Материалът е взет от сайта на EFRJ. Превод: Елена Евстатиева. Оригиналния текст може да намерите на https://www.euforumrj.org/en/european-day-victims-crime
По повод Европейския ден на жертвите на престъпления (22 февруари 2019 г.) Европейският форум за възстановително правосъдие (EFRJ) публикува обобщението на изследователския доклад „Жертви и възстановително правосъдие: емпирично проучване на нуждите, опита и позицията на жертви в рамките на възстановителното правосъдие ”.
По доклада работи Аника Шърман от Университета в Амстердам, като част от нейния стаж в Европейския форум за възстановително правосъдие.
Пълно описание на проекта и неговия доклад
Нуждите на жертвите след престъплението
След виктимизацията, жертвата може да има различни потребности, за да възстанови физическите, психологическите и финансовите вреди, които са й били нанесени, както и да възстанови представата си: както за себе си, така и за света въобще. Може да се наложи физическо и психологическо лечение, за да се справи с психичните проблеми. Обществената и практично ориентираната подкрепа могат да стимулират възстановяването. Подкрепата може да бъде предоставена от социалното обкръжение на жертвата или специални организации, като например „Подкрепа за жертви“ (Victim Support). Обезщетение може да се получи за нанесени материални или физически нвреди. Други нужди могат да са свързани с безопасността, като например: необходимостта да се предотврати повторение на престъплението и необходимостта жертвата да се защити от нарушителя.
Нужди на жертвите в съдебната процедура
Жертвите имат нужда и от съдебната процедура:
– Уважаващо отношение / признание. Към жертвата различните участници в съдебната процедура трябва да се отнасят с уважение и да има възможности за получаване на подкрепа и помощ. Важна е и презумпцията за жертвата, а именно, че жертвата се третира така, сякаш престъплението наистина е извършено, освен ако не бъде доказано друго.
– Информация: Информацията относнособственото положение на жертвите, начините за получаване на подкрепа и справедливост, както и относно хода на продължаващия наказателноправен процес е изключително важна нужда за жертвите на престъпления. Липсата на информация е основният източник на безпокойство и недоволство изразявани към агенциите свързани с наказателно правосъдие.
– Участие: Участието в процедурата също е необходимо за много жертви, но ползите от участието трябва да се балансират със стреса, свързан с това участие. За повечето жертви не влиянието върху присъдата е важна причина за участие, а по-скоро самият факт, че на жертвата се дава роля и глас в процеса.
Противно на очакваното, възмездието за сторенето не изглежда основна необходимост за повечето жертви. Повечето от тях предпочитат различни резултати в съдебната процедура, като например: обезщетение или искрено извинение от страна на нарушителя.
Възстановителното правосъдие
ООН (UNODC, 2006 г.) използва следното определение за възстановително правосъдие (RJ): „Възстановителното правосъдие е начин да се отговори на престъпното поведение чрез балансиране между нуждите на общността, жертвата и нарушителя“. ВП е практика, при която засегнатите от престъпление страни са готови да се срещнат и да участват в диалог, улеснен от практикуващ ВП специалист, или в пряка (лице в лице), или чрез косвена форма. ВП обръща внимание на междуличностния аспект на престъпността, като включва жертвата, нарушителя и общността. Диалогът се стреми към общо разбиране за случилото се, каква вреда се е създала, кой е отговорен за това и как вредата може да бъде възстановена. Програмите на ВП се основават на основния принцип, че престъпното поведение нарушава закона, но също така наранява жертвите и общността. Усилията за преодоляване на последиците от престъпното поведение трябва да включват, когато е възможно, извършителя както и тези, които са пострадали. Може да се наложи осигуряване на помощ и подкрепа както на жертвата, така и на нарушителя. Въпреки различните идеи за това какво означава ВП, повечето учени изглежда са съгласни, че фокусирането върху вредата е част от същността на ВП. Този фокус върху вредата означава, че ВП цели да намери начини за възстановяване на тази вреда. Възстановявавеното се отнася до жертви, нарушители и обществото.
ВП има фокус върху решаването на проблеми и вижда престъпността в по-широк контекст. То се опитва да възстанови нанесените щети или вреди, както и да възстанови увредените отношения.
