винаги бяха свързани с две възможности:

  1. ВП изглежда като единствена алтернатива за помирение в обществото след кризи и кървави конфликти засягащи всички граждани на това общество. Примерите за подобен процес са: периода след падането на Апартейда в ЮАР, омиротворителния процес след геноцидът в Руанда, все още продължаващото възстановяване на засегнатите страни от Войната в бивша Югославия.
  2.  ВП изглежда  най-приемливата възможност за въздаване на справедливост за едно зряло общество, което е с грижа за благополучието на всичките си членове, сензитивност към страданието на засегнатите, потърпевшите и дори на извършителите. Общество, което не се нуждае от „пропадане до дъното“, за да осъзнае необходимостта от един възстановителен законодателен дух и възстановяване на отношенията (мирът) в обществото.

Пътят на повечето държави към едно Възстановително законодателство изглежда „като, че ли“ да минава по пътя на „зрелите общества“, постепенно осъзнаващи нуждата от нещо повече от едно наказание. Минава през постепенното адаптиране и въвеждане на добри възстановителни практики, доказали ефективността си: в индивидуални случаи или в общностни конфликти. Парадоксът обаче, в този така „естествен процес“ в „зряло-то общество“ е, че вярата и убедеността за смислеността на тези практики минава през страданието и доказателствата за ползите от тях, именнно от примера на преминалите през най-тежки кризи национални общества или през шокиращи индивидуални случаи на насилие и страдание, показатели за „дъното“. 

Настоящият текст е провокиран от лекцията на Тим Чапман, следва структурата на неговото изложение, но ползва различни източници. Причинта за това е липсата на запис от изложението и оригиналната презентация. Историческата част тук е разширена, за да се добие по-ясна представа за състоянието на обществото и отправната точка на въвеждането на възстановителни практики в Северна Ирландия.  Там където е възможно, източниците са посочени с вградени линкове в самият текст, а другите са посочени в края на текста.  

 Северна Ирландия

е една от четирите съставни части на Обединеноното Кралство. Има население малко над 1,5 милиона души, площ 14 130 кв.км., граничи с Република Ирландия. Основни езици – английски и ирландски. Самото име на държавата се изписва по различен начин: Northern Ireland на английскиTuaisceart Éireann на ирландскиNorlin Airlann на ълстърски скотски.  (данни wikipedia). Северна Ирландия събира в себе си шест от деветте части на провинция Ълстър – Антрим, Арма, Даун, Лондъндери, Тирон, Фермана, Кавън, Донигъл, Монахан, като последните 3 не са част от нея. Столицата Белфаст е най-големият град в Северна Ирландия (втори на острова), както и най-обширната градска местност в провинция Ълстър.

И макар определяна като  „едно малко съкровище“ от туристическите сайтове, Северна Ирландия е огнище на множество етно-политически конфликти между самоопределящите се като ирландци – католици, и самоопределящите се като британци – протестанти. Корените и основанията за  тези конфликти могат да се проследят до Средновековието, но в най-новата история на страната, техните прояви са свързани с желанието на  католиците Северна Ирландия да се събере с Република Ирландия, противостоящо на желанието на протестантите страната да остане част от Обединеното кралство, заради което първите са наричани „националисти“, а вторите „юнионисти“.

Интересен е фактът, че конфликтите между протестанти и католици, през последните 30-40 години, се наричат „Проблемите“ като това определение е било използвано преди това и във връзка с войните на Трите кралства от XVII в., както и за описването на ирландския революционен период в началото на ХХ век. Дали, защото Обединеното Кралство възприема този конфликт като вътрешен проблем за Северно-Ирландската общност, или поради друга причина, не знам. Със сигурност броят на жертвите и последиците от този конфликт надхвърлят личното ми разбиране за „проблеми“, както и не произхождат и не принадлежат само от –  и на- тази територия.

Кратката историческа справка за последните 40 години показва следото: 

„През 1969 г. започват репресии, които довеждат до намаляване на сигурността и през 1972 годна (годината на „Кървавата неделя“) правомощията на парламента и правителството на Северна Ирландия са прекратени и е въведено пряко управление на британското правителство. Това управление продължава до 1999 г. с кратко прекъсване през 1974 г. През август 1994 г. ИРА обявява „пълно прекратяване на военните действия“. Лондон приема да започне преговори за връщане на властта в ръцете на ирландците. Те започват през юни 1996 г. и приключват на 10 април 1998 г. с подписване на споразумение, наречено в последствие „Споразумението от Разпети петък“.

