Пиша този текст с малко тъга. Не защото е тъжно това, което ще споделя, а защото не съм сигурна в отговора, който дава нашата държава и ние самите на един акт: приемането на „Препоръка CM / Rec (2018) 8 на Комитета на министрите към държавите-членки относно възстановителното правосъдие по наказателноправни въпроси (Приета от Комитета на министрите на 3 октомври 2018 г. на 1326-ото заседание на заместник-министрите). Препоръката е знакова, защото е резултат от развитие и процеси в Европейското правно мислене в последните 20 години. Развитие, което води до валидизиране на възстановителното правосъдие в мисленето на Континентална Европа.
Как изглежда историята на тази препоръка, през погледа на един страничен наблюдател.
През 1999г. се приема Препоръката № R (99) 19 на Комитета на министрите към държавите-членки относно медиацията по наказателноправни въпроси. От тогава до днес в много Европейски държави се въвеждат отделни закони и се правят законови промени, следвайки тази препоръка. Българската държава също тогава реагира. Създава се Закон за медиация, приет окончателно през 2004г.
Още си спомням моя вътрешен отговор на този Закон. Бях повече от „ядосана“, че се приема Закон, който е „половинчат“ (от гледна точка на ВП) и изключва други възстановителни практики, а обслужва единствената, по която се водеха множество дебати – до колко е част от ВП и до колко не.
Да не говорим, че имаше риск ВП в България да бъде възприето като равнозначно на медиацията.
Но така или иначе, резултат от този Закон – създаден благодарение и на Препоръката от 1999г.,, имаше. През годините се създаде и утвърди професионалната роля на медиатора, „медиацията“ е все по-разпознаваемо понятие, съществува и практика на медиацията. От една страна има резултат за нашата правна реалност, но от друга – тогавашната препоръка не се изпълни в пълнота. Даже изглежда подменена. От процеса на изпълнението й в България някак отпада частта „по наказателноправни въпроси“ или прилагането на медиация по наказателни дела. В Европа обаче този процес продължава. Двайсет години по-късно препоръката за медиацията се заменя с препоръката за въвеждане на възстановително правосъдие по наказателноправни въпроси. Това може да бъде разчетено по различни начини:
- Може да означава, че не само практиката с медиацията по наказтелноправни въпроси в Европа е добра, но за да се продължи процеса по развитие на континенталното право в една възстановителна посока, следва по-широкото въвеждане на философията на възстановителното правосъдие, с неговите практити.
- Може да означава, че всъщност търсените тогава резултати с тази препоръка са се оказали недостатъчни и не много добри и затова е необходимо разгръщането на мерките;
- Може да означава, че това е бил политически акт с цел поетапното въвеждане на различни практики, поради липсата на готовност за директно въвеждане на ВП, в пълнота;
- Може да означава, че ….
Спекулациите могат да са много и не са толкова важни. Поне към днешна дата, защото вече имаме Нова препоръка, базираща се на старата, но и развиваща я до степен: ясно да заявява въвеждане на възстановително правосъдие в наказателното производство.
И днес не се гневя. Напротив! Когато я прочетох за първи път бях изключително удовлетворена. Има граници, внася яснота за практиките, вкарва ролята на фасилитатора. Тази препоръка не звучи като компромисно решение. Отчита практиката на медиацията по наказателни дела и нейната популярност в някои държави. Веорятно има много важни неща още за очертаване в препоръката, но това е въпрос на национални особености и законодателни практики.
Нямам представа какъв ще е днешния отговор на българската държава и дали въобще е на дневен ред. Имам само допускане, че един от отговорите ще е скрит в Закона за отклоняване на децата от наказателно преследване. Един безспорно важен закон, който обаче се работи с изключителна трудност от години, от различни работни групи, различни кабинети и състави на МП. Твърди се, че законът е с възстановителен дух. Надявам се да е така. Дали ще последват други реакции и промени в законодателството, за да се включат във възстановителните мерки и пълнолетни лица – доста се съмнявам. Вероятно, ако се постигне консенсус сред експертите за Закона за отклоняване, по-известен като „Закона за детско правосъдие“ ще размахваме него, за да отчетем напредък по препоръката. Дали ще се наблюдава и феномена на „подмяната“, също предстои да видим.