Възможности за жертвите, участващи във ВП
Проектът проведе интервюта с почти 200 жертви, които участваха в различни програми на ВП в три държави. Повечето жертви се чувстват комфортно от това как и кога им се предлага процес на ВП. Най-важните причини за участие бяха:
(а) „да уведоми нарушителя как се е чувствала жертвата“, (б) „да получи отговори от нарушителя“ и (в) „да получи извинение“. Жертвите обикновено са били доволни от подготовката, която са получили, въпреки че тази подготовка не винаги е била много задълбочена. Това означава, че жертвите считат, че разполагат с достатъчно информация и са се почувствали подготвени да се срещнат с нарушителя, дори когато такава подготовка е кратка или не е предполагала предишна среща лице в лице с медиатора / фасилитатора. Един от анкетираните при подготовката за възстановителен процес заяви, че (г) е получил много полезна информация и подкрепа, за да формулира исканията си за финансова компенсация. Допълнително го е обсъждал със свой приятел, участвал в медиация (специфичен вид Възстановитнелен процес) по-рано. Научил от него какво се случва в един подобен процеса. Също така медиаторите са обяснили това много добре.“ Като цяло жертвите са склонни да оценяват положително процеса на комуникация, протичащ по време на един възстановителен процес. Това се наблюдава сред жертвите, чиито случаи са били водени от доброволец или професионален фасилитатор. Обикновено медиаторите се оценяват положително от жертвите. Те бяха възприети като подкрепящи и обективни и жертвите се чувстват уважавани в процедурата. Като цяло жертвите разбират и възприемат участието си в процеса като доброволно. Повечето от тях са наясно, че могат да се оттеглят по всяко време. По принцип жертвите са удовлетворени и се чувстват участващи във възстановителния процес. Един от анкетираните споделя, че „(д) участието в медиацията в крайна сметка е положителен опит. Щастлива е, че успя да действа и да функционира рационално в срещата, дори и да е била нервна преди това. Тя оцени подкрепата, която получи от медиаторите (…) ”. Повечето жертви виждат ВП като подходящ начин за справяне с нарушителите. Като цяло жертвите са доволни от споразумението, което е постигнато в процеса на ВП. Доста случаи завършват с извинения на нарушителя и в повечето случаи жертвите ги оценяват като искрени. Един от анкетираните, получил извинение, заяви: „Тогава той [съпругът ѝ] повтаря много пъти там [на срещата ], а също и по-рано, че е направил нещо, което не си е представял, че може да направи някога: да нападне собствената си жена. Той много съжаляваше за това. Той дори проля сълзи и затова вярвам, че не лъже, а искрено съжалява ”.
Изглежда, че общият опит на повечето жертви с ВП е много положителен. Жертвите се чувстват уважавани и признати в процедурата. Освен това процесът на ВП позволява на жертвите да участват в конфликта и да получат информация от нарушителя. Последният също е важна причина жертвите да участват в процес на ВП. Освен това, програмите на ВП дават възможност на жертвите да поемат активна роля, ако желаят. Изглежда, че ВП, въпреки че не е задължително да отговаря на всички физически, психологически и социални нужди на жертвите, може да удовлетвори нуждите на жертвите в съдебната процедура: необходимостта от уважително отношение / признаване, необходимостта от информация и необходимостта от участие.
Предизвикателства за жертви, участващи впрактики на ВП
Въпреки, че жертвите обикновено одобряват опита си във възстановителния процес, те изразяват по-ниски нива на одобрение в сравнение с другите участници – нарушителите или представителите на общността. Това може да е свързано с факта, че някои жертви се страхуват повече от процеса на ВП, отколкото други участници. Жертвите също могат да изпитат силен дисбаланс или пристрастност, могат да се чувстват „използвани“ във възсатновителния процес, като инструмент за реабилитация на нарушителя. Един от анкетираните споделя следното относно пристрастието: „Заподозреният престъпник по това време бе на военна служба и медиаторът, който също работеше в армията, започна да разговаря с него за армията. Чувствах, че имат „нещо общо“ и сякаш са от една и съща страна ”. Друга гледна точка и критика е, че липсата на проследяване и приложимост на програмите и резултатите от споразуменията постигнати чрез възстановителни практики, могат да подкопаят доверието им и да допринесат за вторична виктимизация.
Но когато процесът е добре управляван и когато жертвите не са тласкани да приемат на всяка цена ВП, обикновено се чувстват в безопасност. Друго притеснение е доброволността на участието на жертвата, тъй като жертвите могат да почувстват натиск да участват, особено когато това решение може да засегне последствията за нарушителя. Доброволното участие е също необходимо условие страните да бъдат ангажирани с възстановителен процес и да възприемат процеса като справедлив. Един от респондентите говори за доброволността по следния начин: „Е, да, чувствах се така (натиск), докато разговарях с полицая. Той използва такива видове думи, че би било „наистина страхотно“ […]. От службата за медиация, не знам, не, нямаше такъв натиск. Не съм го преживявал там. Но от полицията изпитах натиск ”. Последното предизвикателство е решението с кого да се свържете първо за един предстоящ ВП процеса. От една страна, жертвата може да оцени факта, че първо с нея сте се свързали, защото така фасилитаторите все още не са повлияни от мнението на нарушителя. Но от друга страна, отказът на нарушителя да участва може да доведе до вторична виктимизация.