Изборите за първата Северноирландска асамблея са проведени на 25 юни 1998 година, а за първи път правомощия са дадени на новата Асамблея и на Изпълнителния орган на 2 декември 1999 г. Противоречия между партиите, възникнали основно във връзка с изземането на оръжията, възпрепятстват работата на Асамблеята и през октомври 2002 г. правомощията на Изпълнителния орган и Асамблеята са прекратени. В резултат на направеното на 28 юли 2005 г. заявление за прекратяване на въоръжената кампания от страна на ИРА преговорите са възобновени. Преговорният процес довежда до поставено от Лондон условие: до 24 ноември 2006 г. двете основни северноирландски политически партии да са постигнали съгласие за образуване на „полуавтономно“ правителство. Резултатите от преговорите позволяват да се пристъпи към възстановяване на Асамблеята и Изпълнителния орган, което става на 8 май 2007 г.“ (bg.wikipedia)

Пострадали

Според данни на CAIN (Conflict Archive on Internet), позициониран в Университета в Ълстър,  който поддържа списък на всички загинали по години,  в резултат на „Проблемите“, в периода от 1969 до 2001 г. са били убити 3,532 души. От тях 3 489 са убити между 1969 -1998 г.  Според книгата „Lost Lives“ (David McKittrick et al. Lost Lives: The Stories of the Men, Women and Children who Died as a Result of the Northern Ireland Troubles. Random House, 2006. pp. 1551–54.) загиналите са 3 720 души, от 1966 до 2006 г. От тях 3,635 са убити между 1969 и 1998 г. Съществуват съобщения, че 257 от жертвите са били деца на възраст под седемнадесет години, представляващи 7,2% от общия брой на жертвите през този период.(Muldoon, Orla T. (2004). „Children of the Troubles:The Impact of Political Violence in Northern Ireland“. Journal of Social Issues) Други доклади сочат, че по време на конфликта са убити общо 274 деца под осемнадесет години.

В „Политиката на антагонизма: Разбирането на Северна Ирландия“, Брендън О’Лиъри и Джон Макгари посочват, че „почти два процента от населението на Северна Ирландия е било убито или ранено чрез политическо насилие […] Ако еквивалентното съотношение на жертвите към броят на населението бъде пренесено за Великобритания, то през същия период биха умрели около 100 000 души, а ако е имало подобно ниво на политическо насилие в САЩ, броят на смъртните случаи би бил над 500 000.“ Използвайки това относително сравнение със САЩ, анализаторът Джон М. Гейтс предполага, че както и да се нарича този конфликт (моя бел: вероятно има предвид определението „Проблеми“), то той определено не е „конфликт с ниска интензивност“.

През 2010 г. се изчислява, че 107 000 души в Северна Ирландия са претърпели физическа травма в резултат на конфликта. Въз основа на данните, събрани от Статистическата и изследователска агенция на Северна Ирландия, Комисията за жертвите изчислява, че конфликтът е довел до 500 000 „жертви“ само в Северна Ирландия. Комисията определя  като „жертви“ тези, които са пряко засегнати от „опустошение“, „физическо нараняване“ или „травма“ в резултат на конфликта [Simon Cunningham. „Troubles created 500 000 victims says official body“, The Irish News, 27 September 2011.] Данните и цитатите са превод от https://en.wikipedia.org/

Социални последици

Влиянието на конфликта върху обикновените хора в Северна Ирландия е сравним като ефект с бомбените атаки над Лондон, по време на Втората Световна Война [ Dervla Murphy. A Place Apart. Penguin Books, 1978, p. 134]. Стресът, породен от атентатите, блокираните пътища, контролните пунктове за сигурност и постоянното военно присъствие има най-силен ефект върху децата и младите хора. Съществува и предположението, че местните паравоенни групировки са навлизали в собствените си общности с насилие и заплахи за „отвличания“, както и наказания, налагани за различни предполагаеми нарушения [Sarah Nelson. Ulster’s Uncertain Defenders: Protestant Political, Paramilitary and Community Groups and the Northern Ireland Conflict, 1984, Belfast: Appletree Press. p. 126.]. (Данните и извадените цитати са превод от https://en.wikipedia.org/ )

Ехото от тези конфликти още се „чува“ на Острова и едва ли скоро ще отшуми.