Това, което искам да ви предложа тук, за да се разпространява и чете от всеки професионалист, загрижен гражданин или засегнат от закона е самата препоръка, преведена на български език за целите на Кръглата маса „Възстановителното правосъдие в наказателното производство “ от ноември 2018г.
Препоръката на бълг.език в PDF
Препоръката може да прочете и директно от тази статия . Публикавана е след галерията от снимки на Кръглата маса „Възстановителното правосъдие в наказателното производство “
Организатори на кръглата маса: проф. Добринка Чанкова, д-р Румен Петров и Елена Евстатиева.
Участвали в кръглата маса „Възстановителното правосъдие в наказателното производство “, която се проведе на 23 .11. 2018г.: Евгени Стоянов, Зам.Министър на МП, доц. д-р Ива Пушкарова, д-р Валентина Караганова, НИП, Даниела Машева, ВКС, Цвятко Георгиев, БАСК, Надя Радковска, ГД „ИН“, адв. Евгения Маламова – Димова, Ирен Бекриева, Борислава Гицова, ИСДП, с.ик. Николай Георгиев, Председател на УС на PF Bulgaria
Галерия на кръглата маса
Настоящият превод е направен с цел подпомагане дискусията на Кръглата маса: „Възстановителното правосъдие в наказателното производство “, която се проведе на 23.11.2018г., от 10.00 – 13.00, в зала Б на БТПП, ул. Искър №9
За запознаване с оригиналния текст на английски език може да посетите: https://rm.coe.int/cm-rec-2018-8-concerning-restorative-justice-in-criminal-matters-03-10/16808e3b08
Кръглата маса е част от поредицата от инициативи, свързани с Международната седмица на възстановителното правосъдие 2018, провеждани от различни професионалисти в областта на Възстановителното правосъдие
Препоръка CM / Rec (2018) 8 на Комитета на министрите към държавите-членки относно възстановителното правосъдие по наказателноправни въпроси (Приета от Комитета на министрите на 3 октомври 2018 г. на 1326-ото заседание на заместник-министрите)
Комитетът на министрите, съгласно условията на член 15.б от Правилника на Съвета на Европа,
Отбелязвайки нарастващия интерес към възстановителното правосъдие в държавите-членки;
Признавайки потенциалните ползи от използването на възстановителното правосъдие по отношение на системите на наказателното правораздаване;
Отбелязвайки развитието на държавите-членки в използването на възстановителното правосъдие като гъвкав, отзивчив, въвличащ в участие и решаване на проблеми способ;
Като признават, че възстановителното правосъдие може да допълни традиционното наказателно производство или да се използва като негова алтернатива;
Като се има предвид необходимостта от засилване участието на заинтересованите страни, включително на жертвата и нарушителя, на другите засегнати страни и на широката общност / общественост, при справянето и възстановяването на вредите, причинени от престъпността;
Признаване на възстановителното правосъдие като метод, чрез който нуждите и интересите на тези страни могат да бъдат идентифицирани и изпълнени по балансиран, справедлив и съвместен начин;
Признавайки легитимния интерес на жертвите да имат по-силен глас относно реакцията срещу тяхната виктимизация, да комуникират с извършителя и да получат обезщетение и удовлетворение в рамките на съдебния процес;
Като се има предвид колко е важно да се насърчава чувството за отговорност на нарушителите и да им се предоставят възможности за поправяне, които могат да допринесат за тяхната ре-интеграция, да дадат възможност за възстановяване и взаимно разбирателство и да насърчават отдалечаването от престъпни действия;
Признавайки, че възстановителното правосъдие може да повиши осведомеността за важната роля на хората и общностите в предотвратяване и конструктивен отговор срещу престъпността и свързаните с нея конфликти, като по този начин насърчи по-конструктивното реагиране на наказателното правосъдие;
Признавайки, че предоставянето на възстановително правосъдие изисква специфични умения и призовава за кодекси за практиката и акредитирани обучения;
Признавайки нарастващия набор от научни доказателства, които показват ефективността на възстановителното правосъдие по различни показатели, включително възстановяване на жертвите, отдалечаване на нарушителите от престъпното поведение и удовлетвореност на участниците;
Като признават възможните вреди, които могат да бъдат причинени на гражданите и обществата чрез прекомерно криминализиране и прекомерна употреба на наказателни санкции, особено за уязвими или социално изключени групи, и признавайки, че възстановителното правосъдие може да се използва, когато е уместно, за да се реагира на престъпността;
