Вдъхновяваща иновация – среща с вдъхновяващи професионалисти в IWRJ 2018. Част I

Почти два месеца се каня да да напиша няколко думи – „ехо“ от изминалата международна седмица на възстановителното правосъдие. Истината е, че тя продължи толкова дълго за мен, че всяко събитие отлагаше написването на този текст. Това е хубава новина, но активността винаги възпрепятства рефлексията. Факт е обаче, че все повече организации и личности започват да отбелязват седмицата, да организират събития или да съдействат за популяризиране на философията и практиките на възстановителното правосъдие.

През 2018г. събитията бяха пъстри, участващите групи – също. Но това, което си мислех през цялото време, бе, че най-ценното е срещата с нови съмишленици – тези, които подкрепиха и спомогнаха реализацията на седмицата и така се присъединиха към призива на блога.

Затова текстовете свързани с IWRJ 2018 ще са повече за тях.
За мен бе огромно удоволствие да сме заедно, като с някои от тях се запознах буквално минути преди да проведем планираното събитие

Няколко събития не са включени в календара на блога за IWRJ 2018, но са свързани със седмицата и за тях ще има отделни текстове.  

Ако трябва само с три думи да определя IWRJ 2018 за блога, бих ползвала: бързо, разнообразно и в развитие.  Някак всичко си изглеждаше на мястото…

Това, което още в самото начало ме изненада, бе бързината, с която реагираха различни хора и отговориха на призива на блога. Независимо от липсата на много време за представянето на международната седмица на ВП (анонсът бе пуснат само две седмици преди старта й по света), календарът на блога се запълни за часове. И тук дойде другата добра изненада – към седмицата се присъединиха столично училище, университет, НПО и професионалисти, неспиращи да търсят „по-добрата“ практика, смислената практика – тази, която води до подобряване на ситуацията, средата и отношенията, нарушени от конфликт или престъпен акт.

Другата „изненада“ дойде от това, какви и кои специалисти реагираха веднага и „отвориха вратите“ на своите организации за философията на възстановителните практики.

Не обичам да обобщавам и не ми се иска да го правя, но това което се случи тази година е, че бързо и без колебание се присъединиха личности, чиято професия е свързана със страданието, възникващо от нарушените отношения между хората и в този смисъл изцелението и възстановяването им. Или: именно професионалисти, чиято работа е в сърцето на възстановителното правосъдие, макар и дори самите те да не се поставят в това поле. Но това е една от отличителните черти на възстановителното правосъдие и неговия широк обхват. Работата по конкретен случай винаги може да включи и крие потенциал за участие на много широк кръг от професионалисти и свързани лица. И резултатът, с който се излиза от затварянето на всеки случай, е освен за всички, почти винаги резонира отвъд участвалите.

И така, първите професионалисти, които се свързаха с блога, са писхотерапевти, свързани с образователни институции. Много е ворятно да имат още допирни точки, но тук ми се иска да представя моето първо и автентично усещане за тях. Представям ви ги по реда на тяхното включване.

Д-р Светлозар Василев е гл.ас. в НБУ, Център „Български институт за отношения между хората“. Той е един от професионалистите, с които се запознах буквално минути преди общата лекция и дискусия, с негови студенти. Впечатлението за лекота и непосредственост в общуването, което бе създал в мен с първите ни разменени мисли в предвартилената ни комуникация, се засили и в реалната ни среща. Това продължи да се разгръща и в отношението, което той има към студентите си, а и тяхното към него. И понеже нямахме предварителен сценарий, а само времева рамка и уговорка за продължителността на презентацията ми, на мен ми се налагаше да стоя с отворено съзнание и в постоянно неочакване. Изключително интересно ми бе да се върна заедно със студентите към важен текст на Мишел Фуко „Надзор и наказание“, чието начало открих че съм „забравила“. Избора на д-р Василев да стартираме с този текст бе изключителен, защото ни върна – и мен и аудиторията – към историческото развитие на разбирането за „справедливост“ и наказанието, като основен инструмент за нейното възстановяване.

• 

• 

Другият силен вътрешен отговор, който предизвика д-р Василев бе резултат от поканата, отправена към аудиторията да представи своето разбиране за престъпление и възстановяване на справедливостта. Студентите работиха по двойки и няколкото представени мнения включваха конкретна илюстрация и примери, които те са продуцирали в малката си дискусия. Това наистина бе едно изключително „подгряване“ и подготовка към собствената ми презентация. Представeните различни разбирания и кратката дискусия по случаите много силно извади „различните гласове“ в обществото ни и нагласите към правосъдието. Постави въпроси като: какво е престъпление, има ли оневиняващи обстоятелства, каква е мотивацията за престъпление, достатъчно ли е даденото наказание, строги ли трябва да са наказателните мерки, има ли нещо, което законодателят пропуска в търсенето на справедливост, какво още и какво повече.

• 

• 

След поставянето на толкова важни въпроси, както и след проблематизирането на наказанието и справедливостта, на мен ми бе доста лесно да се включа с отговорите, които дава философията на възстановителното правосъдие. Аудиторията бе готова за encounter с основните пренципи и ценности на ВП, с неговото „повторно“ явяване на сцената на модерното общество (имайки предвид, че е характерно за традиционните общества) и търсенето на нов „обществен договор“ относно справедливостта и нейното възстановяване.

Реакциите на студентите в залата към философията и практиките на възстановителното правосъдие могат да се обобщят до: надежда, скептицизъм и здрав разум.

Тези от тях, които се спряха при мен, излизайки от залата споделяха: това изглежда утопично, невъзможно; ще отнеме много години, за да стигнем до подобно правосъдие; не вярвам в поправянето на престъпника; съгласна съм, че жертвите остават извън правосъдието и да, за тях трябва да се мисли.

А д-р Василев ми партнира и в разказ за маорите и тяхното разбиране за общност. Неговите интереси са изключително широки и отвъд границите на университета. Затова ми се иска да приключа настоящия текст с препратки към негови професионални интереси, които много повече го представят и биха могли да са от интерес за професионалистите, в центъра на чиято практика са междуличностните отношения.

ЧЛЕНСТВА: Българска психиатрична асоциация; Българско психоаналитично общество; Международна психоаналитична асоциация – IPA (директен член); Европейска психоаналитична федерация – EPF. Международна асоциация за ранни психози – IEPA.

„Психоанализа и кино“ – д-р Василев е член на групата инициирала проекта и един от модераторите на прожекциите и доскусиите след тях. „Психоанализа и кино“ се реализира вече 9 години.

Представяне на „Психоанализа и кино“ в БНТ: https://www.bnt.bg/bg/a/psikhoanaliza-i-kino

Повече за преподавателската и научно-изследовталеска дейност на д-р Василев може да намерите тук.

Срещата със студенти от курса на д-р Василев в НБУ се проведе на 21.11.2018г. : „За възстановителното правосъдие“  

Към презентацията за възстановителното правосъдие