Родените през 70-те, помним колко често новинарските емисии в България съобщаваха за поредния кървав атентат на ИРА или действията на армията на UK в Северна Ирландия. За родените през 90 – те и след това, включвам препратка към филмът „В името на Отца“ (с номинации за Оскар през 1994-та, в 7 категории), за да си представят атмосферата в обществото – в Северно-Ирландското и в Британското, като цяло.

 

От култура на насилието към омиротворяване

Приема се, че омиротворителният процес в Северна Ирландия започва с подписването на споразумението известното като „Споразумението от Разпети Петък“ (1998г.). Макар този процес да продължава и до днес, това което изначално предприемат различните общности и това което попада в центъра на Споразумението е „промяна на съществуващата култура на насилие“.  В центъра на общественото внимание са: Правосъдие, основано на правата на човека, Равнопоставеност, Приобщаваща демокрация и Реформа на системата на наказателното правосъдие.  Лидери на движението за промяна на културата на насилие и помирение стават бивши бойци от паравоенните формирования, участвали в конфликта, бивши затворници, доброволци работещи в общностите. В резултат на обсъждането и общественото желание да се спре процеса на насилие, се намаляват наказанията над осъдените от паравоенните формирования, като знак за промяна на културата на насилие.

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПОДПОМАГАНЕ

(Въвеждащият текст от Споразумението от Разпети петък)

1. Ние, участниците в многопартийните преговори, вярваме, че споразумението, което сме договорили, предлага истинска историческа възможност за ново начало.

2. Трагедиите от миналото са оставили дълбоко и трудно поправимо наследство на страданието. Никога не трябва да забравяме тези, които са загинали или са били ранени, и техните семейства. Но най-добре можем да ги почетем с ново начало, в което ние твърдо да се посветим на постигането на помирение, толерантност и взаимно доверие, както и осигуряване на защита и спазване правата на човека за всички.

3. Ние се ангажираме с партньорство, равенство и взаимно уважение като основа на отношенията в Северна Ирландия, между Север и Юг, между тези острови. 4. Ние отново потвърждаваме пълният си и абсолютен ангажимент за прилагането единствено на демократични и мирни средства за разрешаване на политическите ни различия и се противопоставяме на всяко използване или заплаха за ползване на сила върху и от други,  свързани с налагането на политически цели, независимо дали по отношение на това споразумение или друго. 5. Признаваме съществените различия между нашите дългогодишни и еднакво легитимни политически стремежи. Ще се постараем обаче да се стремим по всеки приложим начин към помирение и сближаване в рамките на демократични и съгласувани договорености. Заявяваме, че добросъвестно ще работим, за да гарантираме успеха на всяка една  от договореностите, които ще бъдат установени съгласно настоящото споразумение.  Приема се, че всички институционални и конституционни договорености – Асамблея в Северна Ирландия, северно-южен съвет на министрите, изпълнителни органи, Британско-Ирландски съвет и Британско-Ирландска междуправителствена конференция и всички изменения на британските актове на парламента и Конституцията на Ирландия – са взаимосвързани и взаимозависими и по – специално функционирането на Асамблеята и Съветът Север / Юг са толкова тясно свързани, че успехът на  всеки от тях зависи от това на другия. 6. Ето защо, в дух на съгласие, силно препоръчваме това споразумение на хората от Севера и Юга,  и се надявам на тяхното одобрение.

Като част от изпълнението на поетите ангажименти в Споразумението от Разпети петък, „Приложевие В“, се сформира работна група, която има за задача да  преразгледа съществуващото законодателство и препоръки за реформа на Наказателното правосъдие в Северна Ирландия.  Създава се обща комисия по правата на човека, Комисия за жертвите, Комисия (експертна група), която преразглежда извънредното управление (обхваща целият период на конфликта, в който правораздавателната система и полицейският контрол са поети от Обединеното кралство) и неговото законодателство и практика в сферата на наказателното правосъдие и полицията. Самото споразумение предвижда синхронизиране на местните закони и функциониране на правителствените служби с тези на Обединеното Кралство (основно описано в „Приложение А“).