Като признават, че престъплението включва нарушаване на правата и отношенията на лицата, чието поправяне може да изисква отговор, който надхвърля наказателните санкции;
Като се има предвид значителния принос на неправителствените организации и местните общности за възстановяването на мира и постигането на социална хармония и справедливост и необходимостта от координиране на усилията на публичните и частните инициативи;
Като взе предвид изискванията на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ETS № 5);
Имайки предвид Европейската конвенция за упражняване на правата на детето (ETS № 160) и Препоръките на Комитета на министрите към държавите-членки № R (85) 11 относно положението на жертвата в рамките на наказателното производство, R (87) 18 относно опростяването на наказателното правосъдие, № R (87) 20 относно обществените реакции срещу младежката престъпност, № R (88) 6 относно обществените реакции на младежката престъпност сред младите хора от семейства мигранти, R (98) 1 относно семейната медиация, № R (99) 19 относно медиацията по наказателноправни въпроси, Rec (2006) 2 относно европейските правила за затворите, Rec (98) 2006) 8 относно подпомагане на жертвите на престъпления, CM / Rec (2010) 1 относно Пробационните правила на Съвета на Европа и CM / Rec (2017) 3 относно Европейските правила за санкции и мерки в Общността;
Като се има предвид документ CEPEJ (2007) 13 на Европейската комисия за ефективност на правосъдието, който установява насоки за по-добро прилагане на Препоръка № R (99) 19 относно медиацията по наказателни дела; Като се има предвид Директива 2012/29 / ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за определяне на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления;
Вземайки предвид Виенската декларация за престъпленията и правосъдието: посрещане на предизвикателствата на XXI век (10-ти Конгрес на ООН за превенция на престъпността и третирането на извършителите на престъпления, Виена, 10-17 април 2000 г., A / CONF 187/4 / Rev. 3), Резолюция на ECOSOC 2002/12 относно основните принципи за използването на програми за възстановително правосъдие по наказателни дела, Наръчника за програмите за възстановително правосъдие, публикуван от Службата на ООН по наркотиците и престъпността през 2006 г., и Възстановяването на общностните връзки – Медиацията и възстановителното правосъдие в Европа, публикуван от Съвета на Европа през 2004 г ;
Препоръчва правителствата на държавите-членки да вземат предвид принципите, изложени в приложението към настоящата препоръка, която се основава на Препоръка № R (99) 19 относно медиацията по наказателни дела при разработване на възстановително правосъдие и да предостави този текст на разположение на съответните национални органи и агенции и, на първо място, съдии, прокурори, полиция, затвори, пробационни служби, служби за младежко правосъдие, служби за подкрепа на жертвите и агенции за възстановително правосъдие.
Приложение към Препоръка CM / Rec (2018) 8
I. Обхват на препоръката
1. Настоящата препоръка има за цел да насърчи държавите-членки да развиват и използват възстановителното правосъдие по отношение на своите системи за наказателно правосъдие. Тя насърчава прилагането на стандартите на възстановителното правосъдие в контекста на наказателното производство и се стреми да защити правата на участниците и да увеличи максимално ефективността на процеса при посрещане на потребностите на участниците. Тя също така има за цел да насърчи разработването на новаторски възстановителни подходи – които могат да не попадат в полето наказателното производство –от съдебни органи и свързаните с наказателното производство и възстановително правосъдие агенции.
2. Настоящата препоръка е насочена към всички публични и частни агенции, които работят в областта на наказателното правосъдие, и които предоставят или отнасят дела за възстановително правосъдие или които по друг начин могат да използват възстановителното правосъдие или неговите принципи в своята работа.
II. Определения и общи оперативни принципи
3. „Възстановително правосъдие“ се отнася до всеки процес, който дава възможност на лицата, пострадали от престъпление, и на лицата, отговорни за тази вреда, ако те свободно се съгласят, да участват активно в разрешаването на въпросите, произтичащи от престъплението, с помощта на обучена и безпристрастна трета страна (наричана по-долу фасилитатор /“посредник“).