Всичко това са валидни проблеми и тези предизвикателства определено трябва да бъдат взети под внимание. Но (както бе споменато по-рано) добре планираният и добре изпълнен процес на ВП е много ценен за жертвите и може да удовлетвори нуждите, които жертвите имат в съдебната процедура: необходимостта от уважение / признаване, необходимостта от информация и необходимостта от участие.
Заключение
Освен нуждите, които жертвите могат да имат, след престъплението, като необходимостта от лечение и социална подкрепа, жертвите също имат нужди в съдебната процедура: необходимостта от уважително отношение / признаване, необходимостта от информация и необходимостта от участие.
ВП е практика, при която страните, засегнати от престъплението са готови да се срещнат и да участват в диалог, улеснен от практикуващ ВП, или в пряка (лице в лице) или косвена форма. Програмите на ВП се основават на принципа, че престъпното поведение нарушава закона, но също така наранява жертвите и общността. Фокусът върху тази вреда е същността на ВП и програмите на ВП имат за цел да възстановят нанесената вреда и да накарат нарушителя да поеме отговорност и да действа, за да я поправи. Възстановяването се отнася до жертви, нарушители и обществото.
Повечето жертви се чувстват комфортно от начина, по който им се предлага процес на ВП.
Обикновено жертвите са доволни от подготовката, която получават, въпреки че тази подготовка може да е била кратка или да не е включвала предишна среща лице в лице с медиатора. Като цяло жертвите оценяват процеса на комуникация и работата и участието на медиатора като положителни. Повечето жертви са наясно, че ВП е a) доброволен процес, от който те могат да се оттеглят по всяко време. Обикновено жертвите са доволни от споразумението, което е постигнато във възстановителния процес. Ако има извинение към жертвата, жертвите обикновено го оценяват като искрен акт. Като цяло жертвите се чувстват уважавани и признати в процеса на ВП. Възстанвотиелната процедурасъщо така позволява на жертвите да получават информация от нарушителя и да заемат активна роля в процеса, ако пожелаят да го направят. Тези характеристики на ВП правят възможно ВП да отговори на нуждите, които жертвите могат да имат в съдебната процедура: необходимостта от уважително отношение / признаване, необходимостта от информация и необходимостта от участие.
Съществуват и някои предизвикателства или рискове за жертвите, които участват във ВП. Жертвите могат да изпитат силен дисбаланс и пристрастност във ВП, или могат да почувстват, че са „използвани“ или действително се използват във ВП като инструмент за реабилитация на нарушителя. Друга тревога е доброволното участие на жертвата. Понякога жертвите изпитват натиск, за да участват във възстановителен процес, особено от полицията или съдебните органи. Освен това липсата на последващи действия и приложимост на постигнатите споразумения може да подкопае доверието в програмите на ВП и допринасят за вторична виктимизация. Това са всички основателни притеснения, но когато процесът на ВП е добре управляван, жертвите като цяло са доста доволни от процеса. Добре планиран и добре изпълнен възстановтиелен процес е много ценен за жертвите и може да отговори на нуждите, които жертвите имат в съдебната процедура.
По проекта работиха
Координираща оржанизация: European Forum for Restorative Justice (EFRJ)
Партньори: Института по криминология в Льовен (LINC, Belgium), Националния институт по криминология (NICC,Belgium), Националния изследователски институт за правна политика (NRILP, Finland), Националнен здравен институт (NIHW, Finland), УНиверситета в Хулзинки (Finland), Института по социология на правото и криминология (IRKS, Austria), Neustrart (Austria), Международния институт по виктимология Тилбюрг (Intervict, the Netherlands), Жертви на фокус (Slachtoffer in Beeld, the Netherlands), Подкрепа за жертвите в Европа (VSE).
Научен надзор на проекта: Проф. д-р Иво Аертсен и д-р Инге Ванфраехем
Изследователи по проекта: Dr. Inge Vanfraechem (coordinator first year), Dr. Daniela Bolivar (coordinator second year), Dr. Päivi Honkatukia (NRILP), Dr. Christa Pelikan with Leo Matteo Bachinger (IRKS), Dr. Antony Pemberton with Kem Lens and Malini Laxminarayan (INTERVICT).
Продължителност: 22 месеца (01/01/2011-31/10/2012)
Финансиране: Програмата за наказателно правосъдие на ЕС JUST/2009/JPEN/AG/0628
Резюме от Аника Шърман, EFRJ стажант в периода 10/2019-02/2019
Възстановително правосъдие в България 