„Част 3: Полиция и правосъдие (извадка от споразумението от Разпети петък) 4. Участниците вярваме, че целите на системата за наказателно правосъдие са:
  • да осигури на общността справедлива и безпристрастна правосъдна система;
  • да реагира на загрижеността на общността и да насърчава участието на общността, когато е уместно;
  • да има доверието на всички представители на общността;
  • и да осигурява ефективно и ефикасно правосъдие.“

В експертната комисия, съставена, за да преразгледа съществуващото законодателство и да препоръча стъпки за осъществяването на законодателна реформа, участват четирима държавни служители, представляващи: Държавния секретар за Северна Ирландия, Лорд Канцлера, Главния прокурор и пет независими оценители. Групата заседава за първи път на 1 юли 1998 г., а на 27 август 1998 г. публикува документ, препратен за консултации с политическите партии, отделни политици, църкви, съдебна власт и редица доброволни и общностни организации,  свързани с този въпрос. Групата преразглежда системата за наказателно правосъдие през последните 30 години в Северна Ирландия, разглежда последните промени в законодателствата и посещава Република Ирландия, Белгия, Канада, Холандия, Шотландия, Южна Африка, Нова Зеландия и САЩ, за да проучи как други юрисдикции прилагат наказателно правосъдие.

Прави впечатление, че повечето от изброените държави имат развити възстановителни практики и законодателство с възстановителен дух, а в случая на Нова Зеландия, изцяло основаващо се на ВП младежко правосъдие. Южна Африка, вече е минала през помирителните съдилища след падането на Апартейда (сродна на Северно Ирландската ситуация, що касае разделението на обществото и потребността да се прекъсне спиралата на насилието). Що касае САЩ и Канада, и двете държави са пионери в утвърждаването и развитието на ВП и неговото прилагане в различни общности и контексти.

Тези усилия и консултации, водят до промяна, предписана и в Споразумението и поетите в него ангажименти. Следва ново законодателство, основаващо се на един възстановителен дух (Нов НК), през 2002 се приема закон за младежкото правосъдие, изцяло основан на ВП, променя се функционирането на полицейските служби, от които се очаква и изисква равнопоставено третиране, спазване на човешките права и грижа за сигурността на всеки гражданин.

В Споразумението се посочват няколко важни нови органа, които се създават, за да се подпомогне процесът на помирение и омиротворяване на обществото, за да се гарантира бъдещият мир и спазване на основните човешки права. Единият от тях е Комисията за спазване на човешките права, която има както местно подразделение, така и междуправителствено тяло: Северна Ирландия и Обединено Кралство, което следва да води до равнопоставеност и гаранция за спазване на правата на всички граждани. Вторият изключително важен орган е Комисията за жертвите, която се създава въз основа на същото споразумение.

ПРАВА, СИГУРНОСТ И РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ

стр.23-24 от Споразумението от Разпети петък

Помирение и жертви на насилие 11. Участниците вярваме, че е важно да се признае и да се обърне внимание на страданието на жертвите на насилие като необходим елемент на помирението. Очакваме с нетърпение резултатите от работата на Комисията за жертвите в Северна Ирландия. 12. Признава се, че жертвите имат право да помнят, както и да допринасят за променящото се общество. Постигането на мирно и справедливо общество ще бъде истинският паметник на жертвите на насилие. Участниците признаваме, че младите хора от районите, засегнати от „Проблемите“, са изправени пред особени трудности и ще подкрепяме разработването на специални инициативи, базирани в общността, въз основа на най-добрите международни практики. Предоставянето на услуги, които са в подкрепа и са чувствителни към потребностите на жертвите, също ще бъде ключов елемент, както и че подкрепата ще бъде насочена както към законни, така и към общностни доброволчески организации, улесняващи местните мрежи за самопомощ и подкрепа. Това ще изисква наличието на достатъчно ресурси, включително и законово финансиране, ако е необходимо, за да се отговори на нуждите на жертвите и да се осигурят програми за подкрепа, базирани в общността. 13. Участниците признаваме и оценяваме работата, извършена от много организации, за да развият помирението и взаимното разбирателство и уважение между общностите и традициите в Северна Ирландия и между Севера и Юга и смятаме, че такава работа играе жизненоважна роля при постигането на мир и политическо съгласие. Съответно, обещаваме своята постоянна подкрепа за такива организации и положително ще проучаме възможностите за засилена финансова помощ за работата по помирението. Основен аспект на процеса на помирение е насърчаването на култура на толерантност на всяко обществено равнище, включително инициативи за улесняване и насърчаване на интегрирано образование и смесени жилища.