4. Възстановителното правосъдие често е под формата на диалог (пряк или косвен) между жертвата и извършителя и може да включва, когато е уместно, и други лица, пряко или непряко засегнати от престъплението. То може да включва подкрепящи лица / застъпници на жертви и нарушителите, съответните професионалисти и членове или представители на засегнатите общности. Оттук нататък, за целите на настоящата препоръка участниците във възстановителното правосъдие са наричани „страните“.
5. В зависимост от държавата, в която се използва, и начина, по който се прилага, възстановителното правосъдие може да бъде наричано посредничество / „медиация“ между жертви и нарушители, наказателно посредничество, възстановителни конференции, Фамилни групови конференции / „конференции за семейни групи“, осъдителни кръгове или омиротворителни кръгове, друго.
6. Възстановителното правосъдие може да бъде използвано на всеки етап от процеса на наказателно правораздаване. Например, то може да бъде свързано с отклоняване от арест, обвинение или наказателно преследване, използвано заедно с полицейско или съдебно разпореждане, да се случи преди или успоредно с наказателното преследване, да се осъществи между осъждане и изтърпяване на наказние, да съставлява част от присъда или да се случи след налагане на наказание – предсрочно прекратено или изтърпяно. Препращането към възстановителното правосъдие може да бъде извършено от агенции за наказателно правосъдие и съдебни органи или може да бъде поискано от самите страни.
7. Необходимостта от съдебен надзор е по-голяма, ако възстановителното правосъдие ще окаже въздействие върху съдебните решения, както когато прекратяването на наказателното преследване зависи от приемливо уреждане, или когато споразумението бъде изпратено на съда като препоръчана заповед или присъда.
8. Практики, които не включват диалог между жертви и нарушители, все пак могат да бъдат разработени и изпълнени по начин, който се придържа стриктно към основните принципи на възстановителното правосъдие (вж. Раздели III и VII). Възстановителните принципи и подходи могат да се прилагат и в рамките на системата на наказателното правосъдие, извън наказателното производство (вж. Раздел VII).
9. „Услуги по възстановително правосъдие“ се отнася до всеки, който доставя възстановително правосъдие. Това могат да бъдат специализирани агенции за възстановително правосъдие, както и съдебни органи, агенции за наказателно правосъдие и други компетентни органи.
10. „Съдебни органи“ се отнася до съдии, съдилища и прокурори.
11. „Агенции за наказателно правосъдие“ се отнася до полицията и затвора, пробацията, детско и младежко правосъдие и услуги за подкрепа на жертвите.
12. „Агенции за възстановително правосъдие“ се отнася до всяка специализирана агенция (независимо дали е частна или публична), която предоставя услуги по възстановително правосъдие по наказателни дела.
III. Основни принципи на възстановителното правосъдие
13. Основните принципи на възстановителното правосъдие са: възможност страните да участват активно в решенията, свързани с престъплението (принципа на участие на заинтересованите страни) и тези решения трябва да бъдат насочени главно към поправяне на вредите, взаимоотношенията и обществото (принципът за поправяне на щетите).
14. Другите основни принципи на възстановителното правосъдие включват: доброволност; съвещателен диалог с уважение към всеки; еднакво отношение към нуждите и интересите на участващите; процесуална справедливост; постигане на общо споразумение, основано на консенсус; съсредоточаване върху репарацията, реинтеграцията и постигането на взаимно разбирателство; и избягване на господство. Тези принципи могат да се използват като рамка, с която да се подкрепят по-широките реформи в наказателното правосъдие.
15. Възстановителното правосъдие не трябва да се предоставя, за да се поддържат интересите на някоя от страните: жертвата или нарушителя. По-скоро то осигурява неутрално пространство, където всички страни се насърчават и подкрепят да изразяват своите нужди и да ги удовлетворяват доколкото е възможно.
16. Възстановителното правосъдие е доброволно и може да се осъществи единствено, ако страните изрично се съгласят, след като предварително са били напълно информирани за естеството на процеса и евентуалните му резултати и последствия, включително какви ще бъдат последиците, ако има такива, в бъдещи наказателни производства. Страните трябва да могат да оттеглят своето съгласие по всяко време на процеса.
17. Възстановителното правосъдие следва да се извършва по конфиденциален начин. Дискусиите по възстановителното правосъдие следва да останат поверителни и да не могат да бъдат използвани по-късно, освен със съгласието на заинтересованите страни.
18. Възстановителното правосъдие трябва да бъде общодостъпна услуга. Видът, сериозността или географското местоположение на престъплението, не би трябвало сами по себе си и при липса на други съображения, да не допускат на жертвите и нарушителите да се предлага възстановително правосъдие.
19. Услугите по възстановителното правосъдие следва да бъдат достъпни на всички етапи от наказателното производство. Жертвите и извършителите на престъпления следва да разполагат с необходимата информация от съответните органи и юристи, за да определят дали желаят или не да участват. Препращанията могат да се правят от съдебни органи или агенции за наказателно правосъдие във всеки етап от наказателното производство; това не изключва възможността за самостоятелно препращане към служба за възстановително правосъдие.
20. Агенциите за възстановително правосъдие следва да получат достатъчна автономия по отношение на наказателното правораздаване. Трябва да се запази равновесието между необходимостта тези агенции да имат автономност и необходимостта да се гарантира спазването на стандартите в практиката.
IV. Правно основание за възстановителното правосъдие в рамките на наказателното производство
21. Държавите-членки могат да пожелаят да установят ясна правна основа кога съдебната власт посочва възстановителното правосъдие или кога то се използва по друг начи, като оказва въздействие върху съдебно преследване или съдебно производство.
22. Когато в рамките на наказателното производство се предоставя възстановително правосъдие, трябва да се разработят политики. Те следва по-специално да се занимават с процедурите, които предвиждат сезиране на дела за възстановително правосъдие и обработка на дела след възстановителното правосъдие.
23. Трябва да се прилагат процедурни гаранции за възстановителното правосъдие. По-специално, страните следва да бъдат информирани и да имат достъп, да са налице ясни и ефективни процедури за подаване на жалби. Където е уместно, страните също трябва да имат достъп до преводачески услуги или до правна помощ.
24. Когато възстановителното правосъдие включва деца (независимо дали са жертви или извършители на престъпления), техните родители, законни настойници или друг подходящ възрастен, имат право да присъстват на всяко производство, за да гарантират, че техните права са запазени. Всички специални разпоредби и правни гаранции, уреждащи тяхното участие в съдебни производства, следва да се прилагат и за участието им във възстановителното правосъдие.
V. Действието на наказателното правосъдие във връзка с възстановителното правосъдие
25. Преди страните да се съгласят да участват във възстановителното правосъдие, фасилитаторът трябва да информира напълно страните за техните права, за естеството на процеса на възстановителното правосъдие, за възможните последици от тяхното решение за участие и за подробностите по процедурите за подаване на жалби.
26. Възстановителното правосъдие се осъществява само със свободно и информирано съгласие на всички страни. Никой не трябва да бъде принуден с несправедливи средства за участие във възстановителното правосъдие. Възстановителното правосъдие не трябва да се прилага към тези, които по някаква причина не могат да разберат смисъла на процеса.
27. Услугите по възстановителното правосъдие следва да бъдат възможно най-приобщаващи; трябва да се използва известна степен на гъвкавост, за да се даде възможност на възможно най-голям брой хора да участват.
28. Съдебните органи и агенциите за наказателно правосъдие следва да създадат необходимите условия, процедури и инфраструктура, за да отнесат случаите към служби за възстановително правосъдие, когато това е възможно. Лицата, които отговарят за това сезиране, трябва да се обърнат към службите за възстановително правосъдие, преди да направят сезиране, ако не са сигурни дали несъответствията по отношение на възрастта, зрялостта, интелектуалната способност или други фактори на страните могат да възпрепятстват използването на възстановителното правосъдие. Когато съществува презумпция в полза на сезиране, това ще даде възможност на обучените фасилитатори, в сътрудничество със страните, да определят дали делата са подходящи за възстановително правосъдие.