В заключение на тази първа част:

Докато пишех и се запознавах с подробности около омиротворителния процес в Северна Ирландия, който и сега е в ход, изпитах искрено уважение към гражданите на Северна Ирландия, признали в Споразумението, че:

  1. Истината изисква признаване на жертвите и тяхната памет и това те също да помнят;
  2. Истината предполага усилия и ежедневни записи и назовавания, за да бъде установена и установявана,
  3. Помирение без легитимиране интересът, правата и потребностите на другия е невъзможно
  4. Признаването на нуждите на пострадалите и оцелелите означава и ангажимент към тяхното посрещане.
  5. Помирението изисква незабавно спиране на насилието, в това число и възмездието под формата на дълъг престой в затвора на членовете на паравоенните формирования.
  6. Помирението изисква конкрени действия от всички в общността и всички заинтересовани страни.

И тези изисквания за истината не остават, просто декларирани в Споразумението от Разпети петък. Освен политическите стъпки се предприемат действия по установяване на истината, назоваването и изследването на всички факти. Създава се CAIN (Conflict and Politics in Northern Ireland.), интернет страница, която по същество е база с данни с източници за конфликта и водената политика в Северна Ирландия от 1968г., до наши дни. Архивът е позициониран в Университетът Ълстър. В него се съдържат данни  за събититята и пострадалите и за всички жертви на Северно-Ирландският конфликт. CAIN e част от INCORE (International Conflict Research Institute) и ARK, като последният обединява изследователи от Университета Ълстър и Кралският Университет в Белфаст.

В очакване на втора част

И така, лекцията на Тим Чапмън и последвалото ми запознаване с текстове по този въпрос ме върна към собственото ни отношение и търсенето на истината в нашето общество. Обречените, сякаш на забрава, големи травми на живеещия в българските територии гражданин от XXв. Тук за всеки има по нещо – пострадали от политически режими, пострадали от национализъм и гонения по етнически и религиозен признак; пострадали заради „имане“ или заради „нямане“. Липсата на консенсус и нежелание да признаем жертвите и легитимността на политическите им убеждения, заради които са пострадали и които са отстоявали. 12186262_740879759351193_8360674600460585047_o

Може и да не съм права. Може да се окаже, че имаме консус по основните исторически събития и последствия. Може да се окаже, че хората не са наранени, не са страдащи и отдавна са забравили … Или трудността на „днешният ден“ ги побутва към забрава.

И въпреки това, изглежда страшно, че нямаме устрем да търсим и устояваме истината,  университет, в който изследователи и учени да се опитват да направят „запис“ на събитията, такива каквито са. Без интерпретация и без поставяне на етикети: „добър“ или „лош,“ „прав“ или „не-„. Без морални оценки, просто „запис“, който да признае страданието.  Неназовано, то остава, и не просто се увеличава, а предава неназовано в следващите поколения.  

Елена Евстатиева

Основни източници: 
  1. Споразумението от Разпети петък,   https://peaceaccords.nd.edu/sites/default/files/accords/Good_Friday_Agreement.pdf
  2. The Troubles – https://en.wikipedia.org/wiki/The_Troubles
  3. Judiciary Reform: Northern Ireland Good Friday Agreement https://peaceaccords.nd.edu/provision/judiciary-reform-northern-ireland-good-friday-agreement#footnote1_nu80wy2

  4. Introduction to the Peacebuilding Guide for Northern Ireland – http://www.incore.ulst.ac.uk/services/cds/newcfni/intro/

  5. Commission for Victims and Survivors – https://www.cvsni.org/about-us/
  6.  Северна Ирландия, статия  https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D1%80%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D1%8
Advertisements