29. Водещите трябва да разполагат с достатъчно време и ресурси, за да предприемат подходящи нива на подготовка, оценка на риска и последваща работа със страните. Когато фасилитаторите се привличат от съдебни органи и наказателноправни органи, те следва да действат в съответствие с принципите на възстановителното правосъдие.
30. Основните факти по дадено дело обикновено се признават от страните като основа за започване на възстановително производство. Участието във възстановителното правосъдие не трябва да се използва като доказателство за признаване на вина в последващи съдебни производства.
31. Решението за насочване на наказателно дело към възстановително правосъдие, когато това се прави с оглед преустановяване на съдебно производство и в случай на постигане на споразумение, то следва да бъде в разумен срок, в рамките на който съдебните органи следва да бъдат информирани за състоянието и хода на възстановителният процес.
32. Когато делото се отнася към възстановително правосъдие от страна на съдебната власт, преди произнасяне на съдебно решение или присъда, решението за това как да се продължи след постигнатото споразумение между страните, трябва да бъде запазено за съдебните органи.
33. Преди да започне възстановителното правосъдие, фасилитаторът трябва да бъде информиран за всички факти, свързани с делото и да бъде снабден с необходимата информация от компетентните съдебни органи или агенциите на наказателно правосъдие.
34. Решенията на съдебните органи да прекратят наказателното производство въз основа на постигането на споразумение и успешното изпълнение на възстановителното правосъдие, следва да имат същия статут като решенията, базирани на други основания, които съгласно националното законодателство водят до прекратяване на наказателното производство и съдебни производства срещу същите лица по отношение на същите факти и в същата държава.
35. Когато даден случай бъде върнат на съдебните органи без споразумение между страните или след неприлагането на такова споразумение, решението за това как да се процедира трябва да бъде взето незабавно и в съответствие с правните и процедурни гаранции, съществуващи в националните закони.
VI. Дейността на службите, предоставящи услуги по възстановително правосъдие
36. Услугите по възстановително правосъдие следва да се ръководят от стандарти, признати от компетентните органи. Трябва да се разработят стандарти за компетентност и етични правила и процедури за подбор, обучение, подкрепа и оценка на фасилитаторите.
37. Услугите по възстановителното правосъдие и доставчиците на обучение по възстановително правосъдие следва да бъдат контролирани от компетентен орган.
38. Доставчиците на услуги по възстановителното правосъдие следва редовно да наблюдават работата на техните посредници / фасилитатори, за да гарантират, че стандартите се спазват и че практиките се доставят безопасно и ефективно.
39. Услугите/Службите???по възстановителното правосъдие следва да разработят подходящи системи за регистриране на данни, които да им позволят да събират информация за случаите, които предоставят. Като минимум трябва да се отчете видът на възстановителното правосъдие или причините за непредвидени случаи. Анонимни данни следва да се събират на национално равнище от компетентен орган и да се предоставят за целите на проучването и оценката.
40. Фасилитаторите трябва да бъдат наети от всички слоеве на обществото и да имат добро разбиране за местните култури и общности. Те трябва да притежават чувствителност и способности, които да им позволяват да използват възстановителното правосъдие в междукултурни условия.
41. Фасилитаторите трябва да могат да демонстрират разумна преценка и да притежават междуличностни умения, необходими за ефективното прилагане на възстановителното правосъдие.
42. Фасилитаторите трябва да получат първоначално обучение, преди да предоставят услуги по възстановително правосъдие, както и продължаващо професионално обучение. Тяхното обучение трябва да им осигури високо ниво на компетентност, като се вземат предвид уменията за разрешаване на конфликти, специфичните изисквания за работа с жертви, нарушители и уязвими лица, както и основни познания за системата на наказателното правосъдие. Специалистите в наказателното правосъдие, които сезират делата към възстановително правосъдие, също трябва да бъдат обучени.
43. Фасилитаторите трябва да имат опит и да получат усъвършенствано обучение, преди да започнат да прелагат възстановителното правосъдие в чувствителни, сложни или сериозни случаи.
44. Ръководителите на фасилитаторите трябва да получават обучение по подбор и управление на услуги, което е специфично за възстановителното правосъдие.
45. Доставчиците на обучение трябва да гарантират, че техните материали и подходи за обучение отговарят на актуални доказателства за ефективни практики за обучение и и водене на възстановителни практики.
46. Възстановителното правосъдие следва да се извършва безпристрастно, въз основа на фактите по делото и на потребностите и интересите на страните. Фасилитаторът винаги трябва да зачита достойнството на страните и да гарантира, че те действат с уважение един към друг. Доминирането на процеса към една от страните или от фасилитатора трябва да се избягва; процесът трябва да бъде изпълнен с еднаква загриженост за всички страни.
47. Услугите на възстановителното правосъдие са отговорни за осигуряването на безопасна и удобна среда за процеса на възстановителното правосъдие. Фасилитаторът трябва да има достатъчно време, за да подготви страните за участие, да бъде чувствителен към уязвимостта на всяка от страните и ако е необходимо, да прекрати възстановителното правосъдие, ако само така може да гарантира безопасността на една или повече от страните.
48. Възстановителното правосъдие трябва да се осъществява ефикасно, но с темп, който да е приемлив за страните. По-специално, чувствителните, сложни и сериозни случаи могат да изискват продължителна подготовка и последващи действия, а страните може да се нуждаят и от други служби, като лечение на травма или пристрастяване.
49. Независимо от принципа на поверителност, фасилитаторът трябва да предаде на компетентните органи информация за предстоящи или тежки престъпления, които могат да се появят в хода на възстановителното правосъдие.
50. Споразуменията трябва да съдържат справедливи, постижими и пропорционални действия, за които всяка страна е дала свободно своето информирано съгласие.
51. Споразуменията не трябва да включват осезаеми резултати. Страните са свободни да се съгласят, че диалогът е задоволил нуждите и интересите им.
52. Доколкото е възможно, споразуменията трябва да се основават на собствените идеи на страните. Фасилитаторите могат да се намесват в споразуменията на страните, само когато те са помолени от страните да го направят, или когато аспекти на споразуменията между страните са явно непропорционални, нереалистични или несправедливи, в който случай фасилитаторите трябва да обяснят и да запишат причините за намесата си.
53. Ако възстановителното правосъдие ще окаже въздействие върху съдебните решения, фасилитаторът трябва да докладва на съответните съдебни органи или агенции за наказателно правосъдие относно предприетите стъпки и резултата (ите) на възстановителното правосъдие. Независимо от задълженията на фасилитаторите по т. 49, техните доклади не трябва да разкриват съдържанието на дискусиите между страните, нито да изразяват каквито и да било становище относно поведението на страните по време на възстановителното правосъдие.
VII. Продължаване на развитието на възстановителното правосъдие
54. Възстановителното правосъдие изисква адекватни човешки и финансови ресурси, за да бъде ефективно осигурено. Където се използва, националните структури трябва да подкрепят и координират политиките за развитието в областта на възстановителното правосъдие по последователен и устойчив начин.
55. Следва да се провеждат редовни консултации между съдебните органи, агенциите за наказателно правосъдие и възстановителното правосъдие, юристи, извършители на престъпления и групи, действащи от името на жертви и общности, за да се създаде общо разбиране за смисъла и целта на възстановителното правосъдие.
56. Съдебната власт и агенциите за наказателно и възстановително правосъдие следва да бъдат насърчавани и подкрепяни в ангажиментът им с местните общности, за да ги информират за използването на възстановителното правосъдие и да ги включат в процеса, когато това е възможно.
57. Възстановителното правосъдие трябва да се предоставя само от онези, които са достатъчно обучени във воденето на възстановителен процес. Необходимо е обаче да се повиши осведомеността на всички служители и ръководители от съдебните органи и агенциите за наказателно правосъдие, както и от професионалистите в областта на наказателното правосъдие, относно принципите на разрешаване на конфликти и възстановително правосъдие, за да разберат тези принципи и да могат да ги прилагат в ежедневната си работа.
58. Когато нарушителите са осъдени и техният надзор и подкрепа се осъществява от пробационни служби, възстановителното правосъдие може да се осъществи преди или едновременно с надзора и мерките за помощ, включително и при планирането на мярката пробация. Използването на възстановителното правосъдие заедно с планирането на присъдите би позволило да се вземат предвид споразуменията от възстановителното правосъдие при определянето на плановете за надзор и помощ.
59. Докато възстановителното правосъдие обикновено се характеризира с диалог между страните, много интервенции, които не включват диалог между жертвата и извършителя, могат да бъдат разработени и изпълнени по начин, който се придържа стриктно към принципите на възстановителното правосъдие. Това включва иновативни подходи за възстановяване на жертвите и реинтеграция на нарушители. Например, програми за обезщетение на общности, съвети за репариране, директни обещетения на жертвите, програми за подпомагане на жертви и свидетели, кръгове за подпомагане на жертвите, терапевтични общности, курсове за осведоменост на жертвите, образование за затворници или нарушители, съдилища за разрешаване на проблеми, кръгове за подкрепа и отчетност, церемонии за реинтеграция на нарушители , както и проекти, включващи правонарушители и техните семейства или други жертви на престъпления, могат, наред с другото, да бъдат предоставени възстановително, ако са съобразени и в съответствие с основните принципи на възстановителното правосъдие (вж. раздел III).
60. Възстановителните принципи и подходи могат да се използват и в системата на наказателното правораздаване, но извън наказателното производство. Например, те могат да се прилагат, когато има конфликт между граждани и полицейски служители, между затворници и служители на затворите, между затворници или между пробационни служители и извършителите, които са под надзор. Те могат да се прилагат и когато има конфликт между служителите в рамките на съдебните органи или на агенциите за наказателно правосъдие.
61. Възстановителните принципи и подходи могат да се използват активно от съдебните органи и агенциите за наказателно правосъдие. Например, те биха могли да бъдат използвани за изграждане и поддържане на взаимоотношения: сред служителите в системата на наказателното правораздаване; между полицейски служители и членове на общността; сред затворниците; между затворниците и техните семейства; или между затворници и служители на затворите. Това може да помогне за изграждането на доверие, уважение и социален капитал между или в рамките на тези групи. Възстановителните принципи и подходи могат да се прилагат проактивно от съдебните органи и агенциите за наказателно правосъдие при вземането на управленски решения и консултантски персонал, както и в други области на управление на персонала и вземане на решения в организацията. Това може да помогне за изграждането на възстановителна култура в тези организации.
62. Независимо от необходимостта възстановително правосъдие да се предоставя автономно по отношение на наказателното правораздаване, агенциите за възстановително правосъдие, съдебните органи, агенциите за наказателно правосъдие и другите съответни обществени служби следва да се ангажират помежду си на местно равнище, за да насърчават и координират в използването и развитието на възстановителното правосъдие в техния район. 63. Съдебните органи и агенциите за наказателно правосъдие трябва да обмислят назначаването на член на персонала с официални отговорности за насърчаване и координиране на използването на възстановителното правосъдие от и в рамките на тази организация. Този човек би могъл също да отговаря за връзките с други местни организации и общности, във връзка с развитието и използването на възстановителното правосъдие.
64. Държавите-членки следва да си сътрудничат и да си помагат взаимно в развитието на възстановителното правосъдие. Това трябва да включва обмен на информация относно използването, развитието и въздействието на възстановителното правосъдие и съвместното разработване на политики, научни изследвания, обучение и иновационни подходи. Държавите-членки (и / или местните органи и съответните организации в рамките на държавите-членки) с добре развити политики и практики в областта на възстановителното правосъдие трябва да обменят информация, материали и опит с други държави-членки или с местните власти и съответните организации в тях.
65. Националните и местните органи на управление, съдебните органи, както и агенциите за наказателно право и възстановителното правосъдие следва да предприемат дейности за популяризиране, за да повишат информираността на обществеността относно възстановителното правосъдие.
66. Държавите-членки следва да насърчават, подпомагат и дават възможност за научни изследвания в областта на възстановителното правосъдие и да подпомагат оценката на всички програми или проекти, които те прилагат или финансират. Услугите на възстановителното правосъдие от всякакъв вид трябва да позволяват и подпомагат независимата оценка на тяхната услуга.
67. Настоящата препоръка, приложените към нея принципи и тяхното прилагане следва да се оценяват редовно в светлината на всяко значително развитие в прилагането на възстановителното правосъдие в държавите-членки и, при необходимост, следва да бъдат съответно преразгледана.
Възстановително правосъдие в България 
Трябва да влезете, за да коментирате.